Графиня просякиня

Дресьорката

Норт, замръзнал на мястото си, се наслаждаваше на прелестната фигура на мис Зенобия, забравил за миг опасното положение, в което беше изпаднал. Момичето наистина беше зашеметяващо красиво.

Инцидентът с Норт се случи преди номера на дресьорката. Когато пазачът дотича при мис Зенобия за помощ, тя беше облякла артистичния си костюм, подчертаващ разкошните форми на нейното младо тяло. Сив копринен корсет, украсен с бродерии, покриваше гърдите й. Ръцете й, голи до раменете, изглеждаха като изваяни от слонова кост. Трико с цвят на човешка кожа подчертаваше тънката талия. Беше обута с малки изящни ботушки.

Но всички тези прелести оставаха на заден план, щом се погледнеше главата й, кокетно поклащаща се на деликатната шия върху белите и като сняг рамене. Чуплива коса ограждаше красивото лице с малък чип нос и червени като корал устни. Големите черни очи бяха най-хубавото, което й беше дала природата. Меланхоличният й поглед влудяваше мъжете. В дясната си ръка мис Зенобия държеше голям камшик, чието заплашително плющене караше лъва да изпълнява желанията й.

Норт продължаваше да се възхищава мълчаливо на красотата й. Мис Зенобия му заповяда рязко:

— Напуснете веднага клетката, мистър!

Норт веднага се подчини. Тя излезе след него и затвори внимателно вратата.

— Как влязохте в клетката?

Норт не отговори на този въпрос, но тя продължи да разпитва:

— Някакъв бас ли трябваше да изпълните?

Норт потвърди с жест. Този вариант беше добър за него.

— И заради някакъв бас излагате живота си и живота на други хора на опасност? С това причинихте доста неприятности. Ще ви помоля да напуснете залата!

И без да погледне към него, се отправи към задния вход на шатрата.

Норт гледа дълго в посоката, в която тя изчезна, след това бързо се отдалечи…

Навън цареше паника. Чуваха се викове:

— Лъвът е излязъл от клетката, бягайте!

В желанието си да се спаси тълпата беше съборила бараки, продавачи напускаха сергиите си, по дърветата се катереха хора… Погледите на всички бяха отправени към шатрата на цирка.

— Сигурно сега разкъсва някой от тези, които не успяха да избягат — предположи един.

— Напълно е възможно. Щом не се показва, може да е заситил глада си с човешко месо — отговори друг.

Най-после няколко човека се показаха до входа на цирка. Те направиха знак на хората, че всичко е приключило успешно.

— Всичко се оправи, лъвът е затворен в клетката!

Това успокои останалите и те започнаха да напускат скривалищата си. От всички страни се появяваха хора с изпокъсани дрехи. Много от тях бяха ранени в паниката, някои бяха със счупени ръце и крака, с рани по главата. Наложи се да повикат лекар.

В това време полицията развиваше трескава дейност. Площадът беше основно претърсен, но не намериха престъпника. Сега полицаите бяха сигурни, че човекът, попаднал в клетката, бе маскираният хипнотизатор от Нашвил. Това се доказваше и от пристигналите телеграми с точното му описание. А и той сам се беше издал с документите на Филип.

Понеже не успя да залови Норт, полицията стовари яда си върху невинната дресьорка. По заповед на полицейското управление няколко агенти отидоха при нея. Намериха я да успокоява раздразненото животно в клетката, говорейки му гальовно. Един от агентите й връчи заповедта на полицейския началник. Тя пребледня, но лицето й остана спокойно. Разгъна заповедта и бавно прочете:

— Ще се съобразя със заповедта — заяви тя спокойно.

— Би трябвало да се застреля този лъв. Такива зверове са опасни.

Мис Зенобия пребледня.

— Този лъв, мистър, е цялото ми състояние. Ако ми го отнемете, ще ме лишите от средство за прехрана. Аз съм го опитомила, а и той стои затворен в клетка. Не е моя вината, че някакъв престъпник се е вмъкнал в нея.

— Може да е така, но властта е отговорна за спокойствието на гражданите, затова е длъжна да вземе мерки.

След тези думи агентите оставиха мис Зенобия сама. За минута тя се замисли, след това отиде при пазачите и им каза да се подготвят за път. След няколко часа циркът напусна града.