Графиня просякиня

Бягството

Нощните сенки бяха легнали върху тихия град и улиците му изглеждаха мъртви.

В хотела беше тихо, защото всички гости си бяха легнали. Една черна сянка се промъкна през коридора. Беше подкупеният от държавния секретар келнер. Той почука на вратата на стаята, заемана от Норт и Мерседес. Мерседес се появи, забулена с воал.

— Елате, мисис, ще ви заведа при господин Грант. Съпругът ви спи ли?

— Да, той спи тежко — отговори Мерседес. — Успокоителното, което му дадох, действа чудесно.

Двамата напуснаха тихо хотела, преминаха мълчаливо по пустите улици и стигнаха края на града. Една висока сянка излезе иззад дървото.

— Ти ли си, любов моя? — попита Грант.

— Да — прошепна Мерседес. — Да бягаме по-скоро, обладана съм от смъртен страх!

— В един часа ще сме на гарата — каза Грант спокойно. — Не се тревожи напразно!

Като каза това, той повдигна любимата си жена и я качи на файтона. После с изненадваща пъргавина скочи на капрата и подкара младите коне в бърз ход.

— Щастлива съм — промълви Мерседес. — Само дано мъжът ми не се събуди много рано…

Месецът се показа иззад облаците. В далечината блещукаха светлините на станцията. Изведнъж Мерседес извика тихо.

— Какво има? — попита секретарят загрижен.

— Не чуваш ли, любими?

Грант спря конете и се ослуша. Действително зад тях се чуваше конски тропот. Скоро на лунната светлина се открои силуетът на конник, който препускаше към тях. След няколко минути конникът беше при файтона.

— Я гледай! — викна Норт. — Значи не съм се излъгал в предположението си: чиновникът от Джорджтаун отвлича жена ми.

— Господин Мунос! — извика секретарят с треперещ от вълнение глас.

Мерседес нададе отчаян писък и падна в несвяст. В този момент Грант искрено съжаляваше, че не бе взел оръжие със себе си, още повече че в ръката на неговия противник блесна револвер.

— Трябва да ви призная, че вие ме изиграхте чудесно — каза Норт подигравателно. — За ваше нещастие обаче аз видях как любезната ми съпруга сипваше приспивателно в чая. Тя ми пише, че иска да се самоубие. Да не би да искате да умрете заедно с любимата си, господин секретар?

— Запазете иронията си за по-благоприятен случай! — каза Грант. — Вие сте варварин, който не се колебае да изтезава такова ангелско създание!

— Докажете това! — извика на свой ред Норт. — Тя е моя съпруга и аз настоявам тя да се върне с мен. В противен случай ще се отнеса до полицията.

Грант не подразбра подлата измама, на която бе станал жертва. Той търсеше начин, с който би могъл да победи и подчини противника си. Най-после каза:

— Искайте ми колкото щете пари, но оставете жената на мира!

— Това дори не ми е минало през ум — изрече Норт с възмущение, което би могло да заблуди и най-опитния наблюдател. — Благодарете се, че не ви застрелях. Впрочем тъй лесно няма да се отървете.

— Какво искате да кажете? — попита Грант изплашен.

— Нима мислите, че нямам свидетели. Преди всичко един предан на мене човек ме следва на кон…

Норт лъжеше безобразно, но Грант усещаше, че кръвта замръзва в жилите му. Мерседес продължаваше да лежи безчувствена във файтона.

— И какво искаше от мен? — попита с отпаднал глас секретарят.

— Нищо! Мога само да ви кажа, че утре целият Джорджтаун ще знае как почитаемият мистър Грант е избягал с жената на един почтен гражданин.

Грант разбра, че не му остава нищо друго, освен да се моли:

— Признавам, че сгреших — каза той тихо. — Любовта ми към съпругата ви ме заслепи. Моля ви, запазете в тайна тази случка.

— Добре — съгласи се Норт. — Ще се убедите, че не съм такъв, какъвто ме смятате. Прощавам ви и ще мълча…

Грант бе обхванат от вълнение. Беше го срам от този човек, който му прощаваше тъй великодушно.

— Много, много ви благодаря! — можа да каже той.

— Но бедата не свършва дотук — продължи Норт със студен глас. — Има и други хора, които знаят за вашето нощно приключение…

— Боже мой! — простена Грант.

— Например господинът, който ми зае коня, после двама слуги, един келнер…

Грант внезапно беше осенен от щастлива мисъл.

— Ще пожертвам на драго сърце една сума, ако с пари ще мога да откупя мълчанието на тези хора — каза той с повишено настроение.

— Сигурно ще можете — потвърди Норт с безразличие.

— Тогава бъдете така добър да им предадете вие парите, мистър Мунос.

— Но вие забравяте, че искам да замина още тази вечер — отблъсна предложението Норт, като наблюдаваше своята жертва. — Впрочем — заговори той след кратка пауза — ще ви избавя и от този срам.

— Благодаря ви — отвърна секретарят, вече напълно победен от противника си. Каква сума мислите, че ще е необходима?

— Ако предположим, че всеки се задоволи с по петдесет хиляди долара, ще са необходими всичко двеста хиляди.

Грант сякаш беше поразен от гръм.

— Но тази сума е баснословна! — извика той с треперещ глас.

— Разбирам вълнението ви — каза Норт студено, — но аз мисля, че друго не ви остава. Ако не сте съгласен, сбогом. Ние заминаваме за Мексико.

Грант бръкна машинално в джоба си и извади натъпкания си с банкноти портфейл. Отброи двеста хиляди и ги подаде все така безучастно на Норт. Ръката му трепереше, което накара Норт да се усмихне.

— А сега — каза той — бъдете така любезен да ми отстъпите и колата си, за да откарам безчувствената си съпруга.

Сякаш тласкан от невидима сила, Грант се подчини и на това, без да продума нито дума. Скоро неговото място бе заето от Норт, който се приготви да подкара конете.

— Оставям ви коня си, за да се върнете с него в града. Ах, без малко щях да забравя! Има едно писмо за вас. То съдържа известни подробности, които, вярвам, ще ви заинтересуват. Прочетете го, когато се приберете вкъщи! А сега останете със здраве, господин държавен секретар, ние трябва да побързаме, защото можем да изпуснем влака!

В Грант се бореха различни чувства — ту яд, ту злоба, които на свой ред отстъпваха място на примирение от неочаквания обрат, докато най-после този самотен мъж почувства безкрайна болка от загубата на любимата жена. Той се метна на коня си и препусна към Джорджтаун.

Когато стигна у дома си, първата му работа бе да прочете писмото. Ето какво съдържаше то:

— Хиляди дяволи? — изрева Грант и започна да се разхожда като ранен звяр из стаята. Мъчно може да се опише състоянието, в което изпадна той след този удар. Но най-голяма болка му причиняваше мисълта, че се беше оставил да го подведат като незрял хлапак. Той почувства, че се задушава, и падна на един стол…

В същото време Норт и Мерседес, разположени удобно в едно купе, пътуваха весели и доволни на изток.

— Ето твоята част, дете мое — каза Норт, като се смееше. — Имам ужасно желание да видя мутрата на господин секретаря в този момент. Бога ми, подобно зрелище не би могло да се заплати така добре!