Графиня просякиня

Срещата при червената воденица

На брега на реката Делауер, на разстояние осем мили от Ню Йорк, се намираше воденица с червено боядисани дъсчени стени. Тя беше уединена и запустяла. Недалеч от нея имаше хан с кръчма. Кръчмарят беше немец на име Шулц. Под кръчмата имаше голяма изба с големи винени бъчви. По-рано избата бе служила за брашнен склад. В голямата и слабо осветена зала на кръчмата на една маса седеше Артур Норт и гледаше през прозореца пътя по продължение на реката. Той се чувстваше тук спокоен, на сигурно място. Отпиваше от една чаша вино и говореше с Шулц, стоящ зад бара. Норт беше взел със себе си голям куфар, обвит с черна мушама.

— Понеже почва да се мръква, аз мога да ви приготвя една стая за нощуване горе — каза Шулц. — Имате намерение да пътувате из страната, нали?

— Не, ще отида само до Йорк — отвърна сухо Артур.

— Искате да купите някои земи ли?

— Не. Направиха ми няколко предложения в Ню Йорк.

— Научихте ли за убийството на стария корабопритежател Шмит? Хванали убиеца, но той успял да избяга.

Норт започна да се смее.

— Вижда се, че стражарите са били страхливи като баби.

— Казват, че бил германец — продължи Шулц. — Това е жалко. Хвърля се голямо петно върху тукашните германски заселници. Казвал се Йохан Гулд и се оженил за дъщерята на Шмит. Много е чудно как тя се е омъжила за такъв авантюрист.

— Всяка жена мисли за женитба. Когато мъжът й замае главата, тогава тя пада сама в ръцете му.

— И чак по-после се е разбрало, че убиецът не се е казвал Гулд и че е бил германец.

— Публикуваха ли вестниците истинското му име?

— Не. Вижда се, че още не го знаят.

Норт, който не трепваше никак от думите на кръчмаря, изпи спокойно чашата си. Но изведнъж той стана на крака. Очите му пламнаха и се втренчиха в пътя, по който идваше една жена, облечена в черна рокля. Тя се спря за минута в размисъл. Норт я наблюдаваше и позна в нея Ирма. Той се обърна към кръчмаря и каза:

— Ще ми направиш една голяма услуга, ако ми намериш място да се скрия.

— Какво има? — попита учуден кръчмарят.

— Виждаш ли онова момиче?

— Да.

— Обичам я до полуда и искам да я изненадам.

— Добре — съгласи се Шулц.

Той скри Норт. Не след дълго Ирма влезе в кръчмата. Кръчмарят я огледа и си обясни думите на посетителя. Жената, която стоеше пред него, беше с рядка красота, макар че беше лошо облечена.

— Добър вечер — каза тя. — Можете ли да ме приемете за нощуване? Късно е вече.

— Но за къде пътувате?

— Отивам в Йорк.

— Не е далеч.

— Искам да потърся детето си.

— Детето! Значи ти си майка?

— Да — отговори тя бавно и сложи парите си на масата.

— Задръж парите си. Можеш да пренощуваш, без да ми платиш. Ако си гладна, ще ти донеса ядене също безплатно.

Хитрият кръчмар си правеше сметка, че богатият лорд горе, влюбен в тази красавица, ще плати щедро за нея. Като вечеря, Ирма отиде в посочената й стая. Тишина царуваше в цялото здание. Облада я страх. Изведнъж трепна. Дочу лек шум. Като се вслуша, разбра, че шумът идваше изпод пода на стаята. Тя долови как нещо се мърда около нея. И докато се усети, пред нея застана Артур.

— Помощ! — извика тя.

— Напразно! — каза той и я хвана за ръката. — Никой няма да ти дойде на помощ!

— Махай се от очите ми.

— Да се махна, защото те напуснах? Напуснах те, защото бях загубил всичко и трябваше да придобия наново богатство, за да мога да те направя пак щастлива.

— Щастлива ли?

— Да. И сега искам да те направя щастлива. Обичам те! Сега те обичам повече от когато и да било. Усещам, че ме обладава луда страст по тебе. Ти трябва пак да станеш моя жена.

— Никога! Никога! Ако не ме оставиш на мира, ще извикам съдържателя и ще му кажа, че ти си убиецът Норт!

— Ти няма да направиш това.

— Помощ!

— Детето ще умре, ако ме издадеш.

— Аз зная къде е то и ще го търся.

— Слушай ме.

— Бягай далеч от мен, демон!

— Ти трябва пак да ми принадлежиш — шепнеше Артур сладострастно. — Аз ще поправя злото, което сторих на тебе и на детето ти. Ирма, ти трябва да бъдеш моя. Да, ти си още моята жена.

— Пусни ме. Всяка връзка между нас отдавна е скъсана.

— Ние ще избягаме в друга държава, където никой не ни познава — говореше Артур увлечено. — Ще живеем и тримата щастливо. Аз ще купя един чифлик.

Той извади портфейла си, пълен с банкноти, и го показа.

— Гледай. Близо един милион долара!

— Махни се! Тези пари са опетнени с невинна кръв.

— Глупачка. Аз трябваше да убия. Не можеше иначе!

— Ужасявам се от теб, остави ме!

— Ела с мене! Ако ме отблъснеш, ще ме изпратиш в пропастта. Само ти можеш още да ме избавиш.

— Тебе никой не може вече да те избави. Ти си завинаги пропаднал.

— Ирма, избави ме! Не мога да намеря никъде вече спокойствие без тебе.

— Ти сам си виновен. Докара ме до състояние на просякиня. И открадна детето ми.

— Заклевам се, че ще ти го върна.

— Не искам да го приема от твоите ръце.

— Забрави всичко.

— Аз се страхувам от тебе.

Тя поиска да избяга. Вратата беше заключена. Тогава тя придоби необикновена смелост. Вихрено премина стаята, разтвори прозореца и скочи. Той мислеше да я гони, но я изостави. Беше измислил друго средство да я държи при себе си.