Графиня просякиня

Милостивите хора

Конете препускаха бързо. На изток вече се зазоряваше. Едва сега хората от файтона можаха да разгледат спътницата си. Ирма, увита в шала, който й бяха дали, се беше сгушила в едно ъгълче. Слънчевите лъчи огряваха лицето й.

— Добро утро, мисис, как се чувствате? — попита мъжът и неговите открити очи се взряха в бледото, красиво лице на Ирма.

— Благодаря! — отговори тя. — Главата ми гори като в огън. Иначе се чувствам добре.

— Една глътка уиски ще Ви помогне.

— Не — намеси се другата жена, — това питие не е за жени. Не бихте ли пийнали малко мляко?

Ирма благодари. Пресъхналите й устни с удоволствие вкусиха хладното мляко.

От дума на дума Ирма разбра с какви хора си имаше работа. Покровителите й бяха богати чифликчии, които отиваха в града на пазар. Ирма им разказа с няколко думи нерадостната си съдба. Разказът й направи силно впечатление на тези добродушни хора.

— Само да ми паднеше в ръцете вашият мъж — каза гневно мъжът, — с удоволствие бих му извил врата!

Жената не каза нищо. Тя само хвана ръката на Ирма и усети колко силно бие пулсът й.

— Горката жена, вие сте замръзнали в мокрите си дрехи. Дано не ви е хванала треска — каза тя загрижено. — Имате ли роднини в града?

Ирма поклати глава.

— Не. Не познавам никого — отговори кротко тя.

— Тогава ние ще се погрижим за вас — каза мъжът. — С удоволствие бих ви взел във фермата, за да ви покажа всичките й прелести. Но виждам, че няколко дни трябва да се лекувате. При това трябва да чакате завръщането на господина, който ви придружаваше. Но вие трябва да ми обещаете, че когато оздравеете и намерите детето си, ще ни дойдете на гости!

— Благодаря ви, ще дойда на драго сърце — отвърна Ирма с изтръпнали устни.

Файтонът вече беше навлязъл в града и скоро спря на площада пред една многоетажна сграда.

— Хайде, мисис — каза мъжът, като подкрепяше Ирма. — В клиниката на доктор Стивънс ще намерите подслон и лекарска помощ.

Чифликчията дръпна звънеца, остави Ирма и се върна до файтона, за да вземе нещо. Желязната врата се отвори.

— Какво има? — изгърмя срещу Ирма гласът на вратаря.

— Моля да бъда приета в клиниката — аз съм болна — каза Ирма.

Вратарят я изгледа презрително. Нейното окаляно, парцаливо облекло не му вдъхваше доверие.

— Върви си по пътя! Мястото на такива като тебе е в приюта за бедни.

Ирма, недоумяваща, продължаваше да го гледа с умоляващ поглед.

— На тебе говоря, не разбираш ли? Върви си или ще ти покажа пътя — извика вратарят и хвана Ирма грубо за рамото.

В този момент една силна ръка го раздруса и като го блъсна, го запрати чак в другия край на коридора.

— Чакай, мерзавец такъв! Ще те науча аз как да се отнасяш към нещастните болни. Само една дума и ще ти извия врата.

Ненадейно се беше появил чифликчията.

— Елате с мене, мисис — обърна се той към Ирма и като я подкрепяше, я заведе в чакалнята.

— Така. А сега ви пожелавам скорошно оздравяване, за да можете да удържите на обещанието си. Ето нещо, което ще ви потрябва — добави той, като сложи едно пакетче в ръката й.

Ирма леко отблъсна ръката му.

— Представете си, че съм ваш стар познат, комуто не можете да откажете.

С просълзени очи Ирма сложи пакетчето в джоба си и с трескавата си ръка стисна ръката на великодушния човек, който след това се отдалечи. В коридора той срещна една болногледачка.

— Моля ви, погрижете се по-скоро за онази лейди там и нека докторът веднага се заеме с нея — каза той, като пусна една монета в ръката й.

Вратарят му отвори, промърморвайки нещо неразбрано. Чифликчията спря.

— Ще се върна след осем дни. Ако разбера, че си се отнасял зле с дамата, ще ти строша кокалите.

И той тръшна силно вратата след себе си.