Графиня просякиня

Човекът с маската

На следващата вечер в клуба отново се събраха членовете му, шестнадесет на брой.

Всички очакваха с нетърпение появата на тайнствения маркиз.

— Всички ли сме тук? — попита Филип, който също беше дошъл.

— Не — отговори някой. — Донелсън го няма.

— Той непременно ще дойде, но не сам.

— Няма да бъде сам?

— Донелсън ще дойде с жена си — иронично заяви Филип.

— Аз не съм казал на жена си — каза един от присъстващите.

— Аз също не съм казал нито дума — добави спокойно Филип.

— Тихо, Донелсън идва!

Наистина в този миг Донелсън влизаше, придружаван от една дама. Филип имаше право в преценката си предната вечер. Г-жа Донелсън беше жена с предизвикателна красота. Черна коса ограждаше красиво бяло лице. Очите й можеха да покорят всеки мъж. Гордо изправената й фигура издаваше властната личност.

— Няма ли да има други жени? — попита тя тихо съпруга си.

Донелсън зададе същия въпрос на приятелите си. Всички намериха някакво извинение, че не са довели съпругите си.

— Въпреки че съм единствената дама сред толкова кавалери, аз ще присъствам на сеанса, господа — усмихната заяви красивата г-жа Донелсън.

Управителят влезе в салона.

— Всичко е готово, господа, последвайте ме.

Качиха се на горния етаж в салона, където трябваше да се състои сеансът.

Салонът бе тапициран с червен плат. На една малка естрада бяха подредени столове. Пред тях имаше масичка, покрита с черно покривало. На масичката горяха два свещника, а между тях беше поставен човешки череп.

Членовете на клуба, малко притеснени, заеха местата си. Донелсън и съпругата му седнаха на първия ред.

Настана дълбока тишина. Загадъчната обстановка толкова силно им беше подействала, че дори разговаряха шепнешком.

Изведнъж в дъното на салона завесата се вдигна и се появи добре сложен мъж, изискано облечен. Той се приближи с уверени крачки и вежливо се поклони. Къдрава кестенява коса красеше благородната му глава. Над устата се спускаха гъсти мустаци. Очите и малка част от челото бяха закрити с черна маска от кадифе. През отворите й светеха две очи с такава сила, че г-жа Донелсън неволно се притисна до съпруга си.

Без да удостои някого с поглед, чужденецът с надменна походка се качи на естрадата и застана зад масата.

Няколко минути цареше гробна тишина. След това тайнственият маркиз каза със силен звънлив глас:

— Уважаема госпожо, почитаеми господа! Въпреки че, предполагам, нямате познания за загадките и тайните на човешката душа, дълбочини, неизследвани досега от науката, вярвам, че поне сте дочули за силата, която притежават някои хора. Те се наричат медиуми и са надарени, за разлика от обикновените хора, да проникват със силата на волята си в душевния мир на всеки човек. Аз дълги години се занимавах с разгадаването на тези тайни и най-после придобих способността да прониквам в тайните на човешката душа, да гадая съдбата на човешките същества. Изберете двама или трима господа, които да напуснат заедно с мен салона. След това скрийте в него някой малък предмет, който аз ще намеря с вързани очи.

Шепот на учудване се разнесе из редовете на присъстващите. Решиха да напуснат залата Донелсън и Филип. Тайнственият чужденец ги последва.

В един миг г-жа Донелсън почувства някакво безпокойство. Вдигна глава и видя маркиза, който беше спрял пред нея и я гледаше с проницателен поглед. Това продължи няколко секунди, след това той бързо настигна Филип и съпруга й.

В това време другите спореха какъв предмет да скрият. Най-после се спряха на една брошка.

— Но къде да я скрием?

— Позволявате ли да я забодем на вашата рокля, г-жа Донелсън? — попита един от господата.

— Не! — отказа категорично тя. — Страх ме е от този човек. Предчувствам, че ме застрашава някаква опасност.

Най-после мъжете решиха да скрият брошката между зъбите на черепа, които беше на масата.

Скоро след това Донелсън и Филип се върнаха в салона, водейки маркиза за ръка. Когато стигнаха в средата на салона, той пусна ръцете им и се обърна към един от присъстващите, до когото случайно се допря.

— Бъдете така добър, подайте ми ръката си!

И като хвана лявата му ръка, започна да обикаля с него салона. В един миг забави стъпките си и се спря като човек, незнаещ какво да прави по-нататък.

Но изведнъж човекът с маската се обърна и направи няколко крачки към масата. После отново спря. Обръщаше глава ту към лявата, към дясната свещ, като същевременно не изпускаше ръката на мъжа. След това се наведе бързо, вдигна черепа и извади от него брошката.

Силни аплодисменти изпълниха салона. Маскираният мъж се поклони в знак на благодарност. След това от един цилиндър извади навита на руло хартия, разви я и я показа.

Беше голяма карта на Северна Америка.

— Това, което направих преди малко, сега ще се опитам да направя на тази карта. Изберете си, разбира се, без да го казвате, град или някоя област на тази карта.

Всички се събраха около нея и започнаха наум да четат хилядите написани имена.

— Трябва да изберем нещо, което е мъчно да се намери — прошепна някой.

— Да, но какво?

Най-после изборът падна не върху град или област, а върху едно почти пресъхнало блато в територията на Аризона, Ред Лак — Червеното езеро.

— Така! Уверен съм, че няма да може да го намери! Дори и името му на картата е напечатано с толкова малки букви, че едва се чете — заяви самонадеяно един от мъжете.

Тайнственият маркиз, който беше излязъл от залата, се върна, воден за ръка от двамата си водачи. Отново поиска от един от мъжете да му подаде ръката си и да го заведе пред картата.

И сега очите му бяха завързани.

Стиснал ръката му, той направи с нея няколко кръга над картата. Внезапно спря и с пръст посочи някаква точка на картата. Тази точка беше Ред Лак в щата Аризона.

— Избраното от вас място е Червеното езеро — каза той, без да свали кърпата, закриваща очите му.

Изненадата за всички беше голяма и те продължително го аплодираха.

— Това за мен е необяснимо! — прошепна Донелсън на Филип.

— Имай търпение. Много работи ще узнаеш, когато дойде редът ти.

Донелсън започна да се страхува.

— Само да не ме прави на жаба! — изпъшка той жално, поглеждайки към жена си.

Мъжът с маската сне кърпата, с която беше закрил очите си.

— Това, което показах, е само началото, обясняващо отчасти влиянието на някои фактори върху душевния мир на човека. Сега ще проведем друг сеанс с помощта на някои от вас. Те трябва да изпълнят точно това, което им заповядам, за да почувстват благотворното влияние на някои сили. Разбира се, няма да успея с всички господа, затова ще се огранича с няколко опита.

Повечето от мъжете, между които и Филип, предложиха услугите си за опитите. Донелсън благоразумно предпочете да се въздържи.

Маркизът премести няколко стола на естрадата и покани няколко от господата да седнат на тях. След това се вгледа в очите на Филип, който седеше най-близо до него, и направи няколко движения с ръце. В залата се разнесе шепот на изненада — Филип беше заспал веднага!

От петимата, които се бяха поставили в разположение на маскирания мъж, трима изпаднаха в доста дълбок сън. Той се наведе над тях и полугласно им даде някакви заповеди.

След тия заповеди Филип трябваше да повярва, че салонът няма нито врата, нито прозорци. Единият от останалите двама мъже трябваше да си мисли, че в салона горещината е 50 градуса, а другият — че температурата е спаднала под нула градуса.

Тайнственият мъж ги събуди с няколко движения с ръце и леко подухване в лицата им.

В салона цареше гробна тишина.

Събудените отвориха очите си и загледаха учудено, Филип пръв стана от стола, оглеждайки се на всички страни.

— Но какво е това? — извика уплашено той. — Къде се намирам?

Донелсън промърмори доволно нещо.

— За бога! — продължи Филип. — Къде е вратата?

И пак се огледа уплашено на всички страни.

— Няма нито врата, нито прозорци! Боже мой, как ще излезем оттук?

В това време единият от двамата мъже се спусна към прозореца. Беше разкопчал дрехите си и дишаше тежко.

— Каква е тази тропическа горещина? Задушавам се! — и отвори бързо прозореца.

— Какво правиш, луд ли си! — извика другият. — Защо отваряш прозореца в този студ? Къде ми е палтото?

— Всички тук ще умрем от глад! — извика Филип отчаяно.

Мъжът с маската се приближи и прикова поглед в тях. След това един след друг ги отведе до столовете им. След миг умореното им дишане показваше, че бяха заспали отново.

Аплодисменти гръмнаха от всички страни. Удивлението им от тайнствената могъща сила на чужденеца беше безкрайно. Той учтиво им благодари и каза:

— Това, което видяхте, може лесно да се обясни. Когато човек е заспал, не мисли, няма никакви грижи. Затова в това състояние вярва, че всичко, което му казвам, наистина съществува.

Госпожа Донелсън стана от стола си.

— Къде отиваш, скъпа? — попита я съпругът й.

— Искам да видя дали и аз мога да бъда хипнотизирана.

— По-добре остани на мястото си.

— Не! Много съм любопитна да узная.

Красивата жена се приближи до маскирания, който стоеше неподвижно до приспаните членове на клуба.

— Искате ли да направите един опит и с мен? — попита го тя с чаровна усмивка.

В очите му като че ли блесна мълния.

— Защо не, милостива госпожо. С най-голямо удоволствие!

Скоро и съпругата на Донелсън спеше дълбоко.

Маркизът постоя около минута неподвижен, след това погледна лукаво към зрителите и решително се наведе към тримата спящи господа.

Този път не се чу нищо от това, което им каза. Заповедите бяха прошепнати на ухото на всеки от тях.

Тези трима господа биха били много учудени, ако можеха да разберат онова, което странният чужденец им заповяда. Всеки от тях получи следната заповед:

— Утре вечер ще дойдете на представлението. Трябва да донесете всичките си пари и ценни книжа, които имате в наличност. Ще ги оставите на мое разположение и ще се подчинявате на моите заповеди така, както се подчинявахте тази вечер!

Това беше странната заповед, която получи заедно с останалите и Филип.

След това маскираният мъж се приближи до госпожа Донелсън. Наведе се над нея и устните му й прошепнаха:

— Хубава госпожо, утре вечерта точно в девет часа идете на северната железопътна гара. Ще си купите билет за Бентън. Когато пристигнете там, ще слезете на гарата и ще чакате в чакалнята, докато дойда и аз.

Той се вгледа с голямо любопитство в хипнотизираната жена. Лицето й беше запазило спокойното си изражение. Тогава отново прошепна:

— Утре вечер ще откажете да придружите съпруга си на представлението, но ще настоявате той непременно да дойде. Всички скъпоценности, които имате, ще сложите в една чантичка и ще ги вземете със себе си.

След това докосна леко с ръце слепоочията на хипнотизираните и те отвориха очи.

Маскираният мъж бавно се приближи до масата и каза на зрителите:

— Последният ми опит ще надмине всичко, което видяхте досега. Заповедите, които дадох преди малко на тримата господа, приели така любезно да се подложат на моя експеримент, ще се изпълнят точно в продължение на двадесет и четири часа. Вие ще видите ефекта на представлението утре вечер. Съжалявам обаче, че не можах да постигна същия ефект и с младата госпожа. Но и моята сила има граница! Довиждане, господа!

След тези думи маркизът се поклони и напусна залата.

— Ей, Филип, събуди се! — смеейки се, викаше Донелсън. — Ако знаеш колко беше смешен, когато казваше, че ще умреш от глад! А как тичаше отчаян, за да намериш изход от залата!

— Аз не помня нищо — заяви Филип объркано. — Не мога нищо да си обясня.

— Разбира се! Но аз съм много любопитен да видя какво ще се случи утре вечер. Вярвам, че всички ще дойдем пак.

— Разбира се.

— Значи се разбрахме! Довиждане.