Графиня просякиня

Акробати

Пред един хан по шосето, водещо за Филаделфия, се спряха няколко дървени фургона, в каквито живеят и пътуват пътуващи артисти и менажери. Зад гора, под сенките на стари дървета стояха повечето от акробатите, които говореха тихо. През малките прозорчета на някои от големите коли децата на акробатите показваха главите си, за да гледат навън, а в другите се чуваше виенето и ръмженето на зверовете, смесено с плачовете на бебетата. Хората около дърветата бяха облечени като цигани. До тях стоеше и един гиздаво облечен господин, който, по всичко личеше, не принадлежеше към тях.

В тази минута пред хана спря една кола, теглена от два вола. В колата седеше земеделецът, а до него — друг човек, по чиято външност можеше да се съди, че е чиновник. У него се забелязваше известна уплаха, а по слабото му лице се виждаше, че живее при лоши условия. Можеше да се предполага, че земеделецът го е срещнал по пътя и го е взел в колата си, защото високият и слаб човек му подаде ръка за сбогуване, като му благодареше.

Беше късно следобед, обаче слънцето препичаше силно. Високият и грозен човек влезе в хана и се огледа скришом и плахо, като че ли се боеше от нещо. В кръчмата имаше само няколко колари. Високият седна на една маса и поръча ядене и чаша бира. Той изяде всичко, каквото му поднесоха, с жалка охота, после преброи парите си. После изведнъж хвърли поглед към задния прозорец на кръчмата, стана внезапно и отиде при прозореца. Подигравателна усмивка се показа на устните му. В това време гиздаво облеченият господин, който беше вън, на двора, влезе в кръчмата и седна на една маса, където от по-рано беше оставена една бутилка с вино.

Това беше Норт. Той се огледа внимателно наоколо си. Изведнъж втренчи поглед във високия човек. Очевидно се уплаши, като го видя, но успя да се сдържи.

— Вие ли сте наистина? — попита той.

— Да, мистър Гулд, аз съм учителят Евънз от Ню Йорк — отговори високият.

Норт се огледа пак неспокойно.

— По дяволите, не споменавай това име!

— Зная — каза Евънз, — не се плашете, аз няма да ви издам. Елате да пием. Пие ми се!

Той отиде при Норт, намести се на масата му и веднага посегна към бутилката. После засмян каза:

— Вие имате толкова пари сега, можем да направим нещо заедно.

— Как си попаднал тук?

— Ех, не ми харесваше училището, в което работех и като учител, и като чиновник. То беше чиста просия, толкова малка заплата!

Норт поръча да донесат една чаша за Евънз и я напълни с вино. Двамата се чукнаха.

— Както виждам, ти си беглец — каза Норт. — Струва ми се обаче, че никой не те преследва. Но къде искаш да заминеш?

— Вие сте хитър, имате много пари. Значи може да се отървете — възрази бившият учител.

— Ако ме издадеш, най-напред тебе ще застрелям.

— Ха-ха — изсмя се Евънз, — хубава перспектива. Няма да оставим работите да дойдат дотам, любезни. Още повече, че аз съм сиромах и най-напред от вас чакам помощ.

Норт, който беше произнесъл заканителните си думи, сега хвърли върху събеседника си неспокоен, мрачен поглед. Последният обаче не се стресна и наля вино в чашата си.

— Знаете ли какво бих направил, ако бях на ваше място — каза той и след малко мълчание добави: — Бих отишъл в Калифорния, там има много предприятия и никой никого не търси.

— Какво замисляш? — попита изпитателно Норт.

Евънз пи една глътка и после сви рамене.

— Това зависи от едно благоприятно съвпадение. Какво би било, ако ме вземете със себе си? И аз искам да отида надалеко. И аз искам да имам пари.

— Значи искаш да оставиш съвсем учителството.

— Да, наситил съм се на лошия живот! Помогнете ми, дайте ми пари!

— С това искаш да кажеш, че искаш пари от мен, за да съм сигурен, че ще мълчиш?

— Защо употребявате такива силни думи? Какво са за вас 1000 долара!

— Струва ми се, че ти приляга да просиш?

Евънз простря през масата ръката си.

— Ще ви бъда много благодарен. Вие ще имате нужда от мен. И какво ще ви струват парите, ако аз в най-близкия град изпратя след вас полицията да ви хване. Тогава няма да помогне и вашата стрелба по мене.

— Кое ще ми гарантира, че ти ще мълчиш?

— Моята честна дума, милорд.

— И колко пари ти трябват, Евънз? — прекъсна го Норт, за да избегне по-нататъшни нежелателни възможности.

— Казах вече — 1000 долара!

— Добре, ще ти ги дам.

— И аз се заклевам, че ще мълча и че ще ви окажа всякакъв вид помощ, която бихте искали от мен.

— Добре! Ето парите.

Норт извади от портфейла си една хилядарка, огледа се наоколо и я хвърли на масата пред Евънз. Учителят взе парите със скептична усмивка и бързо ги сложи в джоба си. После започна високо да се смее. Норт се дразнеше от това.

— Ние сме приятели сега, мистър Гулд, и аз съм беглец. Наздраве! И мен ме търсят. Аз взех парите от училищната каса и трябваше да изчезна.

— Но тебе те почитаха като учител.

— Да, но имах нужда от пари. И касата ме съблазни. След това се запознах със Силвър и Хари!

— Хари ли? Кой Хари?

— Той беше въглищар, а пък Силвър — книговодител в кантората за въглища. И какво направиха тези двама вагабонти? Те имаха нужда от трети човек за кражбата, която възнамеряваха да извършат. Но понеже ми обещаха третата част и ми казаха, че ако задигнем касата от кантората, ще имам пари, докато съм жив, то аз приех предложението им.

Норт не сваляше поглед от Евънз.

— И работата тръгна, както следва — продължи той. — В една тъмна и бурна нощ се намерихме — аз, Силвър и Хари, в магазините с въглища. Силвър си беше изготвил фалшив ключ от кантората. Всичко отиваше чудесно. Обаче касата не се поддаваше на нашето усилие. Като видяхме това, взехме я със себе си. Хари я натовари на една кола, изнесохме я извън града и там я отворихме. Намерихме доста пари, обаче двамата бандити взеха по-голямата част и аз останах излъганият.

— Значи сега те търсят.

— Разбира се. Ако ме хванат, спукана ми е работата.

— Пет години затвор!

— А може и повече!

— Ами онези двамата?

— Те избягаха.

— Тогава откъм теб съм сигурен — промълви Артур с презрителна усмивка.

— Ние няма да се издаваме един друг, приятелю. Ще бягаме заедно. Ще станем добри приятели. Най-доброто сдружение е онова, което има за цел да потули и скрие нещо.

— Ако знаех това!

— Тогава не бихте ми дали банкнотата.

Това сдружаване започна да се струва колкото отвратително, толкова и опасно.

— Какво искате да правите вън с циганите и акробатите — попита Евънз. — Не отнесоха ли те в една от колите едно момиченце, което плачеше горчиво?

— Нищо подобно!

— Но най-после това не ме интересува. За мен главното е, че сключихме споразумение.

— Ти ще постигнеш още нещо, ако започнеш и продължаваш да правиш глупости.

— Искате да кажете, че ще свърша скоро! Да, аз имам дарба, но все пак толкова далече като вас не съм отишъл.

— Стъмни се и аз съм изморен.

— Тука ли нощувате?

— Само за тази нощ!

— Хей, кръчмарке — извика Евънз, — има ли и за мен стая горе?

— Само една!

— Пригответе ми я.

Когато Норт тръгна за стаята си на горния етаж, с него отиде и Евънз. Учителят се залепи до богатия си приятел като кърлеж. Норт виждаше, че няма да може така лесно да се отърве от него. Разделиха се за през нощта.

Едва затворил вратата, Евънз забеляза, че стаята имаше прозорец, покрит отвътре с червена завеса. Той поклати глава и се виждаше, че е доволен от това, което откри. Тъкмо тази завеса привлече вниманието му върху едно обстоятелство, което той много желаеше. Той не искаше да се раздели с Норт, защото виждаше, че може да извлече от него много пари и че освен това Норт имаше намерение да изчезне поради недоверие в самия него.

Беше тъмно, но Евънз не запали лампа. Той забеляза, че към неговия прозорец идваше светлина. Тя идваше откъм срещуположния прозорец, от стаята на Норт. Той седна на канапето и зачака. Но изведнъж трепна. Вън се чу дрънкането на оръжие. Той побледня като восък. Бяха дошли конни полицейски агенти.