Графиня просякиня

Все по-нагоре

Голямата нужда от пари за препитание, както и за да продължи издирванията на Лидия, принуди Ирма да приеме предложението на агента и да се върне отново на сцената.

Тя го помоли да запази името й в тайна — нещо, което той прие на драго сърце. С това той дори печелеше, като създаваше умело една тайнственост около певицата, правеше я интересна и загадъчна, а с това рекламата за нея ставаше по-ефикасна и по-силна.

Успехите на Ирма бяха удивителни. След всяко явяване на сцената тя жънеше лаври и печелеше симпатиите на слушателите. Сцените от Луисбърг се повтаряха постоянно. Билетите за нейните концерти достигаха много високи цени, защото всички искаха да видят и чуят красивата певица.

От няколко дни Ирма се намираше в Синсинати, където Норт бе оставил своя слуга Хосе, но той бе намерил за по-благоразумно да чака господаря си в една къща в крайните квартали, така че само случайността можеше да го срещне с Ирма и Юнона.

Агентът й, мистър Моргън, беше съвършен джентълмен. Той никога не противоречеше на Ирма и се обръщаше към нея само по чисто комерсиални въпроси. Този американец бе толкова зает с приготовленията, които бе поел, че много рядко намираше свободен час, който да посвети на покровителстваната от него красавица.

Ирма живееше в Нюпорт, където богатите граждани на Синсинати имаха свои богато уредени вили. Господин Моргън й беше намерил жилище у една възрастна жена, а той живееше в града и идваше само когато трябваше да вземе Ирма за някои концерт.

Понеже щяха да останат три седмици в Синсинати, Ирма имаше добрата възможност да се любува заедно със своята хазайка на чудесните околности на града. Тези чести разходки й се отразяваха много добре. Бледото й лице доби приятен свеж вид, което я правеше още по-красива.

Сутрин двете дами седяха на верандата, а Юнона, облегната на парапета, наблюдаваше движението по доста оживената улица.

— Какво е онова интересно здание? — попита Ирма, като посочи едно кубе, подобно на онези върху храмовете, което се издигаше сред множество дървета.

— А, не познавате ли индийската къща? — каза хазайката. — Тя е много интересна!

— Не съм чувала нищо за нея — отговори Ирма. — Може ли да се разглежда?

— Сигурно! Мистър Уинслоу се радва, когато хората се любуват на неговата колекция от произведения на изкуството. Чудя се как досега не ми е дошло наум да ви заведа там. Добре ще бъде да опитаме да направим следобед едно посещение там — пропуснали сме много.

— Не знам дали ще е удобно — поколеба се Ирма. — Може би ще е по-добре да се откажем.

— Но, мис, защо да не разгледате този дворец, той е един истински музей. Няма да бъдем единствените посетители в него. Там не живее никой. Притежателят му, мистър Уинслоу, обитава друга, по-малка вила на края на един чудесен парк, засаден само с тропически растения.

— В такъв случай ще ми бъде приятно да ви придружа — каза Ирма.

— Собственикът, мистър Уинслоу, е живял дълго време в Индия — поясни хазайката. — Той е млад, неженен и е истински джентълмен. Постоянно посещава вашите концерти и е сред най-запалените ви почитатели. Цял свят знае това и се учудва на неговото упорство. Винаги идва, придружен от своя братовчед.

Ирма често канеше на своите концерти хазайката си. Тя беше страстна любителка на музиката и часовете, прекарани в концертната зала, бяха едни от най-хубавите в нейния живот.

— Мистър Уинслоу седи в предната ложа заедно с братовчед си — допълни старата жена. — Виждах го вече няколко пъти. Неговият братовчед е офицер, с блестящата си униформа е много привлекателен.

— Аз никога не гледам зрителите — каза Ирма.

— Да, тъкмо затова ви се удивляват всички — отговори хазайката. — Когато пеете, сте много сериозна. Но не трябва да се смущавате от това, че погледите на всички са вперени във вас. Никой не е виновен, че сте толкова красива и имате божествен глас. Всъщност по-добре е да си мълча, защото зная, че не обичате да ви хвалят.

— А защо собственикът на индийската къща живее сам? — попита Ирма, за да обърне разговора в друга посока.

— Да, това е тайна! — отговори хазайката. — Казват, че годеницата му умряла преди венчавката и това много го разстроило. Други разправят, че на един дуел убил свой роднина, но това са само слухове. Никой не знае нищо положително.

— Мистър Уинслоу отдавна ли живее в Нюпорт? — попита Ирма.

— Вече близо две години, но и по-рано е бил понякога тук. Казват, че е най-богатият човек в Синсинати.

След малко старата жена се извини и се отправи към вилата. Ирма погледна към Юнона и видя, че негърката се беше скрила зад едно растение, откъдето с голямо внимание наблюдаваше нещо на улицата.

Певицата стана от мястото си и понечи да отиде при Юнона и да я попита какво означава всичко това, но негърката извика:

— Не идвай насам, мисис! Юнона каже веднага какво видяла.

Ирма се огледа изплашено. Първата й мисъл беше, че пак се е появил Норт.

Юнона най-после напусна прикритието си и дойде при Ирма, която изслуша много внимателно онова, което негърката й разказа.

— Юнона видя слугата, който по-рано хвана с ласото. Той мина по улицата.

Ирма се уплаши, защото знаеше, че където е слугата, там трябва да бъде и господарят.

— Само да не те е видял — каза тя с разтревожен глас. — Ти знаеш с какво усилие се избавихме тогава от техните преследвания.

— Затова Юнона тук — произнесе негърката самоуверено. — Юнона бди. Тя готова да се бори и срещу двамата. Мисис не трябва да се бои от нищо.

Хазайката се върна и прекъсна разговора им, но спокойствието на Ирма бе изчезнало. Мислите й се въртяха все около Норт. Тревожеше я това, че нямаше никакви изгледи да се избави веднъж завинаги от този свой заклет враг.

Следобед двете дами, придружавани от Юнона, се отправиха към индийската къща.

Висок зид обграждаше имението и пресичаше достъпа до него откъм улицата, както и любопитните погледи. Чудесната градина, която се простираше върху голямо пространство и заобикаляше като гора зданието, бе едно рядко творение на градинарското изкуство. Сред нея блестеше като видение разкошната постройка. Палми и бананови дървета изпълваха парка.

Ирма и хазайката й оставиха Юнона пред зданието, което приличаше на храм, и влязоха в едно преддверие. Това бе предна стая, чиито стени бяха покрити с безброй цветни изображения. Множество коридори, потънали в тайнствен полумрак, водеха към чудесно уредени стаи, във всяка от които имаше наредени различни предмети от приложното и изобразителното изкуство. Погледите на посетителите биваха привличани от скъпоценните картини и от разнообразните мозайки. Високи статуи от мрамор и гипс, изобразяващи войници и офицери от различни народности и от далечни времена, с великолепни облекла и най-чудновати оръжия, красяха стаите. По подовете бяха постлани скъпоценни килими. Скъпи съкровища, ковчежета, кутии от слонова кост, разни цветни метали и минерали, творения на индийското изкуство допълваха мебелировката и украсата.

Ирма беше смаяна от чудесата, които видя в този дом. Нейната приятелка, която бе посещавала вече няколко пъти този музей, даваше подробни обяснения за всеки предмет.

Нямаше още никой в салона и доколкото можеше да се разбере, двете дами бяха единствените посетители. Затова, когато чу зад себе си един звънлив мъжки глас, Ирма изтръпна.

— Ах, да! Не се лъжа. Аз наистина имам удоволствието да поздравя в моя дом нашата мис Екселсиор!

Ирма смутено вдигна поглед. Пред нея стоеше красив мъж със загладено лице и черни очи, които вдъхваха доверие. Тя се поклони на непознатия. Той от своя страна направи кавалерски поклон.

— Поздравявам ви с добре дошли в индийската къща — каза той приятелски — и понеже ви дадох име, позволете ми и аз да се представя. Уинслоу!

— Но защо Екселсиор? — попита Ирма учудено. — Аз се явявам на сцената под името мис Б.?

Лека усмивка пробяга по сериозното лице на мистър Уинслоу.

— Ние ви наричаме така, мис, тъй като не знаем истинското ви име, освен това не можахме да намерим по-подходящо от Екселсиор. Само по себе си то много ясно говори за вас.

Ирма се изчерви. Младият господин придружи двете дами през салона, приемайки доброволно ролята на гид.

Не мина много време и певицата откри, че й доставя голямо удоволствие да разговаря с този високообразован човек, притежаващ блестящо остроумие и духовитост, допълващи широките му познания. След многото комплименти, които й се правеха всеки ден, тя можеше най-после да изслуша сериозните бележки на този човек, който вървеше до нея и много рядко си позволяваше да хвърля по един бърз поглед към своята красива събеседничка. Но зад тези редки погледи, пълни с възхищение и плахост, чистата душа на Ирма лесно можеше да види, че този сериозен човек не би отстъпил пред никакви трудности, за да достави удоволствие на известната певица.

Ирма, придружена от хазайката си и мистър Уинслоу, напусна индийската къща и тримата тръгнаха през чудесния тропически парк.

— Боже, забравих слънчобрана си в един от салоните — сепна се старата жена.

Мистър Уинслоу предложи да го донесе, но понеже не можеше да определи къде точно го е забравила, хазайката реши да го придружи, като помоли Ирма да я почака под сянката на някое дърво.