Графиня просякиня

Бунт на борда на парахода

Тримата полицаи, които заловиха Артур, го вързаха и поведоха из улиците. Те преминаха покрай складовете с въглища. Това място беше познато на Норт.

В този момент много от въглищарите се връщаха от работа и чакаха идването на параходчето, за да преминат на другия бряг на реката, към отдалечените квартали, където живееха.

Между въглищарите и полицията отдавна съществуваше неприязън. Когато полицаите стигнаха с пленника до моста, където беше вече спрял параходът, който се готвеше да тръгне, на брега се намираше събрано значително число работници, които искаха да минат оттатък. Повечето бяха въглищари. Някои започнаха да мърморят против полицаите. Последните не обърнаха внимание на това и минаха напред до самия мост, защото след няколко минути параходът щеше да тръгне.

При пристигането на парахода винаги имаше бъркотия. Всеки бързаше. По време на блъсканицата една жена падна във водата. Един юмрук се издигна заканително над множеството. Някакъв висок и широкоплещест негър от групата на въглищарите, стоящ най-близко до полицаите, направи забележка, че те са предизвикали безредицата.

Това беше знак за суматоха. Единият от полицаите поиска да блъсне негъра на една страна, обаче последният се разяри повече и се спусна върху тях. На моста се вдигна шум, блъсканица и полицаите заедно с арестанта се намериха сред гъста тълпа.

В това време параходът спря. Острият звук на сирената се смеси с виковете на хората и нервното напрежение се усили. Множеството се натрупа на мястото за слизане. Започна блъсканица между тези, които слизаха, и онези, които искаха да се качат.

Норт разбра, че това положение е най-удобно за бягство. Единият от полицаите го беше хванал здраво за рамото и го влачеше към параходчето. Вторият вървеше зад тях, а третият се разправяше с негъра, който го блъсна. По този начин той загуби връзката с другарите си и с пленника. Той се опита да ги достигне, негърът също се впусна след него. След негъра напираха въглищарите. Това стана в един миг. Тримата полицаи се видяха заклещени между гъстата човешка маса. Предупрежденията и заканите им останаха без отзвук. Единият искаше да обясни на най-близкостоящите от тълпата, че те са хванали убиец, но гласът му се загуби във врявата. Тогава полицаят, който беше нападнат най-напред, развъртя палката си. Настана всеобща суматоха. Вторият полицай стреля във въздуха, за да сплаши тълпата, но само за миг беше обезоръжен. Някои работници, които не знаеха в какво се състои работата, изтръгнаха арестанта от ръцете на стражарите, Норт се възползва от това и помоли един от работниците да му развърже ръцете. Освободен, той се изскубна от полицаите, които напразно се помъчиха да го заловят повторно. Техните усилия раздразниха още повече работниците и сега конвоят трябваше вече да се разправя с тях.

Норт успя да се промъкне на парахода, който се отдели от кея. Той изтича на кърмовата част и когато параходът беше вече в ход, скочи на понтона. Множеството продължаваше да се бие и никой не го забеляза. Артур най-после се видя свободен. Сега трябваше да се крие. Той бързо се отдалечи от брега и се потули зад една ограда. В мрака никой не можеше да го забележи.