Графиня просякиня

Без родина

Ирма се върна бързо в къщата, понеже се боеше да не би Едгар да я последва, отиде в стаята си и като се отпусна на един стол, заплака горчиво. Тя се беше надявала да намери тук една нова родина, но тази нейна надежда се оказа напразна. Нещастието я преследваше навсякъде. Като че ли съдбата й беше отредила никъде да не намери покой и почивка. Щом и мистър Поуел, един почтен и сдържан младеж, се беше запалил от нещастна любов по нея — той, който бе длъжен да бъде любещ съпруг на една толкова хубава жена, тя вече не вярваше в никого и започваше да се бои, че всеки мъж можеше да се влюби в нея и да я безпокои. Може би някакво тежко проклятие, изречено някога от зла орисница, я преследваше и не й даваше мира! Някаква вихрушка я догонваше постоянно и я оплиташе в тежките си мрежи.

Това бе проклятието на хубостта! Красотата, вложена някога в нея при раждането й с такава щедра ръка от природата, сега се бе превърнала в тежест. Тя й навличаше такива неприятности, така усложняваше отношенията й с хората, че я правеше нещастна, без да може да се спаси. Сега чак тя разбра защо хубостта трябва винаги да бъде свързана с богатство. Блясъкът на златото беше преграда пред неканените гости, които не криеха желанията си и смело протягаха ръка към рядко красивата, но бедна скитница.

Тя си спомни сега много случки от живота си в родителския замък, когато общественият ранг и богатството я бяха покровителствали. А сега от това не беше останало нищо, освен една бедна, никому непозната жена, която страдаше само затова, че се беше родила.

Ирма най-после стана, тръсна глава, за да изгони тежките мисли, и се отправи към салона, понеже Илайза се бе върнала с баща си. Беше решила да остане, като вярваше, че Едгар ще удържи думата си и няма да я задиря повече.

Илайза бързо дойде при нея. Беше разбрала, че годеникът й е дошъл преди няколко часа.

— Къде е Едгар? — попита тя жизнерадостно и доверчиво. — Аз го очаквах едва довечера. Ти поговори ли му, мила Норт?

— Видях мистър Поуел в градината. Вярвам, че още е там.

Младото момиче бързо слезе по стълбата, която водеше към градината, и обиколи тичешком всички алеи, но не намери никого. След малко дойде един слуга и й каза, че Едгар си е заминал, преди да дойде тя. Илайза наведе печално глава.

„Сигурно се е разсърдил, когато не ме е намерил тук — помисли си тя с тъга. — А аз толкова очаквах да го видя тази вечер!“

— Аз съм сигурна, че вашият годеник ще дойде довечера — утеши я Ирма, като се събраха отново заедно. — Вероятно е помислил, че ще се върнете чак вечерта, и не е искал да стои тук напразно.

Но часовете минаваха бързо, започна да се мръква, а Едгар все го нямаше, въпреки че Илайза тичаше почти всяка минута на прозореца, за да види дали не идва. Ирма напразно се опитваше да я развесели.

Изведнъж на прага на полуотворената врата към салона се показа Юнона и тайно направи знак на Ирма да отиде при нея.

— Ето, мисис, писмо за теб. Сега го получих — пошепна негърката и подаде на господарката си едно малко пликче.

Ирма усети, че кръвта замръзва в жилите й. Мистър Поуел щеше да бъде съвършен подлец, ако още настояваше на своите задиряния. Тя отиде бързо в стаята си, отвори плика и прочете писмото, което на места бе нечетливо, измачкано и влажно. Сигурно Едгар го бе целувал, преди да го изпрати!

Той пишеше:

Две големи сълзи се изтърколиха по бледите бузи на Ирма. Тя обаче реши да не се съгласява на исканата среща, понеже се страхуваше, че близостта й до младия мъж би разпалила наново страстта му.

Юнона влезе в стаята й.

— Човекът още чака — каза тя предпазливо. — Той иска да му занеса отговор. Мисис написа ли писмото?

— Почакай още малко! — помоли Ирма. — Ще ти дам веднага отговора. Дотогава приготви куфарчето ми и събери и твоите вещи. Ще си заминем още днес от Карлстоун.

Юнона се спря уплашена.

— Какво? Ще заминем ли? Днес ли? Защо?

— После ще ти обясня, момиче, сега направи това, което ти поръчах! — каза Ирма. — Почакай само няколко минути, ще ти дам отговора.

Тя взе бързо перо и лист и написа:

— Юнона — каза Ирма, — предай това писмо на човека, който чака. След това веднага събери нещата ни — трябва да тръгнем незабавно. В десет часа, когато домът утихне, ще отида при портичката в градината. Ти ще ме чакаш там с багажа, докато дойда.

Юнона взе писмото и слезе бързо долу. Ирма остана замислена няколко минути, след това взе перото и написа друго писмо, което гласеше следното:

Ирма остави перото, сложи писмото в плик и написа адреса на г-ца Илайза Клариндън. С какви надежди бе влязла тя в този дом, колко силно обикна Илайза, а сега… Силна буря бе разрушила спокойното й съществуване, бе натрошила гнездото й и беше я тласнала отново към скитническия и пълен с неизвестност живот. След час трябваше да напусне тази уютна къща и пак да започне да странства заедно с Юнона.

Наистина сега нямаше кой да утеши самотната нещастна жена. Само негърката бе едничкият човек, с когото тя споделяше своите терзания и жалби. Юнона не я оставяше никога и винаги, и в най-тежките минути, бе готова да се жертва за своята господарка.

Ирма сложи писмото на масата и въздъхна тежко. След това огледа с тъжен поглед стаята.