Графиня просякиня

Майка и син

Госпожа Тейлър, майката на Уилям, беше много възбудена. Тя очакваше след няколко минути синът й да й представи своята годеница. Красивото лице на тази жена беше угрижено. Съобщението, което бе й направил нейният син, беше я изненадало много, въпреки че той нищо не беше й споменал за предизвестието във вестника. На тази благородна и мила жена и майка по би й се харесало, ако синът й си беше избрал за съпруга някое от момичетата от добри семейства в Сан Франциско. Много пъти в разговор с него тя бе дала да се разбере ясно това нейно желание. Сега се чувстваше обидена, че нейният син беше избрал за жена една чужденка, при това вдовица.

Уилям беше й казал какъв е бил животът на Мерседес, разказан му от брат й Гонсалес и приет без съмнения от наивния младеж. Но всичко това не можа да заличи неприятното впечатление, което беше направило неочакваното съобщение на Уилям.

Известиха за предстоящата визита.

Уилям влезе в стаята на майка си с Мерседес, а Гонсалес остана до вратата.

— Ето, майко, доведох ти моята годеница — каза синът дълбоко развълнуван.

Мерседес играеше добре ролята си. Тя блестеше от великолепие като символ на чаровната и победоносна младост. Лека като сърна, тя се отправи грациозно към мисис Тейлър, поклони се, улови нежно ръката й и я поднесе към устните си. Старата дама се възпротиви, но прегърна красавицата и разгледа добре лицето на младата жена.

— Бъди добре дошла, любезна дъще! Благославям решението на моя син да свърже съдбата си с теб и желая и двамата да намерите в тази връзка най-голямо щастие.

Във вълнението си Уилям не забеляза отсъствието на топлота, с която мисис Тейлър би трябвало да произнесе тези думи. Това обаче не се изплъзна от наблюдателния поглед на Гонсалес.

„Жената инстинктивно се съмнява в нещастието. Не е лесно да измамиш едно майчино сърце!“ — помисли си той.

Уилям представи и бъдещия си шурей, тя изгледа изненадана красивия мъж и му каза няколко учтиви думи.

„И мен подозира — каза си Гонсалес. — Трябва да внимавам!“

Вярно бе, че приликата между мнимите брат и сестра се бе набила в очи на мисис Тейлър. Тя обаче не изрази външно това, а се отнесе доста любезно с Мерседес. Последната искаше да завърже по-задушевен разговор, но мисис Тейлър й отговаряше уклончиво и рядко. Уилям, който бе завладян от красотата на годеницата си, не взе почти никакво участие в разговора.

Мисис Тейлър най-после стана и отведе гостите си в апартаментите на голямото здание, което бе нейна собственост. Братът и сестрата, въпреки старанието си да се въздържат, се любуваха на елегантността и добрия подбор на мебелите и подредбата.

— Моят син е последният от рода Тейлър — каза майката на Мерседес. — Затова ще живееш с него в тази къща, а аз ще се оттегля в имението си на село.

Въвлечен в изпепеляваща страст, Уилям не чу тези думи, а Мерседес съжаляваше, че трябваше да се откаже от луксозния и безгрижен живот. Освен това на нея не й беше много добре, че щеше така подло да разруши живота на тези добри хора, които нищо не подозираха. Но угризенията й бързо изчезнаха и тя продължи спокойно да играе докрай безсрамната си роля.

Раздялата беше по-студена, така че и Уилям забеляза резервираното държание на майка си. Мисис Тейлър отведе гостите си до вратата на салона, а Уилям придружи годеницата си до дома, където прекара още един час в разговор с нея.

Младежът гореше от нетърпение да узнае впечатлението, което неговата годеница беше направила на майка му, и побърза да се върне вкъщи. Мисис Тейлър очакваше сина си в салона. По угриженото й лице Уилям разбра, че неговият избор не бе по неин вкус.

— Как ти се вижда Мерседес? — попита я той заинтригувано.

— Много е красива! — отговори жената замислена.

— Така е, много е пленителна и много мила. Аз ще бъда най-щастливият човек на света.

— Да, да — потвърди мисис Тейлър, — привлекателна е…

— Кажи ми искрено, майко, има ли нещо, което не харесваш у Мерседес? — попита внезапно Уилям. — Ти беше много студена към нея. Виждах много добре това. Държа се доста хладно и с двамата.

— Но аз виждам твоята годеница за пръв път и не можех да се държа другояче — отклони упрека мисис Тейлър.

— О, не! Не беше това причината за твоята резервираност! — извика младежът с болка. — Моля ти се, майко, кажи ми откровено не ти ли харесва моята годеница?

— Добре, Уилям, щом искаш, ще бъда откровена. Ти имаш право да ми зададеш този въпрос. Вярно е, че едно неопределено чувство ме подтикна да се държа така, както ти си забелязал. Но това сторих под въздействието на един вътрешен глас, по-силен от желанието да бъда нежна.

Уилям заслуша много внимателно.

— Твоята годеница — продължи мисис Тейлър — е много хубава и симпатична, но на мен би ми харесало повече, ако ти ме послушаш и си избереш за твоя съпруга някоя от тукашните девойки. Твоята годеница е вдовица и по-възрастна от тебе.

Младежът наведе глава и се замисли. Той признаваше пред себе си, че майка му има право. Мерседес наистина беше по-възрастна от него с две години.

— Ти си още твърде млад, Уилям, едва на двадесет години. Би било по-добре, ако беше поискал ръката на някое младо момиче, като Флорънс например. Помисли само какво ще кажат нашите познати. Ще кажат, че си направил голяма грешка и че постъпката ти е необмислена.

— Но аз я обожавам, скъпа майко! — възрази Уилям.

— Тъкмо това ме кара да се замисля и да съм загрижена. Твоята страст, бързото ти сгодяване — всичко това ме кара да мисля, че е станало нещо прибързано. Дано не се разкайваш после, след като се съвземеш от това опиянение.

— Аз ти разказах за нещастната женитба на Мерседес — отговори младият човек малко наскърбен. — По това ти можеш да си направиш извод за нейния благороден характер.

— Но ти не познаваш рода й — каза разумно мисис Тейлър.

— Но защо да го крия от теб — Мерседес не ми направи приятно впечатление, а когато видях брат й, почувствах едно отвращение към него.

— Отвращение ли? Но защо? Какво те отблъсква у Артур?

— И аз сама не зная как да ти го обясня. Има нещо зловещо, мрачно. Няма да говоря за погледа му. Той е демонски. Очите му са страшно проницателни. От него изпитах страх.

— Но Артур е толкова добър. Той ме е приемал винаги с такова благоволение — настоя Уилям. — Мамо, изглежда ти се лъжеш във впечатленията си.

Мисис Тейлър поклати глава в недоумение.

— Но да говорим за годеницата ти, Уилям — предложи тя.

— И в нейните очи има нещо, което не ми харесва. Вярвай ми, синко! Мерседес много е ходила по света. Моето усещане не ме лъже. Една жена, особено майка, вижда по-ясно това, което нейният влюбен син не може да види.

Уилям знаеше, че майка му го обича много, но си мислеше, че тя бе сърдита затова, че той не си бе избрал за жена момиче от тези, които тя му бе препоръчала, и виждаше в становището на майка си лично настроение, а не обективна преценка.

— Аз вярвам, мамо, че ти си недоволна от мене, защото не поисках ръката на Флорънс — каза той най-после.

— Това аз бих желала от все сърце — каза мисис Тейлър със сълзи на очи, — още повече че зная колко много те обича това момиче.

— Но откъде можех да зная аз това? — отговори Уилям с недоверие.

— Много пъти ти давах да разбереш, че е така, но ти не пожела да ме послушаш — каза майката. — Иначе аз исках да те оставя съвсем свободен в избора ти на жена. Ти можеше да влезеш в едно много почтено семейство. Флорънс е красива и с ангелска душа. Тя би те направила истински щастлив.

Уилям погледна навъсено към пода. Не беше доволен, че майка му намира толкова недостатъци у Мерседес.

— Мерседес ме обича искрено. Тя е вдовица, но е много красива. Защо да не бъда щастлив с нея?

— Кажи ми честно, Уилям, преди да се решиш на тази стъпка, проучи ли добре нейния произход? — попита мисис Тейлър.

— Не — отговори синът смутен. — Нямах възможност, защото братът и сестрата живеят тук от известно време. Едно само зная — че бившият съпруг на Мерседес е бил притежател на мини. Казвал се е Итърби, известен човек в нашия град.

— Но ти убеди ли се в това от актове или книжа, които да ти докажат, че Мерседес наистина е наследница на този човек?

— Нима мога да направя подобно нещо! — отвърна Уилям малко сърдито. — Гонсалес как ми повярва? Това би било съвършено неоснователно недоверие и ако…

— В Сан Франциско всички познават нашата фамилия — прекъсна го рязко майка му. — Това би било напразно, Уилям. Твърде лекомислено е било от твоя страна да се обвържеш толкова набързо и да заложиш щастието си на толкова несигурна карта. Преди всичко е трябвало да проучиш точно техния произход.

— Добре, мамо, аз бих рискувал да направя така, че Артур и Мерседес да се оттеглят. Те лесно могат да разберат това и да заминат по-скоро оттук.

Мисис Тейлър стана, приближи се до сина си и го прегърна чистосърдечно.

— Мили синко — каза тя с насълзени очи, — довери се на майка си, която ти желае само доброто! Послушай ме, докато е още време! Остави на мен да поразпитам с необходимото благоразумие. Щом събера сведения и те се окажат благоприятни, ще оттегля моите съмнения.

— Но, мамо, бъди предпазлива! — помоли Уилям, на когото думите на майка му бяха направили дълбоко впечатление.

— Познаваш ли нашия нотариус? Ще го накарам да проучи тези хора. Той е човек, достоен за уважение, на когото можеш да се довериш.

Както и да бе, Уилям се разтревожи. Той виждаше, че майка му има право. Тя схващаше, че неговата постъпка е била прибързана, защото той едва от няколко дни познаваше Мерседес и брат й. После си помисли за любовта на красивата жена и усети, че вече не можеше да се раздели от съблазнителната вдовица, в която се беше влюбил до полуда.

— Разгледах твоята годеница отблизо — каза мисис Тейлър внушително, което показваше, че отгатна мислите на своя син. — Повтарям ти го, за да се убедиш. Мерседес е вкусила вече от живота! Това е моето убеждение!

— Но двамата с брат си живеят толкова уединено и не приемат никакви гости — каза Уилям. — Мерседес не искаше да се омъжва отново и се реши само от любов към мене.

— Бих се радвала, ако излезе, че не съм права! — въздъхна майката. — Ще отида още днес при нотариуса и ще му поръчам да събере сведения.

— Помоли го също да бъде много предпазлив — каза Уилям. — Не забравяй, че Мерседес е много известна в Аризона.

— Не се осланяй толкова на богатството й, защото то няма да ме сгрее, когато зная, че не си щастлив. Ох, предусещам, че няма да мога да изтърпя тези болки! — въздъхна мисис Тейлър. — И родителите на Флорънс са богати, тя им е единствено дете. Но аз не бих ти я препоръчала, ако не знаех, че и тя те обича. Повярвай ми, Уилям! Тя много ще тъжи, когато научи, че си се сгодил.

— Но аз не чувствам никакво влечение към Флорънс — каза Уилям. — Любовта е нещо особено, тя трябва да е взаимна. Следователно не бих бил щастлив с жена, която не обичам. Аз съм убеден, че ще дойде ден, когато ще одобриш моя избор!

— Да се надяваме — въздъхна майката. — Защото няма да има за мен по-голяма радост от тази да те видя щастлив.

— Бъди сигурна, че това ще стане!

— Направи ли поне някакъв подарък на Мерседес? — попита изведнъж мисис Тейлър.

— Да — отговори Уилям замислен. — Купих й една скъпоценност.

— Скъпоценност ли? А каква по-точно? Защо не ми каза досега?

— Една огърлица — отговори той, като се изчерви, нещо, което не убегна от погледа на майка му.

— Вероятно е била много скъпа? — забеляза тя.

— Така е! Но какво лошо има в това? Тази огърлица пак ще бъде мое притежание един ден. Ти добре разбираш, че аз не можех да поднеса някакъв малоценен подарък на своята годеница!

Ако мисис Тейлър бе настоявала повече пред сина си да й разкаже всичко, би могла да подразбере измамата с подаръка. Тя обаче беше деликатна жена и не искаше да измъчва сина си с трудни въпроси, затова отложи разпитванията за друг път.

— И колко ще стои твоята годеница тук? — попита след малко мълчание.

— Около три седмици — отговори Уилям. — След това ще придружа Мерседес до именията й.

— Това няма да стане! — каза неодобрително мисис Тейлър. — Какво ще каже обществото!

— Но нали мога да замина със съпругата си! — засмя се Уилям.

— Какво? Добре ли чух? — извика мисис Тейлър. — Искаш вече да се венчаеш? За бога, Уилям! Трябва добре да се опознаете. Прекаленото бързане има винаги лоши последствия.

— Това е желанието на Мерседес, мамо, и аз ти казвам искрено, че искам да се венчаем бързо — отвърна Уилям засрамено. — Позволи ми това щастие, защото се обичаме!

— Няма да ти създавам затруднения, сине мой — каза мисис Тейлър с въздишка. — Като майка обаче те съветвам да не бързаш и да поразмислиш. Желая ти само доброто!

Уилям прегърна нежно майка си, която с труд сдържаше сълзите си, и се постара да я успокои.

— Какво ще кажат нашите приятели и познати за това? — попита обезпокоена мисис Тейлър.

— Ще помислят, че съм се запознал с Мерседес отдавна — успокои я Уилям.

— Значи така! Ти искаш да свържеш живота си с една испанка? Аз не позволявам това, защото по-късно всичко ще се разбере. Сега обаче ме остави сама! Трябва да се успокоя, защото много се разтревожих. Ще размисля малко на спокойствие върху това, което става. За отлагане на женитбата и дума не може да става вече, защото то би означавало, че нямаш доверие в годеницата си.

— Не се сърди, мамо. Аз обичам много Мерседес и едва смогвам да чакам времето, когато ще се венчаем. Моля те да ми простиш желанието да бързам, с което отговарям на условието на Мерседес — каза Уилям, целуна майка си и напусна салона.

Мисис Тейлър погледна тъжно към вратата, през която бе изчезнал Уилям, после промълви:

— Господи! Запази лекомисленото ми чедо и направи така, че моите нерадостни предположения да се окажат неверни. Дано не изпадне в много голямо нещастие.