Графиня просякиня

Съучастниците

След като ограбиха секретаря Грант, Норт и Мерседес се установиха в Монтгомъри, столицата на щата Алабама. Норт пак се отдаде на старата си страст — играта на карти — и парите му скоро се стопиха в игралните клубове. Тогава той се опита да изтръгне пари от съучастницата си, но срещна решителен отпор.

— Не мога да ти дам нищо — отговори Мерседес на неговите многократни настоявания. — Искам да сложа настрани тези няколко хиляди долара, които ми остават.

След като чу този решителен отказ за последен път, Норт повдигна рамене и хвърли към Мерседес поглед, който не предвещаваше нищо добро. Двамата си размениха обидни думи и Норт напусна стаята, като остави Мерседес развълнувана и смутена. Останала сама, младата жена изведнъж почувства нещо като угризения на съвестта. Тя си спомни, че невинаги е била такава и че като девойка бе мечтала за щастие и любов. Но съдбата бе неблагосклонна. Измамена и изоставена от първия си любовник, тя пое пътя, който води все по-надолу и по-надолу, докато най-после стана една опасна авантюристка. Сега тя се почувства самотна и изпита отвращение от себе си. И най-вече от Норт, този човек, който не се спираше пред нищо. Изведнъж в съзнанието й изплува спасителна мисъл. Тя трябва да се отърве от този опасен съдружник, чиято глава беше оценена твърде високо от властите.

Уморена от мисли и тревоги пред неизвестността, Мерседес си легна. Сънят й бе неспокоен. Тя често се стряскаше, като че ли в стаята имаше призраци. По едно време забеляза много ясно някаква бледа сянка, която се промъкваше край спуснатите завеси на прозореца. Дали и това не беше просто халюцинация? Мерседес не смееше да помръдне. Най-после се престраши и се спусна към прозореца. Там нямаше никой. Прозорецът беше затворен, вратата, която бодеше към стаята на Норт — също. Мерседес си легна отново, малко успокоена, но не можа да заспи до сутринта. На следващия ден поиска да направи някакви покупки. Когато отвори касичката, с ужас забеляза, че липсваха двадесет хиляди долара. Веднага си спомни погледа на Норт и й стана ясно чия беше сянката през изминалата нощ и кой беше крадецът.

— Чакай, скъпо ще ми заплатиш това, клетнико! — скръцна със зъби тя.

Норт, не подозирайки намеренията на приятелката си, беше на обяд много весел и разговорлив.

— Не мога да те разбера — каза Мерседес със загадъчна усмивка, — ходиш свободно из града по всяко време на денонощието, без да си даваш сметка, че може да те познаят.

— Глупости — изсумтя Норт презрително. — Опасенията ти са неоснователни. В съседство с нас живее един полицейски агент, с когото често се срещаме в кафенето. Много пъти сме разговаряли, но той с нищо не показва, че ме е познал.

— Все пак внимавай добре — настоя Мерседес с престорена загриженост. — Нещастието може да те стигне, когато най-малко очакваш.

Същата вечер тя отиде при техния съсед, полицая. Носеше широка мантия с качулка, която махна едва когато се озова в неговото жилище. Красотата й веднага спечели мъжа в нейна полза.

— Готов ли сте да спечелите една значителна сума, мистър? — попита тя без предисловие с една пленителна усмивка.

— Разбира се, стига само да е по честен път.

— Бъдете спокоен. Въпросната сума е определена като награда за залавянето на един опасен престъпник. Чували ли сте някога за Артур Норт, наричан още и Гулд?

— Норт ли? Разбира се. Ако не се лъжа, за залавянето му е определена награда от двадесет хиляди долара. Но на мен ми се струва, че той е неуловим.

— А какво ще кажете, ако узнаете, че живее наблизо и вие често разговаряте с него в кафенето.

Полицаят се удари по челото.

— Имате право — каза възбудено той. — Сега разбирам защо този господин ми се струваше така познат. Виждал съм портрета му върху заповедта за арестуването му.

След това двамата скроиха план за залавянето на престъпника и Мерседес си отиде.

Полунощ превали. Норт се бе прибрал тази нощ по-рано от обикновено. Мерседес беше изгасила предварително лампите, за да го заблуди, че спи, и чуваше през вратите равномерното му дишане. Тя чакаше и се вслушваше внимателно и в най-малкия шум. Най-после се чуха три последователни почуквания на вратата. Това бе уговореният знак. Тя отвори вратата почти безшумно. Вън стояха четирима полицейски агенти. Те се промъкнаха в стаята й като сенки, а оттам в стаята на Норт, чиято врата Мерседес бе притворила така, че да може да я отвори по всяко време.

Ослепителните лъчи на едно джобно фенерче паднаха върху лицето на спящия. Той скочи изплашен от леглото. Ръката му не успя да сграбчи револвера, който висеше на стената. Полицаите се хвърлиха върху своята жертва.

— Какво искате от мен? — кресна обезоръженият престъпник.

— В името на закона вие сте арестуван — извика високо познат глас.

— Как смеете да арестувате един мирен мексикански гражданин? Аз ще се оплача и вие ще пострадате.

— Напротив — отвърна детективът насмешливо. — Началството ще се зарадва много, като узнае, че сме арестували престъпника Артур Норт.

Норт трепна, но не падна духом. Надяваше се на щастливата си звезда.

— Щом е така, защо не арестувате и онази змия? Тя ме предаде, но не е по-малко виновна от мен.

— Заповедта за арестуване споменава само твоето име. Относно госпожата нямаме никакво право да я задържим.

Мерседес беше застанала пред вратата. Когато отвеждаха Норт и той мина покрай нея с белезници на ръцете, тя му изсъска в лицето:

— Това е отплатата ми за парите, които ми открадна.

— Демон! — скръцна със зъби Норт. — Пази се, защото когато и да е, ще те намеря.

Думите му заглъхнаха в някакъв неразбран гневен шепот. Престъпникът Норт бе качен на файтона и откаран в префектурата, която заедно със затвора се намираше извън града.