Графиня просякиня

Баща и дъщеря

Когато Ирма извика за помощ и параходчето тръгна, хората на брега се вцепениха от изненада и страх.

Старият Пен се престори на много учуден въпреки радостта, която изпитваше. Събитията се развиха така, че дори надминаха очакванията му. С повече хитрост и с по-малко съвест бе спечелил завидно богатство, а след бягството на Норт за него оставаха и колата, и конят. Наистина той можеше да бъде заподозрян, но никой не можеше да докаже нищо.

Страхът го обзе само когато се появи Шелер. Откъде се взе този човек? Кой беше той? Дали нямаше да успее смелата му постъпка? Тези въпроси изникнаха в главата на Пен и го разтревожиха.

Погледът му се спря на Милия, която не се осмеляваше да погледне към баща си. Пен разбра, че само дъщеря му е довела този човек тук. Дали не беше подслушала разговора му с Норт и дали не беше предала собствения си баща? Може би и тя беше подкупена?

Макнийл позна човека, който излезе от машинното отделение на параходчето, въпреки че лицето му беше почерняло от саждите. Когато видя Шелер да плува след параходчето, а човекът да вдига заплашително лопатата, той се приближи до Пен и му каза:

— Този човек беше Норт. Ти си му помогнал да избяга!

Пен беше хитър човек и не се предаваше лесно. Затова отговори с учуден тон:

— Норт ли? Кой е този Норт?

— Норт, или както се нарича още Йохан Гулд, е човекът, когото ние преследваме — отговори Макнийл.

— А, така ли! Но нали той се намира в сандъка? Колкото знам какво е имало в сандъка, толкова знам и за този човек, когото виждам за първи път. Аз не съм съдружник на убийци, а честен човек. Ако не вярваш, трябва да докажеш противното.

Макнийл не отговори, защото нямаше време да докаже виновността на Пен, а и трябваше да попречи на убиеца да избяга. Затова той се прицели и стреля по него с намерение само да го рани. Всички на брега видяха как Норт падна.

Макнийл се качи на коня и каза на каруцаря:

— Иди веднага със сандъка в Колумбия, предай го на полицията и разкажи всичко, което видя! Занеси и тази бележка на полицейския началник и ще получиш добро възнаграждение!

И като скъса един лист от бележника си, написа няколко шифровани реда, даде го на каруцаря и още веднъж го подкани да побърза.

— А аз ще препусна по брега след парахода. Йохан Пен, двамата ще си поговорим пак, не забравяй това! — извика Макнийл, пришпорвайки коня.

Бащата и дъщерята останаха сами.

— Извикай му да се върне! — помоли момичето уплашено. — Той препуска точно срещу блатото.

Вместо отговор бащата я хвана за ръката и я блъсна на земята.

— А сега искам да си поговоря с теб! — процеди той яростно. — Кой беше човекът, който се хвърли във водата? Отговаряй или ще хвърля и теб след него!

— Не зная, тате.

— Лъжеш! — кресна Пен и вдигна заплашително камшика над главата на момичето. — Казвай кой беше този човек!

— Недей! — простена Милия. — Аз съм ти дъщеря, имай милост! Не зная кой е човекът…

— Кого още докара от Колумбия, освен госпожата, за която беше изпратена?

— Никой друг, вярвай ми, тате!

Пен изгледа дъщеря си с мрачен поглед. Може би тя казваше истината?

— Не видя ли този човек при нея?

Милия разбра, че към първата лъжа трябва да прибави и втора.

— Не, и не го познавам — отговори тя. — Не зная и откъде е дошъл.

Яростта на Пен угасна толкова бързо, колкото бързо се беше разпалила.

— Чудно! — промърмори той, като огледа внимателно наоколо. — А сега стани.

Милия, трепереща от страх, се изправи. Пен разбра, че се беше издал повече, отколкото трябваше.

— Проклета история! — каза той. — Не знаех кой беше този човек и исках само да му помогна. А се оказа, че човекът, който ме почерпи с една бутилка вино, бил опасен престъпник. Освен това има опасност да изгубя и параходчето си, което може да се блъсне някъде и да потъне в реката.

Пен замълча малко, след това продължи:

— Слушай, Милия! Тази история може да има лоши последствия за мен, ако се разбере, че съм те изпратил с писмото в Колумбия, за да доведеш мисис. Вярвам, че не искаш да ми се случи нещо лошо!

— Не, тате.

— Добре тогава… Запази в тайна всичко, което се случи!

Сега гласът на Пен звучеше кротко и дружелюбно.

— Ако някой те попита, ще кажеш, че си ходила в Колумбия на пазар. Ще кажеш още, че не познаваш тази жена и че на връщане си я настигнала по пътя. Тя те е помолила да я вземеш и да я докараш тук. И ти си сторила това, защото си искала да помогнеш на бедната жена. Нищо повече не знаеш, разбра ли?

— Да, тате, разбрах.

— Така! Ето ти сега една монета. Прибави я към твоите спестени пари и си купи нова рокля.

Пен се качи в колата и Милия го последва. Като потеглиха, съвестта й започна да я мъчи. Тя си спомни за малкото мило момиченце и се заоглежда боязливо.

— Защо се оглеждаш така? — веднага попита Пен, в когото съмнението отново се пробуди.

— Аз… мислех за човека, който може да потъне в блатото — отговори Милия с треперещ глас.

— Какво те е грижа за него! — каза Пен сурово. — Попита ли ни той за пътя? Не! Значи го познава и ще заобиколи блатото.

Вкъщи по време на вечерята Пен каза на дъщеря си:

— Слушай, Милия, виждам, че си уморена. Това не ме учудва никак след дългата ти разходка до Колумбия и обратно. Най-добре ще бъде да се прибереш в стаята си. Заключи се добре! Ако някой почука на вратата ти, не отваряй! Не отваряй никому, даже и на мен!… Страхувам се, че тази нощ ще имаме неприятно посещение… Лека нощ!

Милия се зарадва, защото щеше да остане сама. Влезе в стаята и като заключи, седна отчаяна на един стол. Тя беше чула думите, които Макнийл каза на баща й. Значи той беше помогнал на убиеца Гулд да избяга! Беше убедена, че Макнийл казва истината. Това, че баща й лъжеше, я изплаши…

В главата й отново се появи мисълта за момиченцето, което сега скиташе само в гората. Тя го беше обикнала много и мисълта, че в този миг то с разплакани очи търси майка си, беше непоносима за нея.

Милия скочи от стола. Тя беше добро момиче с чиста душа, затова й тежеше, че страхът от баща й я правеше съучастник в това престъпление. А ако майката се спасеше от клопката, в която попадна, нямаше ли да я обвини за смъртта на детето, в случай че му се случи някакво нещастие?

Милия не се съмняваше в участието на баща си в отвличането на добрата и красива жена. Трябваше ли да гледа спокойно как оттатък реката по негова вина загиваше още едно човешко същество? Не, тя не трябваше да допусне това. Човеколюбието й надделя пред страха от баща й.

Стаята й не беше много високо от земята. Милия отвори прозореца и скочи навън. После слезе към реката. В тръстиката имаше скрита лодка, тя я отвърза, скочи в нея и като гребеше ловко, се отправи към отсрещния бряг. Скоро стигна до него и след като скри лодката, тръгна към мястото, където по-рано видя Шелер.