Графиня просякиня

Едно смело решение

Още същата вечер всички летуващи в Уайтхол знаеха, че непристъпната Джана Уотсън бе разговаряла насаме с маркиз Ролан. Поводът за тази среща обаче не беше известен на обществото и започнаха да се разпространяват слухове, нямащи нищо общо с истината. Разнесе се мълвата, че маркизът бил обожател на мисис Уотсън и уединението й било само предлог, за да може да се среща спокойно с красивия си любовник.

Тези слухове не стигнаха до младата жена, понеже тя не се събираше с никого и продължаваше да живее усамотено. Само когато се разхождаше сутрин със своята компаньонка, не пропускаше да размени няколко приятелски думи с маркиза. Срещаха се на широката крайбрежна алея, която беше любимо място на почиващите тук. Маркизът идваше при дамите, поздравяваше учтиво и продължаваха заедно разходката. Той умееше да разговаря духовито и увлекателно — нещо, което винаги се е харесвало на жените, — а също така и да прави комплименти, които, поднесени галантно от привлекателен мъж като него, не се схващаха като обикновено ласкателство. Мисис Уотсън така и не усети как бе оплетена в мрежите на маркиза. Тя започна да чувства болезнено отсъствието му и чакаше с нетърпение да дойде сутринта, за да го срещне отново. Убеждаваше сама себе си, че интересът й към този мъж е невинен и че в срещите й с маркиза няма нищо неморално.

Случи се така, че един ден тя излезе сама на разходка. Компаньонката й имаше леко главоболие и беше останала във вилата. Маркизът се приближи за обичайната среща.

— Сама ли сте днес, мисис? — попита той, след като я поздрави с изискан поклон. — Това се случва доста рядко.

Сърцето му биеше радостно. Най-после имаше възможност да поговори с красивата жена насаме.

— Компаньонката ми има мигрена — отвърна тя.

— Тогава позволете ми да ви предложа моята компания за по-дълго време днес!

— Вашето внимание ми е приятно — отвърна младата жена, — но трябва да ви кажа, че тук дори и най-невинните връзки се подлагат на остри критики. Хората се интересуват по най-недостоен начин от всяка дума, от всяка стъпка на другите.

— О, съжалявам много за това, но се надявам, че нашите срещи, които се изчерпват единствено с приятелски разговори, не дават никакъв повод за одумвания.

— Кой знае! — усмихна се тя. — Вие още не познавате нравите в Уайтхол. Който попадне в устата на хората, е загубен.

— Може би в такъв случай ще е по-добре, мисис, ако отделяме вечер около час за нашите разговори — предложи сериозно Ролан.

— Съжалявам, но това е невъзможно, маркизе! — отговори решително младата жена.

— Но защо да е невъзможно?

— Разберете, аз съм омъжена жена! Тук ме познават дори и децата. И ако ни виждат всяка вечер заедно, ще тръгнат какви ли не приказки.

— Както желаете, мисис. В такъв случай ще се ограничим със сутрешните ни срещи.

— Така е най-благоразумно! За днес стига, нали? — запита усмихната Джана Уотсън. — Довиждане, маркизе!

Маркизът остана на мястото си. Той не очакваше, че ще срещне такава сериозна съпротива. Дали щастието, което досега му се усмихваше, го беше напуснало? Нима той, всесилният покорител на женските сърца, щеше да претърпи неуспех? Нямаше никакво време за губене. Сезонът скоро щеше да свърши, Джана Уотсън щеше да си замине и той нямаше да има никакво право да я последва. Внимателните му опити да се доближи до нея не му донесоха успех, а ако рискуваше с по-решителни действия, можеше да стане така, че тя да не иска да го вижда повече.

Но неговата страст го караше да я спечели на всяка цена. Маркизът вярваше в своя чар и беше сигурен, че тя ще бъде негова. Беше забелязал, че Джана Уотсън му отделяше повече време, отколкото на другите мъже. Но трябваше да остане сам с нея, за да има шансове за успех. Да отиде във вилата й беше невъзможно, защото там беше пълно със слуги. Премисляше различни варианти, но на всичките намираше някакви недостатъци. Докато случаят пак му дойде на помощ.

Една сутрин той срещна компаньонката на мисис Уотсън да се разхожда сама по алеята.

— Мисис Уотсън няма ли да идва днес? — учуди се той.

— Не, мистър! Трябва да пише писма, а е заета и с приготовленията по заминаването ни.

— Вече си тръгвате?

— След няколко дни.

Ролан беше неприятно изненадан от това, което чу.

— Досега не бях виждал светска дама, която да живее толкова уединено — подхвърли той.

— Мисис Уотсън не обича шумните развлечения.

— Мистър Уотсън в Чикаго ли е?

— Да. Беше тук няколко дни, но имаше важни въпроси за уреждане и си замина. Като вицегубернатор има много работа и дори няма възможност да дойде да вземе съпругата си.

Маркизът си поотдъхна. Все пак имаше на разположение още няколко дни, в които да се опита да промени развитието на нещата.

— Това ли е обичайният начин на живот на мисис Уотсън?

— Тя много обича съпруга си. Бракът й с него е голямо щастие за нея — отговори момичето. — Обича да бъде сама, но тук, в Уайтхол, човек трудно го постига.

— Но не и вечер под бледата светлина на луната!

— Така е, мистър! Мисис Уотсън обича да прекарва вечерите си в някои усамотен, тих кът. Често ходи в любимия си павилион на брега на езерото.

— Павилион ли? Какъв павилион?

— Една малка къщичка в градината ни.

— Вие сигурно я придружавате и двете заедно мечтаете в лунните нощи? — попита закачливо маркизът.

— Не. Аз рядко ходя там — отвърна компаньонката. — Предпочитам да свиря на пиано или да чета.

Ролан едва успя да скрие радостта си. Без да иска, момичето му бе разкрило важна за него тайна. Сега знаеше къде може да намери сама Джана Уотсън.

— Предайте моите поздрави на мисис Уотсън — сбогува се той. — Съжалявам много, че не дойде днес, но се надявам утре да я видя.

Ролан беше доволен. Сега вече можеше да изненада жертвата си в това усамотено място и да й каже всичко, което бе намислил, без да рискува да бъде видян от някого.

Той огледа предпазливо вилата на мисис Уотсън. Тя беше построена сред голям парк, заграден от три страни с нисък зид. Единствената незаградена страна гледаше към езерото. Там беше разположено и павилиончето, отдалечено доста от вилата. Маркизът реши да не прескача зида, защото можеха да го помислят за крадец и да си има неприятности, а да наеме една лодка и под предлог, че се разхожда из езерото, да се отправи към павилиончето. Там щеше да скрие лодката под надвесените над водата клони край брега и да чака. Дори Джана Уотсън да не дойдеше тази вечер, това щеше да стане на следващата или на по-следващата и тогава ще й разкрие любовта си към нея.

Ако тя отговореше на чувствата му, лесно щеше да стигне и до парите й. Трябваше да се действа бързо, защото сметката му в хотела растеше с всеки изминат ден, а неговите средства бяха на привършване. Можеше да изчезне, без да плати, но това означаваше плановете му по отношение на Джана Уотсън да пропаднат, а той не беше човек, който бързо се примирява с неуспеха. И в най-критични моменти не губеше присъствие на духа. И най-смелите планове за него бяха осъществими, защото го водеше девизът „Рискувай и печели!“.