Графиня просякиня

В люлката на любовта

Дълго време младата жена прегръщаше страстно своя съпруг, когото неочаквано и непредвидено бе намерила отново.

Удари осем часът. Мери трепна.

— Трябва да побързаме, време е! — каза тя.

Норт погледна учуден.

— Какво искаш да кажеш, мила моя? — попита той. — Да не те чака някой? Видях файтон навън!

— Трябва да те заведа още днес на онова място, където никой няма да те открие — отговори Мери. — Да бързаме, защото иначе може да не успеем. И така, да вървим! Излез сам! Наеми файтон, който да те закара на станцията Дон стрийт, където съм сигурна, че няма много хора. Ще отидеш с влака до Далбъри и оттам ще поемеш пътя през гората, който води до имението, където ще те чакам и където сме ходили толкова често заедно.

— Ти ще бъдеш там преди моето пристигане, така ли? — попита Норт недоверчиво.

— Да, аз ще отида със същия влак, но щом пристигна в Далбъри, ще се кача на файтона си, който ще ме чака. Иначе пеша много се обикаля. Докато ти дойдеш, аз ще приготвя всичко. В девет часа ще бъдем отново заедно, сигурна съм.

— И никой няма да ме види там, нали? — попита Норт, като стана.

— Не се грижи за това, мили мой. Любовта ми към теб ще ми вдъхне сили да намеря начин да те скрия — каза Мери с любовен трепет и му подаде устни за целувка.

След няколко минути Норт, който напусна жилището на своята жена, седеше в един файтон и пътуваше към станцията Лонгстрийт.

— Е, това не беше шега! — каза на себе си Норт. — Без малко щях да попадна в ръцете на полицията. Наистина и аз сам не вярвах, че работата ще се окаже толкова трудна. Едва можах да я успокоя!

Норт заслужаваше да бъде поздравен за своя успех. Чрез много лъжи той бе успял да разубеди напълно Мери и да я спечели изцяло на своя страна. Младата жена без малко щеше да повика слугите си и да им предаде Норт в ръцете. Неговото положение тогава беше критично. Само любовта, която Мери още носеше в сърцето си към този мъж, беше задържала ръката и да не натисне бутона на електрическия звънец. Тя го слушаше отначало с ярост, после с недоверие, а най-накрая неговият разказ събуди у нея съжаление, особено когато й описа опасността, на която се излага само за да дойде да я види. И когато той поиска да я напусне, старата обич избухна отново и без да може да се възпре, тя притегли в обятията си този обожаван мъж.

Норт беше постигнал целта си. Той можеше да чака тук спокойно случай и да присвои богатството на излъганата жена. Норт никога не бе обичал Мери, за която се бе оженил само заради парите й. Дори и сега не чувстваше влечение към нея и я бе излъгал. А тя го прие с разтворени обятия, защото все още искрено го обичаше.

Той не беше човек, който да отстъпи пред каквито и да е трудности, дори и непреодолими.

Беше убил бащата на Мери и бе хвърлил с цинизъм и хладнокръвие това убийство върху една съвсем невинна жена.

Беше се отказал от своето собствено дете и бе представил своята законна съпруга като престъпница и всичко това бе скроил пред Мери с клетвено уверение, макар че отначало тя трудно вярваше на тези измислици.

Норт искаше да тръгне пак по пътя на своите авантюристични планове, след като ограби Мери, и да търси отново Ирма, която не желаеше да му се покори, но която той искаше да притежава, докато й се насити. А след това щеше да предприеме нови авантюри.

Целият свят беше отворен за този красив на външен вид човек. Жените и момичетата му се покоряваха без съпротива.

Норт беше загрижен само за това, дали Мери имаше достатъчно пари, за да може да се добере до тях и да ги получи. Той не се задоволяваше с малко. Неговите планове бяха винаги мащабни.

Артур Норт разбираше, че в Ню Йорк не можеше да остане повече, а ако не намереше пари в чифлика, новото му начинание би било неуспешно.

Той трябваше в най-скоро време да узнае къде са парите. Спомни си за дните, преживени в Чикаго, където едва се беше спасил от револвера на разярения вицегубернатор. Малко преди това беше дал една значителна сума на Боб, защото старият моряк не можеше да търпи въздуха на сушата и искаше да живее по море. Затова сега Боб не беше с него. Метисът Хосе бе оставил в Синсинати.

Норт имаше намерение да постави верния си слуга близо до Ирма, но не разполагаше с достатъчно парични средства. Той беше дошъл в Ню Йорк, с цел да ограби Мери, а след това да мисли за преследването на Ирма.

Файтонът спря на станцията в Лонгстрийт. Норт сложи шапката си и излезе на перона.

Той не чака много време, защото влакът започна да маневрира. Стори му се, че видя Мери в едно дамско купе. Само след няколко минути влакът напусна станцията и се отправи за Далбъри, където стигна след половин час.

В минутата, когато щеше да напусне влака, Артур видя, че Мери се качи в един файтон, който тръгна бавно. Тогава той пое по шосето и после зави по пътя към гората.

Тази пътека му беше позната. Беше минавал много пъти по нея заедно с Мери. В миналото на това място красивата жена шепнеше най-сладки думи на обичния мъж, убедена, че той принадлежи единствено на нея.

В този момент Норт си спомни и за друга пътека далече, отвъд океана, където високи и едри стволести тополи издигаха върховете си нависоко и покриваха земята с дебела сянка. Той беше минавал и по нея с едно мило момиче, което, чисто и невинно, му доказваше с погледи онова, което устните не смееха да кажат.

Това бе девойката, която той истински бе любил, едничкото създание, за което неговото непостоянно сърце наистина бе туптяло. Това бе младата графиня Ирма фон Хоенщайн.

А сега не минаваше нито час, без той да не клевети тази девойка, негова истинска съпруга, като й приписваше най-грозни престъпления.

Пътят през гората се извиваше. Докато Норт се изкачи на височината, откъдето се виждаше вилата, вече се беше стъмнило. По-рано той идваше много пъти с Мери в това уединено и мълчаливо място, понеже тя се чувстваше само тук щастлива заедно с него.

Мери живееше често пъти тук съвсем уединена. Това бе дало повод да се мисли, че в тази вила тя държи много пари.

Норт бързо се отправи към зданието, което можа да различи добре въпреки нощната тъмнина. Изведнъж нещо се приближи до него и една мека ръка улови неговата.

— Ти ли си? — попита гласът на Мери.

— Да, мое съкровище! — пошепна Норт. — Много съм щастлив, че те намерих.

— Ела с мен! — пошушна младата жена, която отвеждаше мъжа си към една тайна портичка в градината. Тя я отвори много предпазливо.

— Ще отидем през градината до вилата, а после през една скрита врата ще влезем така, че никой да не ни забележи — каза тихо Мери, като го водеше за ръка.

Двамата пристигнаха до къщата и се вмъкнаха през една малка врата на коридора. Мери бързо я отвори, след това поведе съпруга си вътре и заключи вратата внимателно. После отвори друга врата, която водеше в тъмния вестибюл, и от него влязоха в осветена стая, същата стая, в която Норт бе живял някога.

— Благодаря на бога, че пак те имам, единствен мой! — извика Мери, като прегърна страстно Артур.

Норт я отведе на едно канапе, сложи я да седне и се постара да я успокои и разнежи чрез най-страстни и успокояващи милувки.

— Сега тук си в пълна безопасност — каза жената, след като премина огънят на първите трепетни прегръдки, — слугите не знаят нищо за миналото. Целият персонал тук се състои от един стар прислужник, една готвачка и една камериерка. Ще имам грижата да те запазя така, че да не те видят.

— Но, Мери, как ще се храня? Невъзможно е ти да изпълняваш ролята на слугиня. Така ти би пожертвала спокойствието си. Предпочитам да се оттегля и да си отида, отколкото да ти създавам труд и неприятности. Може и сам да се храня.

— Не! Ще се храним двама заедно и аз ще се грижа за теб — каза тя и се изчерви леко. — Аз съм твоя съпруга, а ти си страдал и търпял много досега. Сега е мой ред да ти възвърна удобствата и да поправя до нейде несгодите. О, ще видиш колко добре ще прекараме тук заедно! Колко хубаво е, че те намерих най-после.

Масата беше сложена, водата в самовара вреше и пееше чудесна приспивна мелодия. Норт гледаше усмихнат как деликатните ръце на Мери приготвяха яденето и колко щастлива беше тя, че обичният й съпруг се бе доверил на нейните грижи.

Най-после се нахраниха.

Мери легна в прегръдките на съпруга си, като гледаше със страстни очи красивото му лице.

— Откъде е тази рана? Тя се простира почти по цялото ти лице. Сега я виждам за пръв път!

— Получих я по време на преследването на онези мерзавци — отговори Норт намръщен.

Той пак усети в себе си оня гняв, който го обземаше винаги когато си спомняше за красивата Зенобия, отпечатала върху лицето му знака на своята похитена чест и възмутено целомъдрие.

— Колко е лоша тази рязка — каза Мери.

— Нима? — попита Норт недоволен.

— Когато гледаш гневно, изглежда лоша. Щом погледнеш любовно, рязката не се забелязва.

Норт знаеше, че белегът се виждаше добре, но той употребяваше всевъзможни козметични средства, за да го заличи.

— Ето сега аз съм пленник, а пък ти си надзирателката на моя затвор — каза Норт шеговито, като гледаше Мери в лицето, което радостта от срещата бе зачервила и направила много мило.

— Да. Имаш право — отговори тя, като гледаше и галеше кичурите хубава коса по красивото чело на Норт. — Обещавам ти, че ще бъда много горда и че ще мога да те пазя. Като наказание и възмездие за дългата раздяла всеки ден ще получаваш от мен безброй целувки и всеки ден моите ръце ще те притискат и обгръщат нежно. Нали ще останеш завинаги при мене, Йохан? — попита Мери.

— Но, мило мое дете, ти искаш постоянно да ме държиш под едно непоносимо напрежение и съмнение — каза Норт.

— Ако е рекъл господ, твоята невинност скоро ще бъде доказана — каза младата жена. — Вярвай ми, че аз не бих имала покой и утеха, ако ти ме напуснеш отново, и то толкова скоро. Защо те е страх от другите, нали имаш мен?

— Да, права си — забеляза хладнокръвно Норт, като притегли Мери към гърдите си.

— Вярвай ми, мили мой, аз искам да живея само за тебе. Останалото в моя живот няма никакво значение за мен. Аз искам да ти доставя земния рай. Сутрин ще се събуждаш от моите милувки и галения, а вечер ще заспиваш, когато ще те целувам за последен път. Искам да бъда само твоя и ти да си единствено мой.

Норт я остави да изживее този изблик на страст към него. Той не вземаше участие в това излияние на нежности, понеже мисълта и намеренията, които го бяха довели тук, бяха съвсем други.

— Но как да те наричам сега? — попита тя на шега. — Йохан или Артур?

— Наричай ме с последното име — отговори Норт усмихнат.

— И така, Артур! Това име ми харесва повече, отколкото Йохан. От последното не получавам никаква наслада. То никога не ми е харесвало. Артур, любими мой, Артур! — говореше тя, като го целуваше постоянно и ненаситно. — Така! А сега трябва да те оставя сам за една минута, скоро ще се върна — каза Мери и излезе, за да даде някои нареждания на слугите си.

Изтегнат на канапето, Норт потъна в мисли.

Ясно бе, че той иска да измами тази жена, която сляпо му се доверяваше.

Лесно можеше да я излъже и да я накара да изкаже всичките си тайни. Но той трябваше да узнае с какви средства разполагаше тя сега. Дали има тук, във вилата, голяма сума пари? Тогава, когато Мери отидеше някъде, той можеше да се възползва от нейното отсъствие, да я ограби и да избяга, за да започне отново живот на страстен и необуздан картоиграч и любовник.

Две кадифени ръце внезапно закриха очите му.

— Коя съм? — извика Мери с наивен детски глас.

— Ах, не е много трудно да се отгатне! — отговори Норт престорено весел.

Тя покри неговите устни с нежни целувки. В този момент нямаше по-предана жена на света от Мери. Тя имаше само една цел — да направи съпруга си щастлив и доволен.

— Изкачих стълбата тичешком — каза тя усмихната, — защото ми се стори, че няма да те намеря вече. А ти си тук… Сега си вече мой, напълно мой и само мой, завинаги!