Графиня просякиня

Едно ново предприятие

На следната сутрин Ирма стоеше опечалена в стаята си. Премеждието, което изживя през нощта, владееше напълно съзнанието й. Капнала от умора, беше заспала за малко, но изведнъж скочи, събудена от кошмарен сън. Сънува, че Норт е влязъл в стаята и я насилваше отново да тръгне с него. Мисълта за Лидия също не й даваше покой. Дали думите на Норт бяха измислица, или детето наистина беше при него, дали наистина би изпълнил заканата си? Уви! Нямаше никаква възможност да разбере истината.

В стаята влезе Юнона.

— Мисис, взеха файтона, но Юнона видя човека.

— Кой човек? — запита уплашено Ирма, като си помисли веднага за Норт.

— Човекът, когото Юнона хвана с ласото за шията. Той ме видя и се закани, но Юнона сложи ръка на ласото и извика: „Юнона хване още веднъж!“. Тогава той бързо избягал. Голям смелчага, нали, мисис? — засмя се негърката.

— Ти много се забави — забеляза Ирма. — Вече бях започнала да се безпокоя за теб.

— Мисис не трябва да има грижа за мен. Юнона много хитра! Тя ходи след човека с файтона и сега знае откъде дошъл той.

— Наистина ли? — учуди се Ирма.

— Юнона научи всичко. Човекът, който Юнона хвана, живее с един по-важен мистър недалече оттук. Юнона знае къщата.

Сърцето на Ирма радостно трепна.

— Искаш ли да ми направиш една голяма услуга, скъпа Юнона? — попита развълнувано тя.

— О, мисис, не една, много услуги иска прави Юнона!

— Благодаря ти! Искам да разбереш дали моето момиченце живее в тази къща.

Ирма вече беше разказала на негърката, че търси изгубеното си дете, затова тя много се зарадва, че може да помогне за откриването му.

— Да, мисис, да! Юнона веднага отива и ще научи дали детето там.

— Но бъди много внимателна! — предупреди я Ирма. — Ти не знаеш колко опасен е този човек!

— Юнона няма страх! Този човек опасен, но Юнона много хитра — заяви самоуверено негърката.

Щом се стъмни, тя излезе от къщата и тръгна да изпълни молбата на господарката си.

След като Ирма остана сама, отново я обзеха нерадостни мисли. Вероятността Норт да посегне на детето я съсипваше. Ако това се случеше, за нея животът щеше да изгуби смисъла си. Но имаше и малка надежда. Норт беше твърде хитър, за да унищожи единственото средство, с което можеше да я изнудва. Тези мисли не й даваха покой и тя с разтуптяно сърце чакаше завръщането на Юнона. Само негърката можеше да отговори сега на тези въпроси.

Юнона се промъкваше предпазливо към жилището на Норт. Той бе наел няколко стаи в една къща в близост до квартирата на Ирма. Той искаше постоянно да я държи под око, а от вилата в Балмънд това беше невъзможно, понеже тя беше извън града.

Времето беше мрачно, а небето, отрупано с облаци, подсказваше, че може би щеше да има буря. Негърката се промъкна като котка в сенките на къщите и стигна до един изоставен обор. Прецени, че той става за скривалище.

— Сега ще видим кой е по-хитър — промълви тя, — негърка или бял човек!

Тя остана свита с часове в един ъгъл на обора. До нея от време на време долитаха гласове от къщата. Най-после светлината угасна. Изглежда, наемателите бяха легнали да спят. Юнона се изправи, намести револвера на пояса си и напусна скривалището. Много внимателно се промъкна към вратата. Изведнъж се чу глухо ръмжене.

— Така, вързано куче — промълви тя. — Юнона ей сега ще те хване.

Бързо разби навитото около кръста си ласо. Кучето тръгна плахо към нея, влачейки дрънчащата верига, с която беше вързано. Ласото литна във въздуха, кучето се опита да го избегне, но не успя дори и да излае. Примката стегна шията му. Юнона дръпна силно въжето и след малко кучето беше мъртво. Негърката се огледа, за да види дали някой не е чул хриптенето на умиращото животно, но навсякъде беше тихо. Тогава тя свали примката от врата на жертвата и отново нави ласото около кръста си. Приближи се тихо към вратата, но тя беше заключена.

— Няма значение — промърмори негърката. — Юнона може да се катери като котка.

Започна да обикаля къщата, за да намери откъде да влезе вътре. Най-после видя един отворен прозорец на първия етаж. Къщата не беше висока, а по стените й се виеше дива лоза на тънки колове. Те можеха да помогнат на Юнона. Като внимаваше да не вдига шум, тя ловко се изкачи до прозореца и влезе в къщата.

Тръгна дебнешком по коридора. По него имаше няколко врати. Леко натисна бравите им, но всичките бяха заключени. Не се чуваше и никакъв шум. С острия си слух негърката би го доловила веднага. Явно в тях нямаше никой. Продължи по коридора и изведнъж трепна, защото забеляза, че под последната врата излизаше слаба светлина. Чуха се и гласове. Тъй като от двора не беше видяла никаква светлина, Юнона разбра, че прозорците на тази стая имаха плътни завеси. Приближи се до вратата и се заслуша. След малко позна гласовете на мъжете, които искаха да отвлекат Ирма.

— Идва ми да полудея! — чу тя да казва Норт на Хосе. — Отсега нататък ще бъде много трудно да я отвлечем, защото тя ме видя и ще се пази.

— Като е така, ще успеем с хитрост — каза метисът. — Аз имам план!

— Кажи го! — заповяда лаконично Норт.

— Още не мога, защото не е напълно готов. Щом уточня някои неща, ще ви го кажа.

— Ако момиченцето беше наистина тук — скръцна със зъби Норт, — тя щеше да дойде, но сега съм с вързани ръце.

— Значи детето не е в него — зарадва се Юнона. — Това голяма новина за мисис.

Но за всеки случай реши да провери и на партерния етаж. Тогава със сигурност щеше да знае дали детето е тук. Юнона слезе бързо по стълбата. Отиде до външната врата, за да провери дали ключът е на вратата.

— Чудесно! — зарадва се негърката. — Ключ тук, Юнона после отключи и излезе навън.

При една от вратите й се стори, че чува дишане на спящ човек. Натисна леко бравата и вратата се отвори. Стъпвайки на пръсти, негърката се промъкна в стаята. В дъното имаше друга отворена врата, водеща към по-голяма стая, от която се чуваше шумно дишане. Явно там спеше някой, вероятно възрастен човек. Но в малката стая близо до нея Юнона дочу и друго, едва доловимо дишане. Поопипа наоколо с ръце и за малко не извика от радост. Натъкна се на малко креватче, на което спеше дете. Веднага помисли, че Норт е излъгал и това е детето на Ирма.