Графиня просякиня

Атентатът

На следващата вечер Хосе се връщаше. Един носач носеше куфара му. Когато стигнаха до лодката, по изричната поръка на Хосе носачът внимателно сложи куфара на брега. След това Хосе и Боб предпазливо го занесоха в каютата на Норт.

Той ги чакаше.

— Е, какво е положението?

— Всичко е наред — отговори Хосе, след като Боб излезе.

— Имаме още двадесет и четири часа на разположение — засмя се Норт. — Полковникът тръгва от Уиксбърг утре вечер.

— В М. ли отива?

— Сигурно.

Боб беше разузнавал много умело.

Хосе беше испанец. Той също бе много ловък и хитър. Отвори куфара, разхвърля дрехите и извади едно малко сандъче. Отвори го извънредно внимателно. Отвътре то беше изпълнено с памук, сред който лежеше една метална топка, приличаща на будилник. Той посочи няколко тенекиени кутийки, които се намираха в сандъка.

— Това е всичко, което ни трябва — каза Хосе. — Часовникът се курдисва за определен час и минута. В съответния миг електрическата искра преминава по жица в кутиите, които съдържат експлозива.

— Това малко количество достатъчно ли е да унищожи парахода? — попита недоверчиво Норт.

— Целият параход. Нито една котка няма да може да се спаси. Сигурен съм в успеха.

— Ще видим — отбеляза Норт.

В това време полковник Роджър беше направил всичко необходимо, за да открие убиеца на Дъблай. Той се беше споразумял с полицията в Нови Орлеан. Всички кораби, които плаваха по реката, трябваше да бъдат претърсвани.

Най-напред той отиде в Уиксбърг, за да остави в полицията пълното описание и отличителните белези на преследвания. След това той възнамеряваше да отиде в М. и К., предполагайки, че Норт ще се насочи към големите градове, където можеше да се укрие по-лесно.

Вечерните сенки вече се спускаха над реката, когато полковникът приближи до пристана, където чакаше току-що пристигналият параход. Освен него на пристана имаше още няколко души.

Спуснаха моста. Пътниците се качиха.

— Чакайте, вземете този багаж! — извика един мъж, приближавайки се с куфар в ръка.

— И ти ли ще пътуваш? — попита един чиновник от парахода.

— Не, само изпращам този куфар в М. — отговори непознатият.

— Добре, побързай! Но защо на куфара има етикет с думите: „Пренасяй внимателно!“?

— В него има скъпи фини порцеланови съдове. Бъдете внимателни!

Непознатият плати предварително таксата за превоз и слезе от парахода, който всеки момент щеше да потегли.

Роджър остана на борда и се любуваше на чудесната вечер. Той отиде на носа и се загледа в играта на вълните, които се разбиваха в стените на парахода. Дълго време стоя така неподвижен, докато внезапно някой го заговори.

— Извинете за безпокойството, мистър.

Той се обърна и видя пред себе си една млада жена с черни коси и тъмни очи, обляна в сълзи.

— Не ме безпокоите никак — отговори полковникът. — Кажете, мис, с какво мога да ви бъда полезен.

— Вие не ме познавате — каза младото момиче. — Аз съм ви виждала само веднъж при обстоятелства, които не мога да забравя.

— Къде точно?

— Във вилата на Сейнт Артай, в деня на венчавката на моята нещастна покойна приятелка.

Тя закри лицето си с ръце.

— Аз бях гувернантка на мис Луиза. В този ужасен ден напуснах дома на Сейнт Артай и отидох у мои познати, с чиято помощ се надявах да си намеря друга служба. После заминах в Уиксбърг, за да видя една моя възрастна роднина. За нещастие оказа се, че тя беше починала няколко дни преди това. Жената, у която живееше моята роднина, ме покани да остана у тях няколко дни.

— И сега искате да намерите роднините си?

— Да. Надявам се да ги намеря в М. Но не зная нищо за тях, нито дали въобще са там.

— Как се казвате, мис? Мисля, че знаете моето име.

Тя кимна и каза:

— Жанет дьо Мартон.

Полковникът се учуди.

— Съдбата ми не беше блестяща. Родителите ми произхождат от една стара благородна френска фамилия, но твърде много нещастия се струпаха върху главата на баща ми. Той изгуби имуществото си и умря от мъка. Скоро и майка ми го последва.

Полковникът погледна съчувствено момичето.

— Но исках да се обърна към вас за нещо друго — продължи тя. — Едва ли бихте могли да предположите. Не ми се сърдете!

— Не, не! — усмихна се той.

— Предполагам, че искате да откриете онзи злодей, който стана причина за смъртта на Луиза. Затова ще ви съобщя и нещо за приятелите му.

— Аха! — извика Роджър зарадван.

— Представете си, господин полковник, вчера, като се разхождахме по брега с жената, за която ви говорих, срещнах един моряк, за когото зная, че е слуга на въпросния престъпник.

Роджър трепна.

— Виждала съм го няколко пъти. Той често посещаваше Сейнт Артай, като идваше от името на Уорънс, бившия годеник на Луиза. Винаги изпитвах страх от очите му. Те са толкова зли.

— Видяхте ли накъде тръгна?

— Да. Видях, че отиде при една платноходка на реката.

— Ах! Онзи разбойник е бил в нея! — извика Роджър. — Той ме е видял, без аз да зная, че е толкова близо до мене. Но сигурна ли сте, че това е бил слугата на престъпника?

— Да. Не вярвам да съм се излъгала.

— Но защо не отидохте веднага да заявите в полицията?

— Полицията вероятно не знаеше още нищо за случая, а и аз се чувствам толкова беззащитна…

— Да. Онези биха могли да ви премахнат. Така е по-добре. Но сега трябва да вървим!

— И аз ли? — попита боязливо младото момиче.

— Разбира се, аз не познавам слугата, вие трябва да ме придружите.

— Добре, ще дойда, така ще мога да помогна и аз с нещо на разследването в името на добрата ми господарка Луиза… Но… аз не мога да пътувам сама с вас.

— Бъдете сигурна, че имате работа с почтен човек — отговори Роджър.

После той отиде бързо до капитана на парахода и му каза:

— Трябва веднага да ми предоставите една лодка. Налага се незабавно да сляза. Става въпрос за залавянето на един престъпник.

— Ако ми платите… — отговори капитанът. — Но вие сам ще карате лодката.

— Да — съгласи се Роджър и веднага плати.

Той нареди на носачите да вземат неговия багаж и багажа на Жанет, двамата се прехвърлиха на лодката и след като моряците пуснаха въжето, тя бързо изостана назад.

Роджър започна да гребе, а Жанет управляваше с кормилото.

Не мина много време и на парахода избухна силен взрив. Захвърчаха греди и други части от парахода. Една дъска падна върху лодката на Роджър, тя се обърна и двамата с Жанет се намериха във водата. В същото време параходът потъваше, екипажът и пътниците бързо се прехвърляха на спасителните лодки. По вина на служителя, приел съмнителния багаж, без да го прегледа, на дъното на реката отиваше един от най-хубавите параходи наоколо.