Графиня просякиня

Хиляди грижи

Норт излезе от къщата на д-р Кенеди и се огледа предпазливо. В съзнанието му се бореха различни предположения. В същото време в душата на този смел авантюрист отново се вля неизчерпаемата му енергия.

„Непременно трябва да отида в хана — каза той на себе си. — Собственикът на един хан винаги е в услуга на полицията. Роджър никога няма да допусне, че съм толкова глупав да вляза в устата на лъва.“

След малко той влезе в двора на хана, без да възбуди подозрение у никого. Келнерът го заведе в една стая, донесе му вечеря и се оттегли. Норт заключи вратата след него.

Изведнъж в съседната стая, където дотогава цареше пълна тишина, започна оживен разговор, придружен от силен смях. До ушите на Норт достигнаха следните думи:

— Както се вижда, направил си добра сделка, приятелю.

— Е, да, успях да продам житото.

— Не е кой знае колко: осемдесет хиляди.

— Браво!

— Утре ще ида в банката. Днес вече е късно.

Норт веднага замисли как да присвои тези пари. В този миг той забрави дори своите преследвачи.

Минаха няколко часа. Вместо разговор от съседната стая сега се чуваше силно хъркане.

В същото това време високата фигура на Роджър застана пред човека, който се грижеше за конюшнята.

— Искам да поговоря с притежателя на хана по една много важна работа.

— Кой е долу? — долетя гласът на ханджията.

— Вас търсят — извика конярят.

Ханджията заслиза по стълбата, а Роджър тръгна насреща му.

— С какво мога да ви бъда полезен — попита ханджията след поздрава.

— Аз съм полковник Роджър, началник на нюйоркската полиция. В хана ви нощува опасен престъпник, когото аз преследвам.

— Как се казва? — попита ханджията.

— Норт.

Ханджията повика прислужника.

— Има ли при нас човек с име Норт? — попита той.

Прислужникът се смути.

— Тази вечер пристигна един пътник. Поиска една стая и каза, че не иска да го безпокоят. Оттогава не е излизал.

— Не се ли е записал в книгата?

— Забравих да го запиша — отговори виновно прислужникът.

— Как изглежда този пътник? — попита Роджър.

— Носи тъмен шинел, има къса черна брада и остър поглед. Хубав човек.

— Без съмнение това е той — каза радостно Роджър.

— Какво смятате да правите сега? — попита ханджията.

— Ще арестувам престъпника още сега.

— Съжалявам, но не мога да ви позволя подобно нещо.

Роджър го погледна учудено.

— Защо, моля?

— Не ми е приятно в моя хотел нощем да стават скандали.

— Но вие знаете, че аз съм началник на полицията — каза Роджър остро. — Ето значката ми.

— Която ви дава право да арестувате в Ню Йорк, но не и в Колумбия — каза ханджията усмихнат.

Роджър прехапа устни.

— Ще поискам нареждане от правителството по телеграфа — каза той студено, като тръгна към вратата.

— Почакайте! — извика ханджията. — Нямам никакъв интерес да прикривам един престъпник. Позволявате ли да ви направя едно предложение?

— Говорете!

— Останете тази нощ в салона за хранене. Ако искате, оставете и стража пред вратата. Утре, когато човекът, когото преследвате, си тръгне, можете да го арестувате. Ханът има само един изход, така че той не може да избяга.

Роджър помисли малко. После отиде до вратата и повика Сам.

Норт се вслушваше в шумното хъркане на съседа. Болките в ръката му бяха позатихнали. Той събу ботушите, съблече жилетката и излезе от стаята. В коридора нямаше никой. Норт се промъкна като сянка в съседната стая. Тя не беше заключена. Пердетата на прозореца бяха спуснати и в помещението цареше пълен мрак. Една мисъл премина бързо през главата на Норт: ако в този момент някой дойдеше, той щеше да се окаже в много неудобно положение. Ето защо той се върна до вратата и заключи. Пипнешком Норт започна да претърсва стаята. Скоро ръцете му напипаха сакото и палтото на земевладелеца. В този момент обаче той се препъна в някакъв ботуш.

Спящият се размърда. Норт се скри бързо зад палтото. Хъркането престана.

Изведнъж от леглото се обади силен глас:

— Кой е там?

Никакъв шум.

Земевладелецът драсна клечка кибрит и запали свещта на масата.

— Дявол да го вземе, да не се е промъкнал някой в стаята ми? Чух ясно шум.

Норт погледна крадешком иззад палтото и видя в ръката на човека револвер. Той най-напред освети пространството под кревата, после огледа стаята. Тъкмо се канеше да иде до закачалката, когато погледът му се спря на вратата.

— Ама че съм глупак — каза той, — заключвам вратата и после си въобразявам, че някой се промъква при мене.

Успокоен от това откритие, той се върна при леглото, изгаси свещта и си легна. След малко хъркането му се поднови.

На слабата светлина от свещта Норт беше забелязал, че земевладелецът има еднакъв с неговия ръст. В главата му се роди една смела мисъл. Той се промъкна до масата, където беше видял портфейла с парите, взе го, после откачи дрехите от закачалката и съвсем предпазливо напусна стаята.

Човекът в леглото спеше спокойно.