Графиня просякиня

Свободен

Норт прекара няколко часа в безсъзнание… После малко по малко се съвзе. Усети в гърдите си прилив на чист въздух. Някой го буташе и викаше по име. Отвори очи — сандъкът беше отворен и пред него се намираше Пен. Норт инстинктивно посегна за револвера си.

— Да не си луд! — смъмри го Пен. — По-бързо излизай от сандъка. Макнийл е горе.

Пен помогна на Норт да стане. Престъпникът въздъхна дълбоко и се отпусна безсилен на един друг сандък. В това време Пен не бездействаше. Нахвърля в отворения сандък непотребни вещи, между които и женски дрехи.

— Трябва да възстановим приблизително тежината на сандъка — мърмореше повече на себе си той. — Най-сетне на мен не ми е нужно това наследство, останало от покойната. Десет хиляди долара са добра цена за него… Така! А сега трябва бързо да се преоблечеш!

И той хвърли на Норт някакви омаслени панталони и дреха на машинист.

— В печката ще намериш сажди да си почерниш малко ръцете и лицето. Ако Макнийл беше малко по-умен, бяхме изгубени.

Норт се отърси напълно от замайването си и бързо облече дрехите.

— Ами ако излезем навън, няма ли да ни видят?

— Ние няма да излезем през вратата, приятелю. Впрочем тя е заключена и ключът е в джоба на Макнийл. Мислиш ли, че иначе щеше да бъде спокоен и да остави сандъка? Бъди спокоен! Това жилище е лисича дупка, а и старият Пен е стара лисица, която винаги намира откъде да се измъкне.

Норт, който допреди малко нямаше никаква надежда за спасение, сега беше освободен от този верен и хитър човек. Нещо повече, виждаше се на път да осъществи желанията си. Ирма щеше да пристигне скоро и той щеше да я отвлече.

— Йохан Пен — каза той с признателен глас, — ти си един забележителен човек и заслужаваш по-голямо възнаграждение от онова, което получи. Кажи ми, моля те, пристигна ли дъщеря ти с дамата, за която я изпратих?

— Да, господине.

— Сами ли дойдоха? Не ги ли придружаваше някой?

— Съвсем сами.

Норт не можа да не възкликне радостно. Преброи още две хиляди долара и ги подаде на Пен.

— Освен нас кой друг ще бъде в лодката?

— Само машинистът — отговори Пен.

Това не хареса много на Норт, но Пен бързо го успокои.

— Наистина в началото ви обещах да пусна в движение и втория мост, но после се отказах. По този начин само бих дал възможност на преследвачите ви да ви заловят.

— Чудесно разсъждаваш! — похвали го Норт. — Вярваш ли, че работите ще се оправят?

— Разбира се. Ще излезем веднага през един таен прозорец и ще се качим на моста. После аз ще се върна по същия път и ще се кача горе през друга врата, понеже моето място е на кормилото.

Радостно чувство изпълни Норт. Вече не се съмняваше в крайния успех на своя план.