Графиня просякиня

Съзаклятието

Мануелита бдеше над барона със забележителна ревност. Тя не се отдалечаваше от него и пламенните й погледи го преследваха навсякъде.

Една вечер тя седеше в игралната зала, когато някой се приближи към нея и я поздрави.

— Не ме ли познавате вече? — попита той.

Тя го изгледа внимателно. Чертите на лицето му й бяха познати.

— Хуан Калдер, нали? — попита тя, като стана.

— Значи ме познахте — извика той весело. — Да, много време мина оттогава, когато заедно играехме.

— Да, тогава бях млада!

— Нима сега сте стара — забеляза той на шега.

— Сега съм вдовица — отвърна Мануелита.

Погледът на мъжа се плъзна по траурната рокля, която тя носеше.

— Чух, че сте се омъжили за възстаричък мъж. Значи той се е поминал?

— Да, вече три седмици.

— Защо не се върнете в Мексико, където имате роднини и приятели? — добави той с ласкав поглед.

Мануелита замълча. Погледът и търсеше барона, който бе седнал зад масата на картоиграчите.

— Ще останете ли тук дълго, мистър Калдер? — попита тя.

— Зависи от работата, която имам да свърша. Представител съм на една сребърна мина в Сонора.

— Тази местност граничи с Мексико.

— Да! Сега правя опити да сформирам едно акционерно дружество, което да експлоатира тази богата земя.

— Как върби добивът в мината?

— Погледнете!

Той показа масивен къс сребро.

— Прекрасно! Рудата достатъчна ли е?

— Жилите се простират до големи дълбочини.

— Тогава ви пожелавам щастие!

— Благодаря, много благодаря! Дано пожеланията ви се сбъднат — отвърна младият човек усмихнат.

— Навярно често ще идвате тук? — попита Мануелита, като хвърли доброжелателен поглед към своя висок и строен събеседник.

— Да, ако бих могъл да ви виждам по-често — отговори Калдер, като поглади черните си мустаци.

— Да, възможно е. Идвайте!

Калдер се поклони и се накани да тръгне, но мексиканката го задържа.

— Къде ще отидете?

Той посочи масата за игра на карти.

— И вие ли играете? — учуди се тя.

— Страстно — бе отговорът.

— Внимавайте много добре — предупреди Мануелита.

Калдер се изсмя.

— Върви ми в играта. По-рано не обръщах внимание на жените и те също не искаха да ме знаят, затова сега в замяна щастието ми се усмихва в играта.

— Значи никога не сте обичали!

— Не, съвсем не… По-рано в Мексико, когато придружавах една млада жена да гледа коридата, малко се бях поувлякъл.

Мануелита закри лицето си с ветрилото и прибави:

— Тогава вървете! Не желая да ви задържам повече.

Мануелита напусна игралната зала и докато вървеше през дългия коридор, си шепнеше:

— Сега ще видя дали ме е излъгал. Ако предположението ми излезе вярно, той ще почувства отмъщението ми!

Тя се спря на вратата на синия салон. Слугата, когото баронът бе натоварил с надзора на салона, остана смаян, като видя бившата си господарка.

— Искам да говоря с момичетата — каза тя твърдо.

Слугата се подвоуми. Тя се сепна.

— Какво, и на мен ли е забранено да влизам тука?

— Не знам — смънка слугата.

Мануелита пусна в шепата му една златна монета.

— Баронът е в игралната зала. Не се плаши от него. Колкото до мене, никога няма да те издам.

Слугата кимна леко с глава и махна ръката си. Като влезе в салона, Мануелита остана изненадана, когато видя трите момичета, за които бе слушала да се говори, но не познаваше отблизо.

Като прикри с кърпа очите си, Приска отиде в съседната стая, Мануелита погледна учудено след нея.

— Тя плаче вече цял ден — обясни Мая, за да извини приятелката си. — Не иска да виждат опечаленото й лице.

Младата вдовица седна на едно канапе и направи знак на Мая и Азума да се приближат.

— Новият ви господар, господин баронът, често ли ви посещава? — попита тя предпазливо.

Момичетата мълчаха, без да знаят какво да отговорят, и гледаха недоверчиво мексиканката.

— Не трябва да се боите от мен — забеляза тя. — Той омая и мен. Искам да ви направя добро, като снема маската от лицето му. И така, кажете ми, моля ви, идва ли често при вас?

Мая потвърди, а Азума повдигна глава:

— Не се боя от този човек! Искате ли да ви кажа всичко?

Мануелита хвана ръката на красивата египтянка и каза:

— Ще ти остана признателна завинаги, но не ме мъчи! Кажи ми всичко, което става тук!

— Баронът идва почти всеки ден — започна Азума. — Приска го избягва и се затваря в стаята си. Той се отнася любезно с нея, дори сдържано, но не престава да се опитва да й говори. Един ден, когато ни посети, Мая отиде след него в стаята на приятелката ни. Тя се уплаши от това, което видя. Баронът стоеше пред Приска, приведен над нея, а тя лежеше на канапето като мъртва. Мая, като индийка и бивша съпруга на свещеник, е запозната с магиите на индийските факири и веднага разбра, че Приска е хипнотизирана от барона.

Мануелита слушаше смаяна.

— Сигурно — намеси се Мая. — Веднага познах, че баронът притежава по рождение онази магическа сила в погледа си, с която у нас, в Индия, си служи всяко духовно лице. Изтичах до Приска и за няколко минути я свестих.

Мануелита си спомни сцената в парка. Тогава баронът я беше зашеметил по същия начин с демонските си очи.

— Продължавай да разказваш — помоли тя.

Азума продължи:

— Мая също притежава такава сила и си служи с нея, когато баронът ни посещава. Не го изпуска от поглед. Тя твърди, че е в състояние да отнеме съвсем съзнанието му и така да го омагьоса, че да отговаря на всичките й въпроси и да изповяда всичките си прегрешения.

Очите на младата вдовица пускаха искри. Тя хвана индийката за ръката:

— Ще ти дам всичко, каквото имам, всичко — свобода, отечество, богатство, ако направиш така, че да присъствам и аз.

— А за Приска и Азума? — попита Мая.

— Да, и за тях… Аз съм богата, искайте, каквото желаете — отвърна Мануелита.

— Добре — съгласи се накрая индийката.

— И какво още искаше баронът от вас? — допълни вдовицата.

Мая се изчерви, очите на Азума станаха боязливи, но тя проговори със сподавен глас:

— Няма нужда от много думи, за да кажем какво искаше той. Говореше ни за някакви вълшебни звуци, които ни предлагаше. Ние трябваше да му угаждаме във всичко и да удовлетворяваме всичките му прищевки.

Мануелита се изправи.

— Това няма да стане — каза тя енергично. — Отсега нататък разчитайте на мен като на съюзница. Ще унищожа подлите му планове. Мразя го, защото ме измами. Ще дойда пак утре вечер, защото зная, че щом той спре да играе, веднага ще дойде насам. Ще стоя скрита тук, докато бъде победен от тайнствената сила. После ще му задам няколко въпроса. Сигурна ли сте, че ще можете да го хипнотизирате? — обърна се тя към Мая.

Индийката кръстоса ръце пред гърдите си.

— Напълно!

Мануелита излезе.

— Сега ще усетиш моето жило и ще видиш плода на твоята измама — шепнеше тя, докато крачеше бързо по коридора.