Графиня просякиня

Откритието

Маршъл Бърнард четеше на масата си някакъв рапорт, който беше получил преди няколко часа. Този рапорт го заинтересува много, защото съдържаше показанията на Ирма.

— Или е невинна, или е престъпница — каза Маршъл, като привърши четенето и вдигна глава. — Не ми остава нищо друго, освен да наредя да я доведат тук. Може би ще успея да си изясня някои работи.

Той направи необходимите разпореждания и в следващия момент му съобщиха, че една млада дама желае да говори с него.

— Коя е тя? — попита Маршъл неохотно.

— Мисис Гулд — отговори чиновникът, който доложи за идването й.

— Мисис Гулд ли? Бъдете така добър и я доведете веднага!

След малко служителят въведе посетителката в кабинета.

— Имам да ви съобщя нещо много радостно! — извика Маршъл, след като я поздрави.

— Сигурно са хванали бившия ми съпруг? — попита Мери, като се усмихваше.

— Не, но затова пък са хванали бившата ви компаньонка, която е участвала в убийството на баща ви. Ирма Норт, както се нарича тази жена, е арестувана в град Огъста.

Мери изохка болезнено и се отпусна безсилна на един стол.

— За бога, каква ужасна грешка! — извика тя. — Как можах да се заслепя дотолкова, че да причиня толкова страдания на тази невинна жена!

— Не ви разбирам, мисис Гулд — каза Бърнард, изненадан от думите на младата жена.

— Оттеглям всичко казано от мен по адрес на Ирма Норт. Аз бях заслепена. Даже мразех тази нещастница, защото бях уверена, че е съюзница на онзи подлец. Но сега ми се отвориха очите и аз зная, че единствено Норт е виновен за смъртта на баща ми. Той е убиецът.

— Обяснете ми — каза Маршъл меко, но настойчиво. — Преди няколко дни поддържахте точно обратното мнение и аз наистина повярвах, че Ирма Норт е участвала в убийството.

Тогава Мери разказа на все още учудения Маршъл, че Норт я бил посетил и успял да я убеди в невинността си, но след като спечелил отново нейното доверие, ограбил къщата й и изчезнал. Тази негова постъпка разкрила веднъж завинаги истината пред нея. Когато Бърнард чу изповедта на тази страдаща от угризения жена, той стана, приближи се до масата и написа бързо заповед за освобождаване на арестуваната Ирма. При това изискваше от властите да я помолят да остане още няколко дни в града, защото имал да й съобщи нещо много важно.

— А сега — каза той, като се обърна отново към Мери, — пожелавам ви щастливо пътуване до Огъста!

— Да, да — каза бързо Мери, — тръгвам веднага да помоля тази нещастна жена да ми прости. Ще бъда много щастлива, ако успея да изтрия поне част от нейните сълзи.

— О — забеляза Маршъл с лек укор, — ако ми бяхте съобщили по-навреме всичко това, щяхте да ме избавите от доста неприятности! Не само Ирма Норт пострада от вашето прибързано обвинение, но и един от най-добрите ми сътрудници, полковник Роджър. Слава богу, че не е късно да поправим грешката. Предайте на нещастницата моите почитания и искреното ми съжаление за станалото!

След това той се сбогува с Мери. Бърнард беше твърде смутен от това, което бе узнал. Той си спомни онази вечер, в която беше приел с недоверие полицейския полковник. Пред него отново се разигра сцената, когато Роджър енергично се противопоставяше на арестуването на Ирма. Колко прав е бил той тогава! И колко честно бе постъпил, като си подаде оставката!

Бърнард знаеше, че преданият полицай беше напуснал Ню Йорк. Затова взе един лист и написа следното писмо:

След като написа писмото, Бърнард повика един опитен служител и му каза:

— Знам, че вие сте стар приятел на Роджър. Давам ви един месец отпуск, за да отидете да го търсите. Ако го намерите, предайте му това писмо и ми донесете незабавно отговора.

Радостна усмивка озари лицето на служителя. На излизане той подхвърли на шефа си:

— Едва ли има човек, който би се зарадвал повече от мене на завръщането на полковника при нас!