Графиня просякиня

Шелер залавя Норт

В щата Аризона, недалеч от мексиканската граница, се намира град Тусон, населен предимно с миньори и търговци. На една от главните му улици привличаха погледите на минувачите позлатените букви на една фирма: „Бръснарски салон на Фриц Шелер“.

И ако преценяха, че е изминало доста време, откакто по страните им не се е плъзгал бръснач, хората влизаха вътре и се оставяха в ръцете на любезния собственик и двамата му калфи.

Така прекарваше дните си нашият стар познайник, храбрият Шелер, когото съдбата беше захвърлила в Далечния запад. Един ден, в който той напразно очакваше клиенти, вратата се отвори и влезе някакъв мъж, който явно бързаше много.

— С какво мога да ви услужа? — запита любезно Шелер.

— Да ми обръснеш брадата, но по-бързо! — каза заповеднически непознатият.

След това свали широкополата си шапка и седна на стола. Шелер погледна лицето му в огледалото и трепна. Това лице му беше познато, но къде го бе виждал? А може би се лъжеше? Изведнъж той се сети откъде го познава и остана като поразен от гръм.

Това беше Норт! Нямаше никакво съмнение, че това беше човекът, когото той завърза на корабчето и за чието залавяне бяха определили награда от двадесет хиляди долара. Шелер веднага съобрази, че трябва да действа бързо, но и много внимателно, ако не иска да изпусне тази рядка птица.

— Докога ще чакам? — нетърпеливо запита Норт.

— Една минута и съм на ваше разположение, мистър — отвърна Шелер. — Хей, Джим, дай ми ножицата!

В това време взе един остър бръснач и като го допря до шията на Норт, каза с леден глас:

— Не мърдай, защото бръсначът е много остър!

— Полудял ли си, човече? — извика Норт, който в първата минута не знаеше как да си обясни постъпката на бръснаря. Опита се да стане от стола, но усети острието на бръснача и отново се отпусна на стола.

— Махни бръснача, ти казвам! — дрезгаво процеди Норт.

— Ще бъда най-големият глупак, ако направя това — заяви Шелер спокойно. — Сега вече те пипнах здраво, мистър Гулд, Норт или бог знае как още се казваш! Ако мръднеш, ще ти прережа гръкляна, наистина в такъв случай ще загубя десет хиляди долара, тъй като за скъпоценната ти глава дават само половината от сумата, която е определена за залавянето ти жив. Но както и да е, сиромах човек като мен ще е благодарен и на това!

Норт разбра, че бръснарят го позна, и доста се изплаши. Трябваше бързо да вземе някакви мерки, ако искаше да избегне бесилката. Ясно беше, че със сила нищо не можеше да направи. Но имаше и друг начин.

— Е, добре, аз съм Норт — призна той. — Ще ти дам бижута за петдесет хиляди долара, ако ме пуснеш!

— Малко е — отвърна Шелер, който искаше да печели време, защото с очи беше изпратил калфата си да повика полицията.

— Давам ти сто хиляди! — изпъшка Норт.

— Евтино оценяваш живота си — отговори спокойно Шелер.

Хладна пот изби по челото на престъпника, още повече че от улицата се чуха викове.

— Половин милион! — простена той. — Помисли само, това е огромно богатство!

В тази минута вратата се отвори и трима полицаи влязоха в бръснарницата.

— Това е търсеният престъпник Норт — каза им Шелер. — Вържете го, само че по-здраво, защото мистър Норт неведнъж е бягал от ръцете на полицията!

Полицаите се приближиха и след секунди белезниците щракнаха на ръцете на Норт. Едва тогава Шелер отмести бръснача от шията му. Норт напрегна мускулите си като тигър, който се канеше да скочи върху жертвата си.

— Не се опитвай, Норт! — предупреди го Шелер. — Бесилката те чака, както влюбено момиче чака любимия си. Наистина аз спечелих честно тези двадесет хиляди долара, но малко държа на тях. Радостен съм, че залових престъпник, какъвто светът рядко е виждал. А сега ми позволи да ти се представя: Фриц Шелер, човекът, който някога придружаваше Ирма фон Хоенщайн!

— Мръсна гадина! — процеди през зъби Норт.

— Не се ядосвай, мистър! Даже и да не беше определен нито цент награда за главата ти, за мен би било чест да предам такъв подлец на правосъдието!

Един файтон спря пред бръснарницата и след секунди в нея влезе шерифът на Тусон.

— Шелер, как е възможно да заловиш сам този опасен престъпник? Не се ли е защищавал?

— Това беше невъзможно, шерифе…

— Как така?

— По простата причина, че бях допрял бръснача до шията му и ако беше направил опит да стане…

— Какво щеше да направиш?

— Щях да му прережа гръкляна! Защото мисля, че със смъртта на този мръсник светът само ще спечели! — заяви сериозно Шелер.