Графиня просякиня

Мисис Мери и непознатата

Старият Боб веднага беше освободен, мисис Мери го взе със себе си.

Мери разбра, че Йохан Гулд е Артур Норт, мъжът на Ирма. Тя не можеше да си обясни как е могъл той да я изведе от лудницата. Нямаше отговор и на въпроса, дали непознатата със синия воал е самата Ирма. Артур Норт не беше открит, въпреки че претърсваха всеки параход, който напускаше нюйоркското пристанище.

Бърнард търсеше денем и нощем.

Мери реши сама да се опита да разбере нещо за дамата със синия воал.

Тя отиде в къщата, където я бе заварил преди Бърнард. Влезе в ресторанта. Съдържателят тръгна насреща й.

— Кой живее в тази къща? — попита Мери.

— Не се интересувам от съседите си, миледи — отговори той. — Зная само, че на втория етаж живее един запасен капитан, който се храни често тук.

— На първия етаж живее ли някаква дама?

— Да, отскоро. Непрекъснато ходи със син воал. Преди малко излезе.

— Не идва ли при нея някакъв господин?

Гостилничарят разбра, че Мери страда от ревност.

— Не зная, миледи. Струва ми се, че в тази къща идват много господа.

Мери седна на една маса и реши да чака завръщането на непознатата жена. Поръча си чай.

Когато келнерката го донесе, тя я запита за дамата със синия воал и за нейния предполагаем посетител.

— Да — отговори момичето, той често идва при нея: висок, млад, хубав мъж.

По описанието Мери разбра, че става въпрос за Артур.

— Но от доста дни не съм го виждала — добави келнерката.

Когато тя се оттегли, Мери видя през прозореца, че една добре облечена жена се приближава към къщата. Тя носеше син воал.

Сърцето на мисис Шмит се разтуптя. Тя видя, че жената влезе във входа и се заизкачва по стълбите.

Решителният миг беше настъпил.

Мери бързо напусна ресторанта и тръгна по стълбата. Тя настигна жената точно когато се канеше да отвори една врата. Жената се обърна и изгледа Мери продължително и с учудване.

— Вие Ирма Норт ли сте? — извика Мери, като се приближи до нея.

— Кого търсите, миледи? — на свой ред попита непознатата.

— Моля, кажете ми, не сте ли вие Ирма Норт — настоя Мери.

— Коя сте вие? — попита жената. — Не забравяйте, че се намирате в чужда къща. Не мога да разбера как сте се вмъкнали?

— Отговорете на моя въпрос. Трябва да зная дали сте Ирма Норт.

— Не ви познавам и ще ви сметна за крадла, ако веднага не си отидете.

— Свалете воала! — извика Мери и посегна да го смъкне.

Тя обаче не успя, защото дамата бързо се дръпна. След това тя блъсна Мери надолу по стълбите и ако не беше се задържала за железния парапет, тя щеше да полети с главата надолу.

Жената със синия воал тръшна вратата след себе си. На Мери й се стори, че тя се изсмя иронично отвътре.

Мери реши да отиде при Бърнард.

Тя влезе при негов полицейското управление силно развълнувана.

— Трябва да говоря с вас веднага!… Идвам от дома на онази дама със синия воал, за която вие ми говорихте. Мисля, че знам коя е тя, и съм на мнение, че убиецът Гулд се крие при нея. Истинското й име е Норт, тя е неговата първа жена.

— Видяхте ли го? — попита Бърнард.

— Не, но видях неговата първа жена.

— Значи смятате, че те са се помирили?

— Имам основание да вярвам в това.

— Тогава аз лично ще отида там.

— Тя отказа да свали воала си.

— Ако вашите предположения са верни, миледи, те обясняват защо не можем да хванем още нито Гулд, нито Норт.

— Употребете сила, за да принудите жената да говори — каза мис Мери. — И ако тя е бившата ми компаньонка и ме е излъгала по най-подъл начин заедно с мъжа ми, арестувайте я като съучастница.

— Няма как Гулд да е заминал оттук. Невъзможно е да е напуснал Ню Йорк.

— Кога ще отидете при тази тайнствена жена?

— Утре, миледи.

Мери се раздели с полицая поуспокоена.

Щом тя излезе, Бърнард веднага се преоблече. Наметна широка пелерина и сложи на главата си една стара барета.

Така преобразен, той излезе, отиде на пристанището и се качи на едно малко параходче, за да се прехвърли на големия трансатлантически параход, който тази нощ щеше да тръгне.

Когато пристигна на парахода, той огледа внимателно всички пътници и установи, че сред тях липсва търсеният от него човек.

Артур беше останал в Ню Йорк.