Графиня просякиня

Съкровищата на манастира

Норт не избяга далече, а остана близо до манастира, в който нещастната Хуана намери утеха. Манастирът беше изграден върху отвесни скали, които се спускаха стръмно в голяма пропаст. На отсрещната страна имаше развалини на стар индиански храм. Суеверните мексиканци избягваха да ходят там, защото смятаха, че го владеят зли духове. Норт използва това суеверие и се скри в храма заедно с Хосе, който след дълго търсене бе успял да намери господаря си. Една вечер, докато седяха край огъня, метисът неочаквано каза:

— Знаете ли, че аз съм живял няколко години в околностите на Пуебла.

— Не, не знаех. А ходил ли си в манастира, който е срещу нас?

— Ходил съм няколко пъти по църковни празници. И трябва да ви кажа, че това е един много богат манастир! Например в него се намира мантията на света Богородица, която е обсипана със скъпоценни камъни.

Очите на Норт блеснаха алчно.

— Но тя не била нищо в сравнение с несметните богатства, скрити в подземията на манастира — допълни Хосе.

— И никой ли не се е опитал да присвои тези богатства? — попита Норт след кратко мълчание.

— Това е направо невъзможно, мистър! — възкликна метисът. — Високите стени пазят светата обител. Освен това през нощта в двора на манастира дежурят пазачи с кучета. В Пуебла и малките деца знаят преданието за един смелчага, който успял да стигне до съкровищата. Това станало през нощта, а сутринта го намерили мъртъв, с обезобразено лице. Всички смятат, че е бил наказан от свети Хаго, патрона на манастира. Неговата статуя се намира в съкровищницата и пази богатствата от ръцете на вероотстъпниците — завърши Хосе, дълбоко убеден, че това действително е така.

— А не си ли разбрал по какъв начин е успял да влезе в подземието? — попита Норт.

— Един възрастен роднина ми каза, че някъде край манастирския зид имало три статуи. Там бил тайният вход към подземен коридор, който водел до съкровищницата. Но аз не вярвам на тази легенда, тъй като съм обикалял много пъти стените и не съм виждал никакви статуи.

Норт не каза нищо. Беше втренчил поглед в една точка, което показваше, че крои някакви планове. След малко стана мълчаливо, погледна към манастира и тръгна към развалините. Решението беше взето. Съкровището в манастира трябваше да бъде негово!

На следващия ден Норт слезе в пропастта. Хосе отказа да го придружи поради вроденото си суеверие. Той стигна подножието на скалите. Сега започваше опасното изкачване, тъй като пътеката беше доста тясна дори за сам човек. Вече се смрачаваше, когато стигна до манастира. Почти беше обиколил зида, без да намери никакви статуи, когато в една добре прикрита ниша видя две каменни статуи на светци, седнали в кресла, с вдигнати за молитва ръце.

— Легендата става действителност — промълви Норт. — А сега напред към богатството!

Трябваше да открие входа към подземието. Помъчи се да отмести статуите, но усилията му отидоха напразно. Ядосан, той се обърна, за да огледа още веднъж мястото, но се спъна и щеше да падне, ако не се беше хванал за ръката на една от статуите. Веднага я пусна, защото почувства, че ръката се раздвижи. Цялата статуя се отмести. Норт разбра, че беше на път да открие тайната. Погледът му падна върху втората статуя и той без малко щеше да извика от изненада. И тази статуя се беше изместила, а ръцете, които преди бяха сключени за молитва, сега бяха разделени и едната сочеше зад него. Норт инстинктивно се обърна и видя зад себе си каменни стъпала, които водеха надолу в земята.

На следващия ден Норт изпрати Хосе в града, за да купи храна, въже, фенер и всичко необходимо за опасната експедиция. Слугата изпълни поръчката на господаря си, но по лицето му се виждаше, че не желае да вземе участие в опасното приключение.

— Хайде да тръгваме! — подкани го Норт.

— Аз няма да дойда, мистър! — отвърна метисът, треперейки от страх.

— Защо, ти и друг път си рискувал с мен живота си?

— Не ме е страх да ви придружа до мрачните катакомби, но да посегна на манастирското съкровище, не мога, защото това е голям грях!

— Глупости! — ядоса се Норт.

— Всичко друго ще направя за вас, но това не мога, мистър!

— Ти си едно суеверно говедо! — извика вбесен Норт, защото не му се искаше да бъде сам в опасното начинание.

— Откажете се от това светотатствено дело, господарю! — помоли Хосе.

Норт го изгледа презрително и тръгна, но метисът го настигна и го хвана за дрехата. Този опит да го спре още повече вбеси Норт.

— Махай се оттук, глупак такъв! — изкрещя той.

След това замахна и удари с камшика си метиса по лицето.

Черните очи на Хосе пламнаха заканително, но Норт веднага постави ръка на кобура си. Метисът не каза нищо, качи се бавно на коня си и се отправи към гората. Когато изгуби от очи Норт, той се обърна и вдигна заканително ръка.

— Скъпо ще ми платиш за тази обида!

Със запален фенер Норт тръгна по подземния коридор. Сводът беше достатъчно висок, така че можеше да върви прав, а това улесняваше задачата му. Скоро обаче някаква стена му прегради пътя. Норт започна да търси някакъв вход, но откри две букви, изрязани в стената: отляво „S“, а отдясно — „С“. Той ги опипа и с радост установи, че се местят. Опита да премести едната буква към другата, но успя да я премести само до средата на стената. Тогава премести и другата буква, така че двете се долепиха една до друга.

— Santa Cruz! — извика неволно Норт и гласът му отекна в тайнственото помещение.

Освети с фенера около себе си и видя, че един каменен блок се беше изместил и зад него се откриваше вход, от който водеха надолу тесни стъпала. Норт слезе по тях и по един коридор стигна в обширно помещение. Огледа го внимателно и разбра, че се намира в гробница. Навсякъде се виждаха ковчези, някои от които бяха изгнили, и от тях се подаваха скелети и озъбени черепи. Въздухът беше тежък за дишане. Изведнъж отгоре долетяха тихи звуци на орган. Всеки друг би изтръпнал пред тази гледка на човешката преходност, но Норт сякаш нямаше нерви. Той ритна един череп, изпречил се на пътя му, и продължи да търси изход от помещението, който да го заведе до стаята със съкровището.

За негово нещастие откри няколко коридора, които водеха в различни посоки. Изследва ги внимателно и в единия от тях откри каменна статуя на монах с вдигната напред ръка. Веднага разбра, че това беше коридорът, по който трябваше да продължи. Скоро се изправи пред нова статуя, която се опираше на каменна стена, преграждаща пътя му. Тръгна край стената в посоката, която показваше ръката на статуята, и стигна до надгробна плоча, върху която ясно се виждаше барелеф на монах, държащ в ръката си книга. Норт огледа внимателно фигурата и откри, че книгата не е неподвижна. Отмести я и под нея се появи стрела, която сочеше надясно. Норт тръгна нататък и отново се намери пред статуи, изобразяващи монаси. Тук явно се криеше тайната на загадката. Успееше ли да я разреши, щеше да сложи ръка на богатствата, които щяха да му осигурят охолен живот.

Норт огледа внимателно всички статуи, но не откри нищо. Тогава отново се върна при стрелата и се вгледа внимателно в посоката, която тя показваше. Изведнъж възкликна радостно, защото видя, че тя беше насочена към главата на една от статуите. Само тя имаше на главата си венец. Приближи се бързо до нея и на венеца отново откри буквите „S“ и „С“. Веднага ги съедини и някакъв камък в стената се отмести, като разкри пред него един вход.

Норт вдигна фенера и влезе в ново помещение. Радостен вик се изтръгна от гърдите му, когато разбра, че е постигнал целта си. Около стената бяха наредени тридесетина сандъка, заключени с железни катинари. Той извади инструментите от торбата и с тяхна помощ отвори един от сандъците. Очите му светнаха алчно пред богатството, което се откри пред очите му. Сандъкът беше пълен с брилянти и златни и сребърни накити и монети.

Някакво глухо пукане накара Норт да се обърне мигновено. В ръката му блесна зареденият револвер. Пред него, на нисък пиедестал, се намираше дървена статуя. Той се учуди как не я беше забелязал по-рано. Доближи се с фенера до нея и прочете златните букви под статуята: „San Jago de Compostella“.

— А, преподобният патрон на манастира, натоварен да пази съкровищата! — каза той пренебрежително и се обърна към сандъка.

Очите му не можеха да се нагледат на това съкровище. Ръцете му се заровиха в брилянтите, но изведнъж чу зад себе си шум, който се усилваше. Обърна се и замръзна на мястото си. Статуята на светеца се клатеше и докато Норт разбере какво става, с трясък се стовари върху него. Гробното мълчание, което настъпи след това, бе нарушено от бързи стъпки, които приближаваха към желязната врата в дъното. Контузеният Норт, макар и леко замаян, разбра, че идваха пазачите. Трябваше да се спасява, затова се изправи с мъжа и като изруга, тръгна по обратния път.

След малко пазачите влязоха в помещението и веднага схванаха положението. Спуснаха се след куцащия Норт й сигурно щяха да го заловят, ако той не беше стигнал преди тях до гробницата и не се бе вмъкнал в един ковчег. Като видяха, че го няма в залата, преследвачите му решиха, че няма да могат да го настигнат, и се върнаха обратно.

Норт не можеше да си прости, че при падането беше изгубил револвера си. Сега не му оставаше нищо друго, освен да бяга колкото се може по-бързо, ако не искаше да попадне в ръцете на полицията.