Графиня просякиня

Страст

Отбраното общество на М., както и всички редовни гости и посетители на заведението „Уайт Касъл“ бяха силно развълнувани. Всички бяха поразени от двете известия, които долетяха като гръм от ясно небе. Първо, Блекбърн, собственикът на „Уайт Касъл“, внезапно бе починал от апоплексия. Второ, щастливият печеливш на голямата сума от игра на карти, барон Фон Фалкенбург, бе взел заведението под наем. Колкото до Мануелита Блекбърн, вместо да се върне при родителите си в Мексико, тя остана в М. Всичко това даде повод за най-чудновати коментари.

Джеймс минаваше през игралната зала, пуста този ден, когато приятелят му Ричард бързо дойде при него. Той беше бледен, а красивото му лице — съвсем разстроено.

— Но, Ричард — извика Джеймс, — какво се е случило с тебе?

Ричард не беше в състояние да отговори. Той хвана конвулсивно Джеймс за ръката и го дръпна настрани.

— Ще ми скъсаш ръкавите, не ме тегли толкова силно. Виждам, че не си на себе си!

— Къде е? — едва проговори Ричард, като гледаше диво наоколо.

— Кой? Да не те е обидил някой?

— Къде е баронът? Искам да отида при него.

— Сега не можеш да го намериш, замина с файтон.

— Когато се върне, скъпо ще ми плати!

— Но успокой се, любезни, и ми кажи какво ти се е случило.

— Представи си, исках да отида при Приска, но слугата ме спря и каза, че докато баронът не разрешал, никой не можел да ходи при нея.

— Добре, разбери нещо чрез Мая и Азума!

— И това ми беше отказано.

— Е, какво от това в края на краищата. Господи, та ти можеш да си намериш друго момиче.

Ричард подскочи.

— Ти ме подценяваш, може би искаш да ме унижиш? Аз ще намеря този безсрамник, барона, и ще го накажа.

Той щеше да тръгне, но Джеймс го задържа.

— Не прави глупости, Ричард! Помисли за родителите си. Искаш да вдигнеш скандал, за да говори после целият град, че си се бил с барона заради едно леко момиче!

— Джеймс, не смей да наричаш така Приска. Кълна ти се, че…

Джеймс стана много сериозен.

— Значи дотам стигнаха работите — каза той. — Ричард, никога не бих повярвал! Бъди разумен! Вярно, че момичето е красиво, и не казвам, че няма добро сърце, но въпросът е в друго. Ти имаш други задължения. Принадлежиш към едно от най-благородните семейства в М. Искаш ли да издигнеш преграда между себе си и твоите родители, между тебе и дома на баща ти и майка ти, и то заради една паднала жена?

— Не мога да скъсам с нея — въздъхна Ричард.

— Съжалявам те. Мога да прибавя само едно: трябва много да се пазиш. Баща ти говори с мен онзи ден и ми се оплака, че вече не работиш. Стана ми много мъчно за стареца. Виждаш ли, ако знаех, че не си господар на себе си, никога не бих те довел тук. Сега се разкайвам за това, че те поканих да дойдеш с мене тогава.

— Добре — каза Ричард, — сега ти ми кажи как бих могъл да се избавя. Благодаря ти за добрите съвети.

Той тръгна опечален, без да се сбогува.

— Сега трябва да внимаваш — извика Джеймс след него, а после добави на себе си: — Сам трябваше да се накажа за глупостта си, задето доведох този младеж тук. Исках да му доставя малко удоволствие, а ето че сега се е влюбил до уши в едно леко момиче. Такива са последиците, когато човек съди за другите единствено по себе си.

Барон Фон Фалкенбург беше взел под наем „Уайт Касъл“. Той кроеше големи планове. Имаше намерение да вдигне категорията му и да направи заведението още по-великолепно и привлекателно. Повика при себе си стария надзирател и инспектор, който от дълги години служеше тук.

— Колко жени има в „Уайт Касъл“? — попита го баронът.

— Според списъка — триста и петнадесет — отговори инспекторът.

— Добре, вече дадох нареждане на агентите да удвоят това число. Искам тук да се съберат всички красавици на света.

— Вярвам, че са се погрижили вече.

— Вярваш ли! — отвърна баронът строго. — Прегледах балета. Доволен съм, но не забелязах нищо необикновено.

— Видяхте ли онези неразделни три грации? Те са нашата гордост!

— Не играят ли на сцената?

— Не. Покойният настояваше, но те не искаха.

— Това е нещо ново за мен. Къде прекарват времето си тези три дами?

— Винаги можете да ги намерите в така наречения син салон.

В същото това време тези три приятелки разговаряха помежду си. Някой почука на вратата на стаята им.

Приска се изчерви.

— Това е Ричард! — прошепна тя.

Вратата се отвори и влезе баронът. Той остана замислен няколко минути, после бързо се съвзе.

— Аз съм новият наемател на „Уайт Касъл“.

Момичетата се спогледаха и обърнаха учудените си погледи към красивия мъж, който беше седнал спокойно на един фотьойл и оглеждаше с изпитателен поглед всяко едно от момичетата.

— Имате ли да предявите някакви желания? — попита той любезно.

Трите момичета се спогледаха усмихнати, но не отговориха. Макар че не бяха щастливи, все пак би било глупост от тяхна страна да напуснат този оазис, където бяха осигурени с всичко. При това за тях не съществуваше друг свят, така че те не можеха да отговорят нищо на този човек, който ги порази с красотата си.

Той също не очакваше никакъв отговор от тях, усмихна се леко и излезе. Когато напусна стаята, започна да размишлява: „Сигурно съм бил сляп, за да не видя досега тук тези красавици! Какво е Мануелита пред тези момичета, пълни с живот и младост. Мога бързо да спечеля тяхната благосклонност, защото са в ръцете ми. Ще пия от тях като от най-вълшебен извор. Сега, когато постигнах такова неочаквано щастие, когато имам предостатъчно пари, искам да изживея живота си сред най-красивите момичета в света, пред които великолепието на един ориенталски принц ще представлява само бледа сянка“.

Баронът заповяда веднага да бъде отказван всякакъв достъп на посетители до стаята на трите приятелки, нещо, което докара Ричард до отчаяние. Той напразно се опитваше да влезе във връзка с Приска чрез писма, тъй като слугите бяха неподкупни.

Повечето салони, гледащи към парка, бяха превърнати от личното ръководство на барона във феерични дворци. Синият салон бе определен за жилище на момичетата. Там баронът имаше намерение да прекарва в техните обятия вечерите си. Но беше забравил, че в „Уайт Касъл“ имаше едно същество, което вярваше, че притежава отпреди права над него, защо то беше пожертвало за него своя съпруг.

Мануелита действително бе привързана силно и страстно към барона. Но яростта й бе безкрайна, когато научи от един слуга за намерението на барона. Това стана няколко дни след погребението на Блекбърн.

Тя поиска да бъде приета от барона, за да поговори с него. Младата вдовица седна до прозореца. Нейната красота чудесно хармонираше с черните й траурни дрехи.

Баронът се приближи до нея и целуна ръката й.

— Какво искате от мене, мисис? — попита той.

— Исках само да разбера вярно ли е, че си искал да направиш тук долу харем? — каза тя, едва сдържайки вълнението си.

— Какво от това, ако го направя? — отвърна спокойно баронът.

Мануелита скочи и се приближи към него с пламнали от гняв очи.

— Това ли заслужих от тебе! — извика тя. — Трябва ли да ти припомням, че спасих твоето състояние и че от любов към теб изпилих сабята на мъжа ми, които сигурно щеше да те убие, ако тя не беше се пречупила, докато твоята намазах с отрова!

— Не се дразни толкова, Мануелита — каза баронът, като я притисна към гърдите си, за да я успокои. — Знам много добре какво ти дължа, но ти трябва да ми спестиш подобни сцени на ревност.

— Питам те вярно ли е това, което чух? — пресече го тя и се изтръгна от ръцете му.

— Но чуй какво ти говоря, дете мое. Виждаш, че аз съм човек, който има нужда от промени и развлечения. Ако обичах само тебе, скоро щях да ти се наситя. Казвам ти това, защото много добре те познавам. Ако покрай теб търся и друго развлечение, това не бива да те обижда, защото аз все пак ще се върна в обятията ти.

Тя го изслуша, без да каже дума, само очите й святкаха. Той напразно се опитваше да й повлияе с погледа си. Усети, че тук неговата хипноза не действаше.

— Нещастник — извика тя и стисна ядосано пестници. — Преди да ти позволя да направиш това, което си намислил, сама ще те смачкам. Опитай се само да осъществиш плана си и аз ще ти покажа какво значи отмъщението на една излъгана испанка.

При все това баронът остана спокоен и не трепваше пред заканите й.

— Не-е, мили мой — добави Мануелита страстно, — ти сигурно си искал да ме уплашиш. Признай, че това е било само една теза от твоя страна.

Тя държеше главата му върху гърдите си и обсипа челото му с горещи целувки.

— Виждаш колко много те обичам! — каза тя през сълзи.

— Ще направя всичко, каквото искаш, ще прося заради тебе, но моля ти се, не ме оставяй! Остани при своята Мануелита!

— Добре, добре, дете мое. Ще изпълня волята ти, но сега те моля да се успокоиш!

— Само помни, че за тебе пожертвах всичко, дори и честта си. Помисли за това! Преди да те прегърне друга, предпочитам да забия камата в гърдите ти, а после сама ще се пробода над твоя труп.

„Тя е в състояние да ме разиграва — помисли си баронът. — По-добре ще е да се избавя от нея колкото се може по-скоро. Но как? Всъщност… Хосе ще се погрижи за това.“

— Защо не ми отговаряш, скъпи? — попита Мануелита, като го гледаше мило право в очите.

— Защото не мога, мила моя — отговори той, смеейки се. — Ти ме замая с твоите любовни признания.

— Да, защото съм испанка! — Тя вдигна гордо глава. — Когато ние, испанките, обичаме, подаряваме на любимия и земния рай, но и адът е в другата ни ръка. Готови сме да напъхаме в него онзи, който би ни напуснал.

Като видя, че баронът стана, тя каза:

— Искаш да излезеш ли?

— Имам да свърша нещо навън — извини се той.

Тя вдигна заканително пръст:

— Днес ти си мой и мисля, че каквато и бърза работа да имаш през този ден, сега, когато съм при тебе, можеш да я отложиш за утре. Днес очаквам от теб обяснение за много неща и като наказание за твоето несправедливо отношение към мен през целия ден ще бъдеш пленник на обятията ми.

— О, това наказание е ужасно — каза той шеговито.

Пламенните й устни потърсиха неговите.

— Да, така е. Ще стоиш при мен до Второто пришествие. Твоето място е или в рая, при мен, или във вечния огън на ада.