Графиня просякиня

Краят на трагедията

Сега ще се върнем малко в нашия разказ, за да проследим по-добре края на тази трагедия.

Шелер падна сред вълните. Той щеше да загине, ако случаят не му помогна да се хване за въжето, което се влачеше след плаващия мост. Норт беше толкова ядосан, че не помисли за въжето. Той видя, че Шелер потъна, и това му стигаше. Случайността обаче изплете по-нататък своите нишки. Ирма завъртя колелото. Увлечени в обясненията си, Норт и тя не забелязаха как параходчето намали скоростта си, Шелер използва това обстоятелство. Събра последните си сили и успя да се покачи на палубата, където припадна поради голямото напрежение.

Когато се съвзе, Шелер нямаше представа колко време е изминало. Първата му мисъл беше за Ирма. Дали не беше се свестил много късно?… Като се стараеше да не вдига шум, запълзя по борда. Изведнъж видя излизащия от машинното отделение Норт. Шелер го проследи. Като чу заплахите му, той се приближи близо до него, готов да се притече на помощ на Ирма. Но бързината, с която се развиха събитията, го изненада. Норт се прицели и Шелер едва успя да отблъсне ръката му. Куршумът отлетя във въздуха, но Ирма падна на палубата с един ужасяваш вик. Тя скоро разбра, че не е ранена, и се изправи. Пред очите й двама мъже се бореха отчаяно. Единият беше Норт, но кой беше другият? Помисли за Шелер и миг след това чу гласа му, който й казваше да вземе оръжието. Ирма усети прилив на радост. Надежда изпълни душата й, защото вече не беше сама. Един предан приятел се притече на помощ, когато тя беше изгубила всякаква надежда.

— Бързо! — повтори Шелер с толкова отпаднал глас, че Ирма се изплаши — не беше ли радостта й преждевременна…

— Къде е, къде е той? — попита тя развълнувано.

Шелер не отговори. Той се мъчеше да отблъсне Норт, който го стискаше за гърлото. Задъхваше се. Изведнъж Ирма видя револвера, наведе се и го взе… Тялото на Шелер се сгърчи и той грохна на палубата.

— Така ти се пада, моето момче! — злобно проговори Норт. — Свършено е с теб… А що се отнася до жена ми, все някак си ще изляза на глава с нея…

Ирма трепереше с цялото си тяло. Тя обвиняваше себе си за смъртта на човека, на когото беше толкова задължена.

— Артур, остави го, моля те! Не обременявай съвестта си с още едно убийство! Той е най-добрият ми приятел…

Но тя напразно се молеше. Вледеняващ смях беше отговорът на молбите й. Шелер не мърдаше. Норт, дишайки тежко, бавно се изправи.

— Убиецо — промълви ужасена Ирма, — делата ти те викат на небето!

— По-добре е да мислиш за своите дела — отвърна той студено и направи крачка към нея. — Дай револвера!

— Назад! — извика тя и вдигна заплашително оръжието.

— Ирма… — опита се да каже нещо Норт, но не можа да довърши.

Тя видя как той залитна и падна с лице към палубата. Шелер, когото мислеше за мъртъв, внезапно скочи върху гърба му.

— Така, моето момче, и фриц Шелер знае да се преструва! Нали знаеш, който се смее последен, се смее най-добре.

Норт направи отчаяни усилия да се изправи, но напразно. Шелер беше успял да му върже ръцете отзад. Този път беше победен!

— Сега да му вържем и краката. Така… — смееше се доволен Шелер.

— Напразно се радваш толкова — проговори Норт. — Скоро и тримата ще загинем!

Шелер и Ирма вдигнаха очи. Пред тях се изправяше скалата, а параходчето плаваше право срещу нея.