Графиня просякиня

Роджър и телохранителите на плантатора

Роджър, началникът на американската полиция, същата тази вечер се добра до хасиендата на Върмънт.

Точно когато минаваше покрай захарните насаждения, той съгледа на далечно разстояние пред себе си трима души в униформа. Странни войници!

Това бяха Евънз, Хари и Силвър, неузнаваеми в новото си облекло. Те имаха дълги бради и носеха пушки.

Роджър се обърна към тях и попита:

— Кои сте вие?

Евънз зае безочлива поза.

— Този въпрос трябва да ти зададем ние.

— Кой съм аз, можете да разберете по униформата ми. Аз съм началникът на полицията Роджър.

— Аха! — извика Силвър — Тук няма никакъв началник. Тук господар е само плантаторът Върмънт. Ние сме негови телохранители.

— Той в онази къща ли живее?

— Да, там живее благородният и богат Върмънт.

— Пристигна ли там една жена с дете и слуга, в пътническо купе?

— В хасиендата ли? Не! Не, не съм видял нищо. Но вчера забелязах по шосето една пътническа кола — отговори Евънз.

— Накъде отиваше тя?

— Не знаем. Тук няма нито жена, нито кола — добави Хари. — Идете нататък, може би ще ги намерите.

Роджър нямаше основание да не вярва на думите на телохранителите. При все това те не му вдъхваха доверие.

Когато се отдалечи от тях, той забеляза, че някакъв конник яздеше срещу него.

— Хей! — извика той.

— Господи! — възкликна непознатият. — Та това е мистър Роджър! Аз съм Фриц Шелер.

Роджър се увери, че вижда самия Шелер, и веднага попита:

— Къде остави мис Олденбург?

— В хасиендата на Върмънт.

— Няма я там — възрази Роджър. — Преди малко срещнах трима души във военна униформа, попитах ги и те ми казаха, че в чифлика няма никаква жена.

— Ясно, това са тримата негодяи! Норт е там, вярвайте ми, те са ви излъгали. И Лидия е там.

— Но кажи ми какво правиш ти тук сам, по пътя?

— Искахме да тръгнем с мис Олденбург и Лидия, но някой изряза копитата на конете ми и не можахме. Оставих мис и детето там, а аз тръгнах да търся коне, понеже мис иска на всяка цена да замине. Намерих само тази кранта. Ако можете да ми заемете вашия кон, мистър Роджър, ще можем веднага да потеглим.

— Но кой пречи да заминете? Да не би самият плантатор?

— Не, той се отнесе добре и даде нареждания да бъдат изпълнявани всички желания на мис Олденбург. Но случката с конете ми се вижда много съмнителна, та предпочитам да тръгнем незабелязано.

Роджър се замисли.

— Ще поискаме помощ от плантатора — каза той.

— Не, мистър Роджър, трябва тайно да се измъкнем. Послушайте ме!

— Добре — съгласи се Роджър.

— Не трябва да вкарваме нашите коне в обора. Ще ги оставим скрити сред дърветата. Аз ще отида после само с един кон да докарам файтона.

— Добре. А пък аз ще отида при мис Олденбург.

— Тъмно е вече, да вървим!

— Добре, но тези трима души ми се виждат подозрителни. Защо ми казаха, че мис Олденбург не е във вилата? Или може би не са знаели?

— О, не, те са знаели, мистър Роджър, но са искали да ви заблудят. Явно преследват някаква цел. Те са ми съсипали конете.

— Защо не каза това на плантатора?

— Нямам доверие в него. Най-добре е да си тръгнем, мистър Роджър.

— Добре, тогава да отидем на коне до онази горичка.

Роджър и Фриц Шелер тръгнаха бавно и безшумно за вилата.

Оставиха конете насред горичката. Бе тихо.

— Сега ме води към този дом — каза Роджър. — Как може да се влезе вътре?

— Стаите на мис Олденбург се намират долу при верандата. Можете да влезете при нея, без да минавате през къщата. Да вървим на пръсти, за да не ни усетят.

— Не мога да разбера защо е тази тайнственост? — забеляза Роджър.

— Не мога точно да ви кажа и аз, но усещам, че трябва да бъдем готови за всякакви изненади.

— Не ме е страх.

— Нито мен, мистър Роджър, но кой може да бъде сигурен срещу непознати неприятели? Срещу скритите помисли на човека трябва също така да се действа скрито. Послушайте ме, мистър Роджър, моля ви! Следвайте съветите ми.

Роджър се съгласи с Шелер и прие за уместна неговата предпазливост.

Скоро те стигнаха до хасиендата. Прозорците горе светеха.

Приближиха се до верандата.

Тя бе в сянка.

Двамата влязоха в стаята до верандата.

— Мисис Ирма! — прошепна Роджър.

Никакъв глас не се чу.

Като опипваха с ръце стените, двамата намериха вратата на спалнята и я отвориха.

Шелер извади кибрит и запали една клечка.

Леглата бяха празни.

— Сигурно е избягала — забеляза Шелер, — от страх и нетърпение.

— Но къде би могла да отиде?

Двамата отново излязоха на верандата и предполагайки, че Ирма е вече на път, бързо се отдалечиха от хасиендата на Върмънт.