Графиня просякиня

В Тусон

Едно отделение драгуни се връщаше от форт Дефияс в града, където беше гарнизонът им. Между конниците се виждаше каруца, оградена с плътни рогозки. Когато градът се показа пред тях, офицерът доближи до нея и каза, като се наведе:

— Това е Тусон, мисис! След около час ще пристигнем и оттам ще можете да вземете влака за Ню Йорк.

— Благодаря ви от сърце, майоре! — прозвуча гласът на Ирма. — Не зная как да ви се отблагодаря за добрината ви!

— Ние само изпълнихме дълга си — отговори усмихнат офицерът. — Навярно са узнали за вашето пристигане, защото виждам един мъж и една жена да яздят срещу нас.

Ирма не можеше да ги види, но скоро чу един глас, който накара сърцето и да трепне радостно.

— Мисис Норт с вас ли е? — запита Мери.

Преди Ирма да успее да отговори, Мери се вмъкна в каруцата и я притисна до гърдите си.

— Ирма, мила моя, не можеш да си представиш колко се тревожех за теб! Бях отчаяна от твоето изчезване, когато пристигна известието, че се намираш във форт Дефияс.

Ирма не можеше да отговори от вълнение. Тя само се притискаше до добрата си приятелка и от очите й капеха сълзи.

— Извинете, че се появявам неканен пред вас, графиньо! — отекна бодрият глас на Шелер и накара Ирма да се обърне бързо.

— Шелер? Вие ли сте, скъпи Шелер?

— Цял-целеничък, за да ви служа все така предано, както преди — отвърна весело той.

— Колко ви благодаря за тази изненада, мили хора! — промълви усмихната Ирма.

— Голяма беше радостта ми, като разбрах, че сте се спасили от червенокожите дяволи, които не са по-добри от чернокожите, мисис — каза Шелер.

— Юнона много благодари на маса за комплимента! — обади се неочаквано негърката, която досега бе мълчала.

— Какво търси тази негърка тук, мисис? Да я изхвърля ли?

— Какво говорите, Шелер! — възкликна Ирма. — Това е моята вярна Юнона, която много пъти ме е спасявала в тежки моменти.

Тези думи поуспокоиха добрия мъж, но той не преставаше да поглежда подозрително към негърката. Впрочем омразата на Шелер към негрите не беше случайна. Веднъж в Тусон той присъства на едно негърско събрание. С неуместните си закачки и обиди той настрои негрите против себе си. Накрая те не се стърпяха и го набиха. В боя дейно участие взеха жените и оттогава Шелер трудно понасяше негърките.

Мери изслуша с голям интерес опасните приключения, които беше преживяла приятелката й.

— А сега ми кажи къде срещна добрия Шелер? — попита Ирма в заключение.

— Тук, в Тусон, където беше започнал да работи като бръснар. Съдбата е пожелала той да залови и предаде на полицията един опасен престъпник, когото и ти познаваш много добре.

— За кого говориш, да не би да е за Норт?

— Да! Най-после този подлец ще си получи наказанието за беззаконията, които е вършил през целия си живот.

Два дни след пристигането на Ирма в Тусон един елегантен файтон, в който бяха впрегнати два коня, се движеше из красивите околности на града. В него седяха Мери и Ирма и водеха оживен разговор. На капрата важно се кипреше Шелер и от време на време хвърляше съкрушителни погледи към Юнона.

— Не можа ли да узнаеш нещо за Милтън? — попита Мери приятелката си.

— Не, въпреки старателните ми търсения. Известието за установяването му в Ню Мексико се оказа чиста измислица. Последната ми надежда е, че Норт ще признае пред полицията къде е скрил детето ми. Ще помоля мистър Роджър да се погрижи за това.

Изведнъж някакви викове достигнаха до двете приятелки и прекъснаха разговора им. Те забелязаха пред себе си алея, оградена от клонести дървета, в дъното, на която се намираше голямо здание, заобиколено с високи зидове. Виковете идваха точно от тази посока.

— Какво е това здание, Шелер? — попита Мери.

— Затворът, мисис — отговори той.

Пред желязната врата на затвора видяха голяма тълпа хора, които крещяха:

— Изкъртете вратата! Изкарайте разбойника и го обесете на първото дърво!

— Какво става тук? — попита Шелер един брадат мъж, който гледаше гневно към затвора.

— Мръсникът, който беше заловен преди два дни тук, ще бъде откаран в Ню Йорк. Като узнаха това, нашите момчета много се ядосаха, защото не искат да се лишат от удоволствието да го обесят сами.

Шелер не се учуди много на това, защото по онова време законът на Линч беше все още разпространен по тези места. Ирма чу думите на мъжа и изтръпна. Дали съдбата не беше определила съпругът й да бъде обесен пред очите й?

— Моля те, Шелер, нека да си вървим! — извика уплашено тя.

— Не е възможно, графиньо! От всички страни има хора и конете не могат да мръднат.

— Вижте, вратата се отваря — чуха се викове от тълпата.

Наистина тежката врата се разтвори и едно отделение конни полицаи, придружаващи затворена кола, излязоха в галоп. Мнозинството отстъпи, но скоро се раздаде силен вик:

— Ето го! Дръжте го, момчета! Свалете полицаите от конете!

Тълпата се хвърли като бясна върху колата, в която беше Норт. Полицаите се защищаваха отчаяно, но усилията им отидоха напразно. Някои от тях бяха съборени на земята. Докато част от тълпата се бореше с конвоя, друга напираше да строши колата и скоро двете крила на вратата бяха направени на трески.

— Ето го! — викна някой от разгневената тълпа. — Обесете го! Изгорете го жив!

Но преди да успеят да го уловят, Норт с отчаян скок се намери сред морето от хора. Те се изненадаха от тази неочаквана постъпка, после отново се втурнаха към него. В това време полицаите успяха да си проправят път и да стигнат до колата, където един мъж с херкулесова сила, цял потънал в кръв, отбиваше ударите, които се сипеха върху него.

— Убийте го, убийте го! — викаха от всички страни.

— Но пуснете го бе, хора, това не е престъпникът! — извика гръмогласно един от полицаите.

Чак сега всички разбраха грешката си. Човекът, когото малтретираха, не беше Норт. Престъпникът беше изчезнал!

— Направете място на полицията, момчета! — извика един възрастен мъж от тълпата.

Въпреки че хората бързо се подчиниха, полицаите не можаха да намерят Норт. Когато мнозинството се оттегли, Шелер отново подкара конете.

— Какво стана с престъпника? — попита той един полицай, който минаваше край файтона.

— Не можахме да го намерим, отново избяга — отвърна ядосан полицаят.

— Чухте ли? — каза тихо Шелер, като се обърна към двете жени.

Ирма нищо не отговори. Очите й блуждаеха някъде в далечината. Мери обаче настръхна от тази новина.

— Тези хора искаха да го съдят сами, а вместо това го освободиха, за да може отново да сее смърт и нещастия около себе си! — промълви тихо тя.

— Бъдете сигурни, мисис, че той няма да избегне правосъдието. Полицията ще претърси цялата околност и няма да се успокои, докато не го залови!

— Къде ли е Юнона? — попита Ирма изведнъж.

Шелер се обърна изненадан.

— Преди няколко минути беше при мен. Кой знае къде е отишла тази проклета негърка? Впрочем няма защо да се чудим, негрите са много любопитни и тя сигурно е отишла да види тази бъркотия отблизо.

— Ще я почакаме — каза Ирма спокойно.

Тъкмо Шелер щеше да изрази недоволството си от това, и негърката пристигна запъхтяна.

— Къде ходи, Юнона? — попита Ирма.

— Преследвах маса Норт — отговори негърката.

— Какво? — сепна се Мери. — Преследвала си престъпника?

— Когато маса Норт скочи от колата, наоколо нямаше никакви полицаи. Аз скочих от капрата и се затичах след него, като внимавах да не ме забележи. Така го проследих до едни скали, зад които той изчезна. Не се осмелих да отида там, защото видях един друг човек, прикривайки се, да наблюдава всички действия на беглеца.

— Аз познавам това място. Неотдавна там се беше скрила една банда, от която ни отърваха драгуните. Значи там се е скрил престъпникът?

— Тогава ти знаеш къде е това място? — прекъсна го Мери.

— Да, мисис, дори и децата го знаят.

— Искам да ме заведеш там! — каза Мери така неочаквано, че Шелер от изненада едва не падна от капрата.

— За бога, Мери, какво възнамеряваш да правиш? — извика Ирма изплашено.

— Сама ще предам Норт на правосъдието! Имаш ли оръжие в себе си, Шелер?

— Разбира се — отвърна той и показа дръжката на един револвер. — Тук никой не ходи без подобна играчка.

— Мила Ирма, по-добре е да ни почакаш в близкия ресторант, не искам да вземаш участие в този поход! — заяви Мери.

— Ужасната сцена, на която присъствахме, много ме развълнува. Затова най-добре ще е да се прибера в хотела.

— Добре — съгласи се Мери. — Ето един файтон, който ще те откара в града. Юнона също ще дойде с теб. Аз съм твърдо решена да хвана Норт.

Ирма се опита да разубеди приятелката си, но тя остана непоколебима. След малко двата файтона се отправиха в различни посоки.