Графиня просякиня

Първата любов

Уилям Тейлър се бе влюбил толкова силно в красивата Мерседес, че беше заслепен. Нейният вълшебен образ постоянно смущаваше въображението и мислите му. На другия ден следобед той пак искаше да посети Мерседес, но Гонсалес го изпревари и дойде при него. Той предложи да направят една разходка. Започна да уверява Уилям, че на него и на сестра му ще им бъде много приятно, ако той ги посещава по-често, всеки ден.

Уилям благодари, обеща, че ще идва често, и добави:

— Обичам безкрайно сестра ви. Това е първата ми и последна любов.

— И тя ви обича — отвърна Гонсалес. — Мога напълно да ви уверя в това. Аз съм й говорил много за вас.

— Много съм ви благодарен.

Неусетно бяха стигнали до дома на Гонсалес. Мерседес посрещна Уилям с многозначителен поглед. Беше облечена в рокля с голямо деколте, която даваше възможност да изпъкнат по-ясно изящните и идеално правилни форми на тялото й.

Гонсалес излезе за малко. В това време Уилям видя у жената блестящите брилянти на графа и му дойде наум една идея.

— Това е много ценна вещ! — забеляза той.

— Нещо като семейна реликва! Не може да бъде подарявана на никого, ако не е член на нашето семейство. Това е едно много рядко, почти единствено украшение. Вие нямате ли нещо подобно? Нали сте много богат, можете да си позволите такова бижу.

— Не съм купувал още накити, защото досега не можех да намеря жена, достойна да ги получи като подарък от мен.

Уилям се разчувства и каза, че вече почти е намерил тази жена и че тя е първата му любов.

— Вярно ли е?

— Да, вярно е, а вярно е също, че аз обичам вас.

Той поиска да целуне ръката й. Тя се отдръпна внимателно. Уилям попита:

— Не ми ли се сърдите? Не ме ли мразите?

Беше коленичил пред Мерседес. Тя каза:

— Но моля ви, станете, какво ще каже брат ми, ако ви завари така?

— О, аз споделих и с него, че ви обичам. Самият той каза, че няма да се противопостави на нашата връзка — каза Уилям и покри с пламенни целувки красивите ръце на обичаната от него жена. — Кажете ми — продължи Уилям, като стана, — безразличен ли съм ви, или храните поне малка симпатия към мен?

— Сега не мога да ви дам никакъв отговор — отвърна иронично Мерседес. — Ще се посъветвам със сърцето си и ще поискам мнението на обичния ми брат.

В това време Гонсалес влезе и любовното излияние беше прекъснато. Уилям скоро след това се сбогува и излезе, защото искаше да остане насаме с мислите си.

— Е, докъде стигнахте? — попита Гонсалес.

— Той е безумно влюбен в мен. Но въпросът не е там. Трябват ми пари.

— Какво говорихте за брилянтите? — попита Гонсалес, без да обръща внимание на другото.

— Той не можа да познае, че брошката е фалшива — каза Мерседес и захвърли украшението на масата. — Ето ти тенекето!

— Утре ще притежавам истинско бижу! А този глупак ще купи това тенеке като най-хубаво.

— Добре. Освен това му кажи още утре, че съм съгласна с предложението му и че отговарям на чувствата му.

Когато на другия ден Гонсалес се видя с Уилям, му каза, че Мерседес го обича и макар че е била решила да не се омъжва, сега щяла да промени решението си в негова полза. Уилям беше много развълнуван и покани Гонсалес да отидат заедно, за да купят подарък на своята любима.

Златарят им показа една брилянтна огърлица за 65 000 долара.

— Мерседес има много такива украшения — забеляза Гонсалес.

— След един час ще се върна — каза Уилям на бижутера — и ще купя украшението. Моето име, предполагам, Ви е познато: Уилям Тейлър, Десета улица.

— Да, радвам се, че ставате наш клиент — поклони се вежливо златарят.

Когато Гонсалес се върна при Мерседес, той й разказа всичко, каквото се бе случило. Прибави също, че е разубедил Уилям да купи украшението, а да й подари само цветя.

След известно време Уилям посети Мерседес. Беше облечен в елегантен костюм. Изглеждаше силно развълнуван и след като изказа няколко комплимента, попита:

— Ще станете ли моя съпруга, Мерседес, ще ме обичате ли?

Той извади от малката кошница с цветя, която бе донесъл, една кутия. Когато я отвори, Мерседес видя вътре прекрасна огърлица.

Мерседес бе очарована, бе готова да удовлетвори всички желания на Уилям, но си спомни, че трябваше да играе ролята на влюбена годеница. Гонсалес наблюдаваше сцената отстрани. Дойде й една идея. Тя не искаше да загуби огърлицата, като я даде на Гонсалес, а реши да отиде при златаря, за да я заложи, и след време да я откупи. Междувременно Гонсалес ловко се вмъкна в стаята, като прекъсна любовните прегръдки на двамата влюбени, и правейки се на непосветен, започна гласно да се възхищава на подаръка.

Мерседес много съжаляваше, че трябва да продадат украшението, за да имат тя и Гонсалес пари, и то много пари.

— Дай огърлицата! — каза Гонсалес властнически, когато останаха сами.

Тя му я подаде, но изказа желание да отиде и тя с брат си при бижутера. Той я разубеди и я укори, че премного се отдава на влечението си към Уилям.

— Иначе на мен ми е безразлично — прибави Гонсалес.

— Едно време беше на друго мнение.

— Да, но моите авантюри с нежния пол са кратки. И най-красивата жена не може да ме увлича дълго. Аз имам само една трайна страст — играта на карти.

Когато той излезе, Мерседес се облече бързо, незабелязано го последва. Тя запомни добре улицата и номера на къщата, в която изчезна Гонсалес. Но и той не се съмняваше, че тя го следи. Бе предупредил преди няколко дни златаря, че ще го посети, защото е принуден да продаде една семейна скъпоценност. Бижутерът го бе изслушал доверчиво, макар да знаеше, че това е прикриване на истинския произход на украшението. От своя страна Гонсалес беше научил, че златарят се занимава с нечестна търговия.

— Колко? — попита последният.

— Сто хиляди!

— Много е. Не мога да изплатя дори половината.

Накрая се споразумяха за петдесет хиляди долара срещу разписка и с уговорката продажбата да остане в тайна и бижуто да бъде изнесено от Америка. Гонсалес трябваше да подпише разписката. Когато се върна при Мерседес, той съобщи, че старият лихвар му е дал само трийсет хиляди долара. Жената възнегодува, но Гонсалес я посъветва:

— Ти гледай годеникът да ти подари и други скъпи неща.

След това отиде в клуба за игра на карти въпреки предупрежденията на Мерседес. Щом той излезе, тя веднага се отправи към лихваря златар и поиска да купи нещо извънредно хубаво и скъпо, като прибави, че е предназначено за една видна дама, която ще напусне Америка и иска да отнесе оттам хубав спомен.

Мерседес много се зарадва, като видя, че след това уверение бижутерът й показа продаденото от Гонсалес колие. Той поиска седемдесет хиляди долара.

— Много са. Давам само четиридесет!

— На мен ми струва повече!

— Покажете разписката!

Лихварят склони и й я показа. Мерседес я прочете внимателно и извади петстотин долара, които даде като аванс и помоли златаря да скрие настрани украшението. Тя щеше да го вземе след две-три седмици. Търговецът подписа съответната разписка.