Графиня просякиня

Нападението

Призори Ирма усети, че някой сложи ръка на рамото й. Тя трепна уплашено, но гласът на Юнона я успокои.

— Шшт! Тихо! Мисис трябва веднага да става!

Ирма бързо скочи, наметна мантията си и излезе от колибата.

— Мисис само слуша и не говори! — прошепна Юнона.

Някакъв крясък наруши изведнъж нощната тишина. Ирма така се изненада, че забрави заповедта на Юнона.

— Какво е това? — попита тя тихо.

— Бухали — отвърна негърката.

Този крясък се повтори глухо още два пъти. Отговори му друг, който се чу близо до колибата.

— Мисис чува ли?

— Като че ли друг бухал отвръща на първия.

— Това не бухали, мисис! — заяви категорично негърката. — Това човек, крякащ като бухал. Но Юнона не могат да излъжат!

Крясъците се чуха пак и по тяхната сила можеше да се прецени, че са близо до колибата. Юнона бързо влезе вътре и изнесе целия им багаж.

— Юнона взе всичко, да бягаме! — прошепна тя, хвана Ирма за ръка и я повлече след себе си.

Изкачиха се на високия хълм срещу колибата, но не спряха да тичат. Юнона непрекъснато дърпаше Ирма напред. Превалиха и следващия хълм, който беше най-висок. Най-после Юнона спря до една голяма елха. От този хълм се виждаше голяма част от осветената от луната гора. Крясъците на бухалите се чуваха все по-близо. Изведнъж Юнона посочи нещо с ръка.

— Гледай, гледай, мисис!

Ирма погледна в посоката, в която сочеше негърката, и видя двама мъже, които вървяха през гората.

— Това същите хора… Хитри хора! Те открили следите ни… Скоро ще стигнат колибата! — промълви разочаровано Юнона.

Ирма потрепери при мисълта, че сега щеше да бъде в ръцете на Норт, ако негърката не беше бдяла така зорко през цялата нощ. Отново се чуха крясъци на бухал.

— Вече открили колибата. Сега търсят наоколо. Юнона мисли, няма да стигнат далеч. Щом съмне хубаво, веднага тръгваме!

— Дано не ни открият дотогава! — продума едва чуто Ирма с пресъхнали от страх уста.

— Юнона знае какво трябва прави — успокояваше я черното момиче. — Сега чакаме спокойно. Чакаме, докато разсъмне.

Седнаха на земята, като се стараеха да доловят всеки шум, който би им подсказал, че хората, които ги преследваха, се приближават. Наоколо бе тихо. Дори крясъците на мнимите бухали не се чуваха вече.

Звездите върху небесния свод започнаха да избледняват. Зазоряваше се. От влажната земя се вдигаше лека пара и обвиваше гората с прозрачен воал. По върховете на дърветата пъргаво подскачаха катерици, сърните пасяха спокойно свежата трева. Това беше сигурен признак, че никой не се приближаваше към скривалището на Ирма и Юнона. Време беше да тръгнат отново на път.

— Пак по пътя ли ще вървим? — попита Ирма, след като се спуснаха в долината под хълма.

— Не, мисис! През гората. Когато бъдат далече, Юнона и мисис отново тръгват по пътя.

Юнона беше доста опитна в намирането на пътеки през гората. Благодарение на това за кратко време изминаха доста голямо разстояние. Изведнъж се чу силно изсвирване. Двете пътнички бързо се скриха зад едно дърво.

— Много късно, мисис! Вече ни видели. Сега на мисис трябва сигурно скривалище.

Пред тях стърчеше голям дънер от пречупено от буря дърво. Негърката каза на Ирма да се скрие зад него.

— Какво смяташ да правиш, Юнона? — попита Ирма.

— Юнона ще се бие! — отвърна твърдо тя. — Хитростта вече не служи за нищо.

Пречупеното дърво, зад което се прикриха двете жени, беше много удобно, защото хълмът оставаше зад тях и така нямаше опасност да бъдат нападнати в гръб. Затова Юнона съсредоточи цялото си внимание към долината, откъдето трябваше да дойдат нападателите. По едно време тя видя единия от мъжете, който пълзеше като змия по земята. Като се вгледа внимателно, тя позна в него Хосе. Изправи се и разви навитото около кръста си ласо.

— Ей, гледай тук! — извика тя на метиса. — Юнона хваща пак, а?

Вместо отговор прозвуча изстрел. Ирма изпищя от ужас.

— Мисис не трябва да се страхува! — каза спокойно нейната защитничка. — Този човек много лош стрелец. Сега идва ред на Юнона!

След няколко минути се чу тропот от конски копита.

— Идват на коне, става сериозна работа! Но Юнона внимава, а мисис трябва да стои спокойно — каза негърката.

Тримата конници се показаха между дърветата.

— Назад! — извика силно Юнона.

Норт се изсмя подигравателно на това предупреждение и каза на Хосе:

— Трябва да стъпчем с конете си този черен дявол. Наведете се ниско, за да се предпазите от ласото й. И застреляйте тази мръсна негърка, не я щадете.

Ханджията и Хосе се изсмяха злорадо. Те не подозираха, че Юнона имаше два заредени револвера.

— Ирма! — извика силно Норт. — Питам те за последен път: ще дойдеш ли доброволно с мен? Така или иначе ще паднеш в ръцете ми, но ще си платиш скъпо!

— Мисис не трябва да отговаря! Юнона ще оправи всичко.

Като не получи отговор на въпроса си, Норт изкрещя гневно:

— Напред! И се пазете от ласото!

Тримата пришпориха конете. Животните се изправиха на задните си крака и препуснаха напред.

— Ханджията начело — промълви негърката. — Добре, той пръв получи, каквото трябва! Още четиридесет крачки… тридесет… Ето награда, мръснико!

Чу се изстрел, последван от предсмъртния вик на ханджията. Норт и Хосе видяха как той падна от коня и остана да лежи неподвижно на земята. Докато се опомнят, се разнесе втори изстрел, този път срещу Норт. Куршумът не го улучи, но рани коня му. Животното се свлече на земята и затисна Норт под себе си. Хосе веднага скочи, за да му помогне. Това го спаси, защото точно в този момент Юнона стреля по него и куршумът изсвири над главата му. Като се прикриваше зад коня си, метисът отиде до Норт, който не можеше да помръдне. Взе го на гръб и бавно се върна назад.

Юнона се приближи към Ирма. Замаяна от престрелката, тя беше заровила лицето си в тревата.

— Съвземи се, мисис! Всичко свърши!

Ирма не можеше да откъсне очи от трупа на ханджията.

— Кой е този? — попита тя тихо.

— Човекът, който не искал да пусне мисис и Юнона от хана. Той бил пръв и Юнона трябвало да го убие.

Ирма потръпна ужасена и тръгна към пътя, следвана от негърката. Далече напред по него видяха конник, който яздеше бавно към К. Това беше Хосе. Той придържаше Норт, който си беше изкълчил крака при падането. Следваше ги конят на убития ханджия.

Двете жени тръгнаха в противоположната посока — към град Луисбърг.