Графиня просякиня

Какво да се прави?

Роджър и Леси чакаха завръщането на Самюъл, скрити под дърветата. От мястото, където се намираха те, можеше да се наблюдава вратата на хасиендата.

Леси беше неспокойна. Тя направи няколко крачки, защото беше видяла нещо, което Роджър не беше забелязал. След това се върна пак при него.

— Чувате ли? — каза тя тихо.

Роджър се ослуша и до неговите уши достигна един странен шум.

— Какво е това? — промълви той.

— Някой стене, маса! — отговори негърката.

Роджър помисли веднага за Самюъл.

— Трябва да отида в къщата, за да видя какво са направили телохранителите със Самюъл — каза той решително.

Леси хвана Роджър за ръката и каза:

— Не отивайте! Това не е Сам. Стенанията идват от друга страна.

Когато горе песните престанаха, Роджър се ослуша внимателно. В този миг нощната тишина отново бе нарушена от сподавени стенания, които наподобяваха сетните издихания на умиращ.

— Кой ли стене така, Леси? — попита Роджър.

— Може да е лейди Елен, милорд, може би й се е случило някакво нещастие. Ако не се лъжа, тези стенания идват от ямата, която се намира в дъното на градината. По-рано в тази яма бившият плантатор отглеждаше няколко пантери и диви котки, но сега тя е празна.

— Наистина ли лейди Елен още живее?

— Да — отговори Леси, — виждала съм я да обикаля нощем. Тя не се е удавила в кладенеца, а само е направила плантатора да повярва, че това е станало. През деня тя се крие някъде. Бедната… Тя е много добра жена, маса. Оказвала е много пъти помощ на нещастните негри, осакатени от бой…

— Тогава трябва да разберем дали не й се е случило някакво нещастие.

— Тихо, маса, идва Сам!…

Леси имаше право. Самюъл се приближи бързо, но безшумно.

— Милорд — каза той, — плантаторът не е тук!

— Не е ли тук? Ами къде ли може да бъде? Нали Леси каза, че никой не е излизал от тази къща, освен дамата със синия воал!

— Евънз, Силвър и Хари ще тръгнат да търсят плантатора — продължи Сам. — Ако Норт си беше вкъщи, тримата телохранители не биха се съветвали как да му вземат парите.

— Тази къща да не е омагьосана? — извика Роджър буйно.

— Норт нито е хвръкнал, нито е станал невидим, а пък отдавна зная, че той, а не някой друг е плантаторът. Как да повярвам, че се е измъкнал оттук незабелязано!

— Трябва да е усетил опасността, която го застрашава, милорд.

— Значи Леси го е оставила да се измъкне.

Леси се закле, че плантаторът не е излизал от къщи.

— Какво да правим сега? — промълви Роджър.

— Евънз, Хари и Силвър са негодяи — каза Самюъл. — Те знаят, че плантаторът е преследван и че той е Норт. И сега искат да извлекат полза от това.

— Е, добре, аз ще отида при тях и ще ги принудя да ми кажат къде се намира Норт — заяви Роджър.

— Те няма да кажат нищо, милорд — възрази Самюъл.

— Добре, ще ги принудя тогава с револвер в ръка! Хайде да вървим!

— Милорд…

— Какво, да не те е страх? — ядоса се Роджър. — Значи досега съм се лъгал в теб…

— Не зная какво е страх, но аз съм на друго мнение.

— А как искаш да намерим Норт, който според вас бил избягал, ако телохранителите му не го издадат?

— По-добре е да ги проследим. Те сигурно знаят къде се намира плантаторът. Ще тръгнем след тях и ще изясним всичко.

— Твоето предложение не е лошо, Самюъл, но се боя, че те ще ни видят и ще се скрият от нас.

— Ето ги, идат! — извика Леси със сподавен глас.

Къщната врата се отвори и тримата се показаха на верандата.

Леси и Самюъл се дръпнаха настрани. Роджър постоя един миг в недоумение, но здравият разум в него надделя и той побърза да се скрие под дърветата. В това време отново се разнесе стенанието.

Силвър спря и вдигна ръка.

— Чувате ли! — извика той, като се смееше. — Това е оня от ямата.

Самюъл се приближи до Роджър.

— Почакайте ме тук, милорд — прошепна той, — аз ще тръгна след тях и ще се върна, когато намеря Норт.

Роджър кимна. Телохранителите се отдалечиха, следвани от Самюъл.

Леси не можа да се сдържи. Тя посочи към градината.

— Иди! — каза Роджър.

Негърката се отдалечи бързо, премина покрай къщата и изчезна в градината.

— Ех, да ми падне в ръцете! — скръцна със зъби полковникът. — Този нещастник няма да престане да преследва Ирма, докато не бъде безвреден. Само смърт чрез ръката на палач заслужава той. Едва тогава ще си отдъхне нещастната графиня. Но какво иска той от нея?… Не знае ли подлецът, че тя не може да го понася… Или пък има някакви други планове…

Роджър се ослуша. Стори му се, че чува разговор в градината. След малко се показа Леси.

— Милорд! — викаше тя, като му правеше знак да се приближи.

Роджър се запъти към нея.

— Какво намери? — попита той.

— Има човек в ямата.

— Кой, лейди Елен ли? Жената в бяло?…

— Не, един мъж.

— Мъж ли? Да не е Макнийл?

— Струва ми се, че каза това име.

— Но как е попаднал в ямата?… Да не би ония подлеци…

— Иска помощ, милорд!… Елате по-скоро!

Роджър отиде с Леси в градината. Когато стигнаха при ямата, Леси го задържа с ръка.

— Нито крачка напред, маса! — извика тя.

— Но как сте попаднали долу? — попита Роджър.

— Помощ! — прозвуча отдолу. — Които и да сте, помогнете ми!

— Аз съм полковник Роджър.

— Аз съм Макнийл, г-н полковник!

— Как попадна в тази яма?

— Сам не зная, г-н полковник, чувствам се полумъртъв — отговори Макнийл и изпъшка.

— Трябва да слезем долу, Леси — каза Роджър. — Донеси една стълба!

— Няма нужда, милорд, ние можем да стигнем там и без стълба. От избата на къщата един подземен вход води чак до дъното на ямата.

Макнийл започна отново да стене.

— Идваме, Макнийл! — извика Роджър. — Имай търпение!

Леси тръгна, следвана от полковника.

— Сега ми става ясно как се е случило това. Жената, която си видяла да излиза от хасиендата, е бил Норт, преоблечен с дрехата, шапката и воала на Макнийл.

Те отидоха в къщата, където още гореше лампата. Леси я взе и се отправиха към стълбата, която водеше за избата. Роджър я следваше. Леси беше запозната с това място и без мъка намери подземния вход.

— Ще стигнем до една желязна врата, която се съединява с ямата. Ако тя не е заключена, ще можем да влезем в нея.

Когато стигнаха до вратата, Леси радостно извика — ключът беше там. Малката желязна врата се отвори със скърцане. Леси и Роджър влязоха в едно кръгло пространство, в средата на което имаше дебело дърво, по чиито олющени клони някога скачаха и си играеха дивите котки. И досега беше се запазила непоносимата воня. Леси вдигна лампата. Тя видя Макнийл, който лежеше на пясъка. При все че усещаше непоносими болки, той радостно се усмихна, като видя Роджър.

— Благодаря на небето, че дойдохте — каза той. — Иначе щях да загина тук долу.

Полковникът се приближи и му подаде ръка.

— Какво се случи, Макнийл? — попита той.

— Зле си изпатих, г-н полковник. И ако тази вечер не беше дошла една жена да утоли жаждата ми, може би щях да бъда вече мъртъв… Кой знае, може да съм сънувал.

— Това е била лейди Елен — прошепна негърката.

— Но как попадна в тази дупка, Макнийл?

— Откъде да знам. Онези мерзавци с униформите ме хванаха и вързаха и на това отгоре ме оставиха гладен и жаден. А когато разбраха, че познах Гулд, или Норт, те се нахвърлиха върху ми като кучета. Изглежда, че след това съм загубил съзнание… Г-н полковник, плантаторът е Норт. Аз намерих червената му униформа… Когато дойдох тук, преоблечен като жената със синия воал, и поисках да го арестувам, той заповяда да ме вържат.

— Да, и Норт е взел роклята, воала и шапката, преоблякъл се е и е напуснал къщата. Ние обаче трябва да го намерим.

— Ще ви придружа, г-н полковник. Аз трябва да си отмъстя на онези подлеци. Вижда се, че той ги е взел със себе си.

— Не, и те го търсят, защото искат да му вземат парите. Къщата е празна, Макнийл. А сега да те изведем оттук.

— Не вярвах, че ще бъда избавен — каза Макнийл, като направи усилие да стане. Това обаче беше свръх силите му. Само с помощта на Роджър и Леси той можа да стигне вкъщи. Тук беше принуден да седне на дървената стълба, защото не можеше да върви по-нататък.

Роджър излезе, за да види дали се връща Самюъл. Макнийл дишаше тежко.

— Дай ми, моля ти се, една глътка вино! — обърна се той към Леси.

Леси отиде горе и се върна с пълна чаша, вероятно забравена от телохранителите.

Макнийл я изпи с удоволствие. Поиска да стане, но се отказа от намерението си. Остана да чака полковника, седнал на стълбата.