Графиня просякиня

Триумфът на певицата

Най-после страстите позатихнаха и концертът можеше да завърши. Публиката обаче малко се интересуваше от другите артисти, очите на всички бяха отправени към красивата певица, която разговаряше с кмета и съпругата му.

Официалната програма беше свършила, но зрителите, завърнали се по местата си след бурните аплодисменти към Ирма, сякаш очакваха нещо.

Кметът прошепна нещо на Ирма, тя кимна утвърдително и кметът с грейнало от радост лице се обърна към публиката:

— Скъпи съграждани! След моята настоятелна молба нашата гостенка благоволи да изпее още една песен. От името на всички нас й благодаря за този жест!

Бурни аплодисменти и възгласи потвърдиха думите на кмета. Този път нищо не притесняваше Ирма. Тя беше щастлива от топлия прием на публиката и запя една тъжна песен. В нея изля болката от загубата на детето си, от страданията, които и беше поднесла съдбата. Тъгата, която бликаше от изстрадалото й сърце, заля публиката и я прикова по местата. Никой не помръдваше. Всички бяха вперили очи в певицата и в много от тези очи блестяха сълзи.

Като завърши песента с едно трогателно кресчендо, Ирма се остави на бурята от аплодисменти, които заляха залата. Тя не можеше да познае тази хладнокръвна, спокойна публика, пред която бе застанала със страх само преди половин час. Не беше очаквала, че песните, които изпя, ще имат такова въздействие. Много от тях се втурнаха към сцената и само намесата на кмета спаси Ирма от ентусиазираната публика.

Първенците на града бяха предвидили след концерта малък прием и кметът с грейнало от радост лице поведе Ирма към залата, в която щеше да се състои тържеството. След тях вървяха и другите поканени, които естествено бяха от висшите среди на градчето.

Ирма беше настанена на почетно място, украсено с цветя. Кметът и съпругата му седнаха до нея. Известният критик беше поставен отляво на певицата. Старецът я наблюдаваше с любопитство и съжаляваше, че никога досега не бе слушал тази знаменитост, която сигурно имаше сериозни причини да пази в тайна името си. Възхитен от пеенето й, той не се въздържа дълго и я заговори:

— Поднасям ви моите възхищения! Вие ни доставихте истинска наслада. Трябва да ви призная, че от първата песен бях изненадан, втората ме заинтересува, а третата направо ме плени. Това е наистина много за мен, защото аз, меко казано, съм доста претенциозен.

Ирма се изчерви и наведе красивата си глава, благодарейки с такава мила усмивка, че старецът беше трогнат до дъното на сърцето си.

— Стойка на богиня, лице на ангел и този божествен глас — прошепна с удоволствие критикът. — Трябва да внимавам птичката да не изхвръкне.

Старият мъж почувства непреодолимо влечение към красивата си съседка и той, от устата, на когото много рядко се чуваха похвални думи, започна да гали хубавата жена с думи и погледи.

Приятелите го наблюдаваха и бяха много учудени от неочакваната промяна. Те с радост забелязаха, че в него е изчезнал някогашният безпощаден критик и отрицател.

Енергичната съпруга на кмета не можеше да го възпре да гледа със захласнат поглед красивата Ирма. Той стана тържествено и чукна с чашата си по масата, за да привлече вниманието на гостите.

— Почитаемо събрание — започна той, — днешният ден ще остане незабравим за мене, защото в навечерието на концерта получих съкрушителното известие, че в последната минута певицата, която ни беше обещала своето сътрудничество, ни е изоставила и отказала да вземе участие в концерта, устроен с толкова голям труд и старание в полза на бедните в Луисбърг. Концертът можеше да не се състои и ние да се провалим. Обаче провидението помисли и за нас. Помощта дойде неочаквано. На върха на опасността, на отчаянието, когато аз вече бях готов да съобщя, че концертът се отлага, ние бяхме спасени.

Уважаеми дами и господа! Да ви описвам ли впечатлението, което ми направиха тези песни, които като че ли идеха от небето. Не, не мога да ви го опиша!

Нашата нова певица, която ни дари с такава готовност своята подкрепа, ще остане незаличима в спомените ни. Виждам, че не е възможно да изкажа от името на комитета, организирал днешното празненство, дълбоката и искрена благодарност, но кой би могъл да изрази напълно тези отлични впечатления!

Ние трябва да заплатим хилядократно за тази благосклонност, която ни извади от това положение, надминала всички наши очаквания, очакванията на слушателите. Преизпълнен с радост, вдигам чашата и пия за щастието на нашата нова звезда.

Наздраве! Наздраве!

С шумно одобрение гостите, станали на крака, повториха наздравицата.

— Никой да не пие вече от тази чаша! — извика кметът въодушевено, като хвърли чашата си на земята.

— Но ти съвсем си си изгубил ума! — прошепна жена му, на която той се струваше неузнаваем.

Гостите от всички страни се трупаха около Ирма, за да се чукнат с нея и да се полюбуват на хубавото й лице.

Юнона стоеше в съседната стая сред цветята и венците. Тя също бе заобиколена от група почитателки, които я разпитваха постоянно.

Негърката не знаеше какво да прави от радост. Тя се стараеше да дава колкото е възможно по-неясни и тайнствени отговори, за да възбужда още повече любопитството на слушателите си. Изпитваше удоволствие да говори пред много хора.

— Няма никакво съмнение — промълви един от по-будните, — че въпросът стои така. Певицата се е ангажирала с някои договор и се крие тук под чуждо име, за да се избави от неприятности. Негърката знае това и не издава нито дума.

— Да, но тя ми каза преди малко, че певицата наскоро е пяла у една високопоставена личност! — възрази друг. — Възможно е да е било пред самия председател. Много пари трябваше да дам на тази негърка, докато ни каже нещо. Много е лакома за почерпки.

— Това се разбира от само себе си, свикнала е да получава само едри подаръци — отговори друг.

В това време Ирма напусна за минута залата и отиде да види какво прави Юнона. Изведнъж чу след себе си шумолене на рокля. Съпругата на кмета вървеше след нея. Двете влязоха в една странична стая, където нямаше никой.

— Ах, извинете ме, мисис! — каза съпругата на кмета. — И аз съм задължена от своя страна да ви благодаря от името на комитета, понеже и дамите взеха участие в устройването на концерта. Тази благодарност ние искаме да изразим чрез един малък подарък. Заповядайте!

Съпругата на кмета подаде на Ирма малка изящна кутийка.

Певицата отказа с жест.

— Приемам на драго сърце благодарността на дамския комитет — каза тихо тя. — Но най-категорично отказвам да приема подаръка, понеже аз приех да пея по собствено желание, безвъзмездно и в полза на бедните. Моля да ме извините, но не мога да постъпя другояче.

— Но това е само един подарък, а не някакво възнаграждение — обясни съпругата на кмета.

— Добре, приемам го — каза Ирма. — Но ви моля да употребите съдържанието на тази кутийка в полза на бедните в Луисбърг.

Учудена, съпругата на кмета отстъпи крачка назад.

— Позволете ми един въпрос. Изглежда, че сте много богата, щом, без да мислите много, правите такъв подарък на бедните.

Ирма се усмихна тъжно.

— Моля ви, избавете ме от този отговор. Повтарям, че не съм певица по професия. Радвам се само, че можах да ви бъда полезна с моите скромни възможности.

Съпругата на кмета не беше чувствителна натура, но жертвата и предаността на тази жена я трогнаха.

— Ще постоите ли още известно време в този град? — попита тя.

— След няколко дни ще замина надалече — отговори певицата.

— Тогава изпълнете ми поне една молба. Много ви моля до деня на тръгването си да останете наша гостенка.

Ирма прие с благодарност поканата и отиде при Юнона, а съпругата на кмета се върна с кутийката в залата.

Негърката беше в съседната стая и изръмжа от радост като видя своята господарка.

Ирма разказа на черното момиче за успехите си през деня.

— Юнона е много благодарна — отговори негърката. — Всички хора идват при Юнона и питат коя е тази мисис. Юнона им разказа разни неща. И сложи в джоба много пари за почерпка. Сега Юнона много богата.

Тя бръкна в джоба си и раздрънка парите, които бяха вътре.

— Вижда се, че добре си лъгала хората с хубави приказки — каза Ирма усмихната.

— Разбира се, разказах им много! Какво ли не! Юнона им каза, че мисис принцеса! Само че предрешена. Всички вярват, каквото казва Юнона. Те питат постоянно и дават за почерпка. Това много хубаво!

Певицата се върна в залата, където я очакваха с голямо нетърпение.

След като покани всички да седнат, съпругата на кмета стана и каза:

— Като председателка на дамския комитет трябва да поднеса на нашата уважаема певица нашите искрени благодарности. Почетният подарък от 5000 долара, който бе й поднесен и предложен от името на комитета, тя отстъпи доброволно на бедните от град Луисбърг. Колкото хубав и чист бе гласът й, толкова благородни, великодушни и чисти са нейните чувства. Подаръкът, за който й благодаря от името на дамския комитет, предавам на благотворителната комисия и поканвам уважаемите присъстващи да извикат заедно с мен в чест на щедрата дарителка едно дружно и прочувствено „Да живее!“.

Невъзможно е да се опишат аплодисментите, които последваха тези думи, казани от съпругата на кмета. Гостите заобиколиха певицата. Кметът с големи усилия можа да я спаси да не бъде отегчавана повече от любопитните. Благотворителната комисия, която също присъстваше, остана много учудена от подаръка и благодари сърдечно на певицата от името на бедните.

— Поканих я — пошепна кметицата на мъжа си. — Ще остане няколко дни у нас.

Кметът едва се въздържа да не извика от радост.

— Стаите за гости разчистени ли са? — попита той.

— Разбира се — отговори съпругата му. — Изпратих веднага човек у дома и заповядах всичко да бъде приготвено.

— Ние скоро ще станем от масата — каза кметът. — Не се съмнявам, че нашата звезда е много уморена.

Дойде време гостите да се разотидат. Кметът с мъка извади Ирма от кръга почитатели, които се бяха струпали около нея.

Певицата наметна бързо мантията си и се сбогува с гостите, които я бяха наобиколили, за да я канят да ги посети в домовете им.

Кметът беше ангажирал два файтона и в единия се качи Юнона с венците и букетите.

Множеството чакаше във фоайето пред залата.

Най-запалените стояха с часове, докато се покаже певицата. Избухнаха нестихващи възгласи, когато Ирма се качи във файтона с кмета и съпругата му.

Всички се трупаха около тях, за да хвърлят още един поглед на певицата. Кочияшът седеше на капрата и не знаеше накъде да потегли, тъй като конете не можеха да мръднат от хората.

— Ние ще теглим файтона! — извика един гръмлив глас. — Разпрегнете конете, момчета!

Кметът, също така разчувстван, се опитваше да успокои множеството, но всичко бе напразно. Новината за щедростта на певицата и за благородния й жест се бе разнесла със светкавична бързина.

В това време младежите разпрегнаха конете и ги изтеглиха настрани.

— Ура! Да живее! Ура! Ура! — викаше тълпата.

Файтонът потегли, движен от впрегналите се доброволно млади мъже.

— Боже, само да не ни преобърнат! — извика кметът уплашен. Улицата слизаше надолу и можеше да се случи нещастие.

Множеството заобикаляше файтона и образуваше шпалир от двете страни.

Въодушевлението не стихваше.

Най-после това лудо пътуване свърши. Файтонът влезе през отворената врата на красивата вила, в която живееше кметът.

Слугите срещнаха големи трудности при задържането на тълпата извън входната врата. Ирма бе внесена почти на ръце в къщата.

Най-после портата се затвори и хората се разпръснаха.

Ирма беше отведена от съпругата на кмета на първия етаж на вилата, където се намираха разкошно мебелираните стаи. Една от тях бе определена и наредена за нея. На Юнона бе дадена една малка стаичка и тя чакаше радостна пристигането на младата си господарка.

Съпругата на кмета се оттегли и Ирма остана сама с Юнона.

— Щастлива съм днес — каза Ирма на негърката. — Чувствам се твърде уморена от вълненията, които преживях и които ме изтощиха.

— Да, и хвалбите понякога причиняват ядове и грижи — каза негърката хитро. — Мисис трябва да отиде сега да си легне. Това легло не е като онова в гората.

— Само моите преследвачи да не разберат, че се намирам тук! — загрижена промълви Ирма.

— Не бой се, мисис! — утеши я негърката. — Юнона е тук. Тя ще пази мисис. Всякога. Мисис може да спи спокойно. Юнона е винаги при тебе и бди.