Графиня просякиня

Заподозряната

След ужасния разпит Ирма бе обхваната от силна треска. Сега, вече оздравяла, тя се намираше отново пред съдебния следовател.

Читателите вероятно си спомнят, че Мери, измамена от съпруга си, бе ходила при Маршъл Бърнард и бе поставила в такава неблагоприятна светлина Ирма, че последният, като обмисли някои обстоятелства от живота й, например бягството й от лудницата, които му се сториха във висша степен подозрителни, издаде заповед за нейното арестуване. След като Норт ограби Мери и бе демаскиран от граф Фон Хоенщайн, Мери изпадна в неописуемо душевно смущение. Жадна за отмъщение, тя замина за южните щати, за да търси престъпника, но в бързината си забрави да опровергае твърденията си пред Маршъл и по този начин да свали всяко подозрение от нещастната Ирма.

Старият следовател четеше отново протокола. Мери обвиняваше Шелер в съучастничество в убийството на баща й.

— Къде срещнахте в Америка бръснаря Шелер? — попита следователят меко.

— В лудницата — отговори Ирма бавно. — Той ме позна и понеже беше сигурен, че ме обвиняват несправедливо, ми помогна да избягам.

— Любопитно е, че сте се ангажирали като компаньонка в дома на бившия ви съпруг. Чета в протокола, че сте отказали да дадете обяснение по тази точка. Можете ли да ми кажете какви са основанията ви за това решение.

Ирма погледна с доверие стария следовател.

— Благодаря от сърце за вашето внимание. Знайте, че по онова време аз все още обичах съпруга си. Една необяснима магическа сила ме влечеше към него. Исках да го завладея отново и затова му писах да ме приеме в къщата си. Надявах се чрез това да го накарам да ме обикне отново и да се откаже от втората си жена. Той прие предложението ми, но, уви, само с намерение да ме погуби. Моля ви, спестете ми описанието на ужасните обстоятелства, които ми разкриха истинския образ на моя съпруг.

Ирма млъкна развълнувана. Старият господин я гледаше със съчувствие.

— Можете ли да ми кажете къде са документите ви? — попита той след кратка пауза.

— Не, съпругът ми ги отне, но ще мога да си ги доставя по-късно от Германия. Черковните регистри и бюрото за гражданското състояние ще докажат правотата на твърденията ми.

— Няма ли някой, който да може да потвърди вашите думи?

— Има — Фриц Шелер.

— Не вярвам този свидетел да ви бъде полезен. И той е заподозрян и се търси от полицията.

— В такъв случай полковник Роджър от Ню Йорк — каза Ирма и лека червенина покри страните й.

Следователят поклати глава със съжаление.

— Мистър Роджър не е вече полицейски полковник. Съвсем неочаквано си е дал оставката. Никой не знае къде се намира сега и после — прибави той замислен, — четох в протокола, че и бившият полковник се подозира в някой друг пункт заради близките му отношения с вас.

— Трябва да протестирам — възрази живо Ирма. — Мистър Роджър винаги се е държал с мен като истински джентълмен. Той преследваше съпруга ми в качеството си на полицай и аз, естествено, не можех да избегна досега с него.

— Убеден съм, че бившият ви съпруг ще бъде заловен в най-скоро време и тогава истината по престъплението ще блесне с цялата си светлина.

— А дотогава аз арестувана ли ще бъда?

— За жалост да, но не трябва да гледате така мрачно на нещата. Повтарям ви, че подозрението към вас е твърде слабо обосновано. Вие сте единствената дъщеря на граф Фон Хоенщайн, нали?

— Да — прошепна Ирма и две големи сълзи се търкулнаха по страните й.

— Защо не се върнете отново при него?

— Той ме отблъсна веднъж — отговори Ирма с въздишка.

— Това е било някога. Сега той е поостарял, а пък годините променят човека. Послушайте моя приятелски съвет и потърсете пътя към бащиното сърце. То знае да прощава дори и когато е смъртно наранено, повярвайте ми. А сега аз ще изпратя делото в Ню Йорк, защото по-нататък с него ще се разпорежда тамошната власт.