Графиня просякиня

По-добре смърт

— Графиньо, за бога, хвърлете ми въже! Нямам повече сили!…

Този вик свести Ирма. Тя се надигна, бързо взе едно въже и го хвърли на Шелер. След това се върна при Норт, който следеше с очи всяко нейно движение. Ирма трепереше като лист.

— Много добре! — извика Шелер, като хвана края на въжето. — Само да събера малко сили и веднага ще се кача на кувертата. А дотогава се опитайте да спрете параходчето.

— Не знам как да го направя — отвърна смутено Ирма.

— Аз също, госпожо капитан — пошегува се Шелер.

В този момент Норт я погледна така заплашително, че тя уплашена отстъпи няколко крачки.

— Не се страхувайте от него! Сега той не може да ви причини зло! — извика Шелер, за да я окуражи. — Като се кача на параходчето, ще намеря начин да го откарам до брега.

Ирма не беше в състояние да произнесе нито дума. Залитайки, тръгна към отделението на машиниста. Огънят гореше силно в пещта и топлината я блъсна в лицето. Дишането й се затрудни.

Пред нея се намираха различни лостове и колелца, заобиколени със стрелки и цифри, от които тя нищо не разбираше. Протегна боязливо ръка към тях, но веднага я отдръпна. Ужасен страх я обзе. Разбираше, че ако направи нещо погрешно, можеше да предизвика катастрофа. Но пък и ако не се опиташе да направи нещо, параходчето, неуправлявано от никого, можеше да се разбие в брега. Тази мисъл я накара да се приближи отново до лостовете. В този миг чу вик за помощ. Ирма протегна несъзнателно ръка към едно колелце. Тя дори не разбра дали го завъртя или не. Нови викове и шум от борба достигнаха до нея и я принудиха да излезе бързо от машинното отделение. Но това, което видя, я накара да замръзне на мястото си. Норт беше станал и отблъскваше Шелер, който се мъчеше да се качи на параходчето, обратно във водата. Див и подигравателен смях се изтръгна от гърдите на Норт.

— Моята хитрост сполучи! — извика той тържествуващ.

— Сега никой не може да стреля по мен. Всеки, който се изпречи на пътя ми, ще съжалява за това!

Виковете на Шелер за помощ, заглушавани от шума на вълните, потънаха в мрака. С бързината на светкавица Норт се спусна към Ирма, кръвта й замръзна във вените. Тя извика, отстъпи крачка назад, спъна се и падна върху куп въглища. Над нея, осветена от огъня, се изправи едрата фигура на мъжа й Артур Норт. Изпиваше я с очи, искрящи от радост и страст.

— Най-после си моя!

Тези думи бяха изречени с тържествуващия глас на победителя. Ирма не продума нищо. Никога в живота си не се беше чувствала така безпомощна, както в тази минута. Положението се беше изменило още веднъж по толкова ужасяващ за нея начин.

— Защо не викаш? — запита той насмешливо, като скръсти ръце на гърдите си. — Къде са твоите спасители? Верният ти Роджър ме търси даже и във фермата… Ха-ха-ха… Той иска да ме унищожи, а в това време аз му грабвам любовницата.

— Не съм му любовница! — извика с възмущение Ирма и червенина обагри бледите й страни. Страхът й сякаш изчезна изведнъж.

— Отречи, ако можеш, че той не ти е признал любовта си! — извика Норт яростно.

Щастлива тръпка пробяга по лицето на Ирма. Това мълчаливо признание вбеси още повече Норт. Той я сграбчи и я изправи.

— Не отричаш, нали?

Яростта кипеше в него. Дишането му се учести и очите му се наляха с кръв, Ирма, въодушевена от спомена за малкото щастливи дни, преживени с Роджър, го гледаше спокойно.

— Не, не отричам! — каза тя.

— Гръм и мълния! — извика Норт със задавен глас.

— Да, той ми говори за любов — продължи Ирма, — но както може да говори само един благороден и добре възпитан мъж.

Норт се изсмя подигравателно.

— Наистина много благороден човек! Какви ли не скрити качества притежава един полицейски чиновник, който всеки ден се среща с най-различни типове. Впрочем очите на влюбената жена могат да открият много безценни бисери в душата му!

— Можеш да ме обиждаш! — повиши глас Ирма.

— Не те ли намерих в къщата му?

— Да, но кога? След като избягах от лудницата, в която ти ме затвори, когато разбрах, че си убиец, и след като разкрих двубрачието ти пред жената, която беше излъгал… И къде на друго място можех да намеря подслон, след като ми беше отнето всичко? Можеш да ругаеш благородния Роджър колкото искаш, но с това не можеш да ме накараш да забравя, че той беше единственият, който ми помогна, след като стъпих на американска земя. Без помощта му нещастното ми дете щеше да бъде мъртво!

— И той направи това съвсем безкористно, така ли? — процеди през зъби Норт.

— А ти къде беше? — продължи Ирма, без да обръща внимание на думите му. — Къде беше ти, бащата на детето ми, тогава?

Норт наведе глава. Ирма пристъпи крачка напред и продължи с треперещ от вълнение глас:

— Беше в прегръдките на друга, която беше измамил и прелъстил, както беше измамил и прелъстил и мен!… Бащата на детето ми минаваше покрай мен в разкошно купе, когато аз, отслабнала от лишения и безсъние заради болното си дете, паднах без сили на улицата!… Ти чу писъка ми, обърна глава, но…

— Не те познах — продума Норт.

— Лъжеш! — извика Ирма. — Лъжеш! Иначе би трябвало всяка любовна дума, която си казвал на другата, да се връща като нож към коварното ти сърце. Би трябвало, когато си бил в нейните прегръдки, образът ми като бледа заплашителна сянка да застава между вас и да ви разделя. Но не, ти пируваше, потънал в разкош, без да помислиш, че аз живея някъде по света в мизерия. Дори и не помисли да ме намериш, за да ми спестиш страданията и униженията!

— Заклевам се, че не беше така! — промълви Норт с глас, преминал почти в шепот, който едва стигна до ушите на Ирма.

— Всеки шум, всеки звук трябваше да ти напомня! — продължи тя. — И когато видя, че една жена, облечена в прости дрехи, пада съкрушена до колелата на купето ти, първата ти мисъл трябваше да бъде, че тази жена може да е законната ти съпруга, която си напуснал…

Ирма за момент спря, защото вълнението й беше достигнало крайния си предел. Норт трепереше, дълбоко засегнат от думите й.

— Но ти не поиска да ме видиш, не поиска да ме познаеш — продължи отново Ирма. — Побърза да избягаш не само от мен, но и от себе си, от угризенията на съвестта си, ако изобщо имаш такава. Побърза да се скриеш в палата си… Какво те интересуваше жената, която падна на улицата!… Какво те интересуваше графинята просякиня, в каквато ме беше превърнал!… О, на тази жена беше определено да умре на улицата… На това я беше осъдил ти!

— Не, за бога, не! — прошепна Норт.

Ирма проникна в душата на този закоравял престъпник, разрови я до самото й дъно. Норт се опитваше да се защищава, но бледо и неубедително.

— Тогава още веднъж на помощ ми се притече Роджър, въпреки че бях отблъснала предложението му за женитба.

— И ти каза ли му?

— Само това, че съм обвързана с друг и че не мога да стана негова жена.

— Говори ли му за мен?

— Нито дума, макар че бях узнала името, което си беше присвоил. Само една моя дума би те завела в затвора. Но аз предпочетох да мълча. Толкова голяма беше любовта ми към теб.

Норт измърмори няколко несвързани думи.

— Останалото го знаеш — натъртвайки на всяка дума, каза Ирма, — въпреки че не можеш да си представиш страданията, които изтърпях в къщата ти. Открадна детето ми…

— Не… аз… — промълви Норт.

— Не отричай! Ти ми открадна документите и по такъв начин ми отне и последната възможност да отстоявам правата си на твоя законна съпруга. И когато направи всичко това, извика: „Тя е луда, изпратете я в лудницата!“… Което и стана… Така ти загаси последната искрица любов в сърцето ми, нещо повече — ти смачка и опустоши това сърце… И все пак аз не останах без подкрепа. Намерих я в лицето на човека, когото ти несправедливо обвиняваш… Да, моят спасител, единствената подкрепа в моя нещастен живот, беше той… Роджър!

Норт вдигна очи и видя отново същото спокойно и щастливо изражение. В този момент Ирма беше пленително хубава. Очите й бяха устремени в далечината, сякаш призоваваха този, чието име беше произнесла.

Но това име разпали отново яростта на Норт. Една обидна дума беше на езика му. Той искаше да притежава отново Ирма, искаше да я завладее отново.

— Да оставим този разговор — каза той, като потисна гнева си. — Не мога да отрека, че съм бил несправедлив към теб. Но сега съм готов да пожертвам целия си живот, за да поправя злото, което ти причиних. Сега, Ирма, е твой ред да забравиш и да ми простиш!

Ирма беше изненадана от тези думи. Този начин на изразяване не беше присъщ за Норт, затова тя се съмняваше в искреността му.

— Само за да ми кажеш тези думи ли ме доведе с хитрост тук? — попита тя. — Затова ли ме раздели от детето и ме заплашваше със смърт? Затова ли хвърли във водата един човек, който може би се е удавил и който не искаше нищо друго, освен да ми помогне?

Тръпка на безпокойство премина по тялото й. Тя го загледа със страх и недоверие.

— Да, Ирма, да, само от любов към теб! — каза Норт страстно.

Тя потрепери, но твърдо заяви:

— Ти не си ме обичал никога!

— Ако е така, щях ли да бъда тук в това облекло?

— Трябвало е да се преоблечеш, защото те преследват заради престъпленията ти.

Норт се въздържа да не избухне.

— Щеше ли да има тогава смисъл да остана тук цял ден? Без малко да ме заловят. Само заради теб направих това, Ирма!

— Да, за да се насладиш още веднъж на това, че ме държиш във властта си… Впрочем планът ти сполучи — каза рязко Ирма. — Кажи ми направо: какво искаш от мен?

— Да ми простиш — отвърна тихо Норт.

— Защо не, ти и без това си наказан от себе си. Никога няма да се избавиш от сянката на бащата на Мери, освен ако главата ти не падне под секирата на палача.

— Би ли ти харесало това? — попита той иронично.

— Опазил ме Бог! — възкликна тя. — Бих дала живота си, ако чрез него бих могла да откупя делата ти и ако знаех, че такива повече няма да се случват.

— Това ще рече, че все още ме обичаш! — изтръгна се неудържимо от гърдите му. — О, Ирма!

Той протегна ръце към нея, но тя бързо отстъпи назад.

— Неправилно разбираш думите ми — промълви тя. — Не мисля за себе си, а за детето си, което ще има нерадостната участ да бъде заклеймено като дъщеря на убиец. Неговото бъдеще, изпълнено със страдания, е винаги пред очите ми.

Норт отпусна ръце.

— Добре тогава — продума мрачно той, — да се помирим заради нашето дете. Сега ще ме придружиш до Нови Орлеан, където ще доведа детето. Оттам ще потеглим за Англия. Под нови имена ще се установим в Лондон, където ще изживеем живота си спокойно.

— Да стана отново твоя жена!? — трепереща извика Ирма. — Не, по-добре смърт!

— Не искаш ли да се разберем с добро? Е, добре, тогава ще те принудя!

Ирма се огледа. Една малка стълба водеше нагоре към борда. Като светкавица се хвърли към нея. Норт веднага се спусна след нея. Накъде? Черен мрак и вода ги заобикаляха от всички страни…