Графиня просякиня

Мъртвата в параклиса

В това време Роджър и Фриц Шелер бяха обиколили цялото имение и сигурно щяха да бъдат надушени и нападнати от кучетата, ако не се бе случило нещо необикновено, което ги избави от тези диви животни.

Когато стигнаха зад оборите, те чуха лек вик. Роджър се спря и се ослуша. Шелер огледа наоколо.

Изведнъж се появи някакъв човек.

— Аз съм Жак, надзирателят — каза той с пресипнал глас.

Роджър го изгледа изпитателно и попита:

— Какво правиш тук?

— Исках да дойда при вас, но не по заповед на плантатора.

— Но ти си слуга на Върмънт!

— Да, но аз се боя от него. Той има трима пазачи нехранимайковци, а мене заплаши, че ще ме хвърли в пропастта с бесните котки. И затова почнах да се крия.

В това време се чу врявата, причинена от Върмънт и телохранителите му, когато пускаха кучетата, за да преследват жената в бяло.

— Елате да се скрием — предложи Жак. — Те не бива да ни виждат.

Надзирателят въведе Роджър и Шелер в един тъмен коридор между две високи стени.

— Къде ни водиш? — каза недоверчиво Роджър.

— Имайте вяра в мен, милорд. Може всеки един миг да ме застреляте, ако ви изложа на някоя опасност. Чувате ли как вият кучетата?

— Накъде? — запита на свой ред Шелер.

— Ще ви заведа при лейди и детето й!

— Но къде е тя? — нетърпеливо го прекъсна Роджър.

— Тя е мъртва!

Роджър се уплаши.

— Сега ще видите. На едно място, където плантаторът никога не може да я намери, нито ще може някога да си обясни как е могла да стигне тя там. Вървете тихо!

Надзирателят отвори предпазливо една врата и ги поведе през една градина. Месецът беше вече изгрял и осветяваше силуета на малка черквица.

Тримата се изправиха пред параклиса и по указание на Жак стигнаха до една малка вратичка, пред която имаше няколко стъпала.

Жак се изкачи по тях и я отвори.

Вътрешността на параклиса беше осветена от трептяща синкава светлина. В средата се намираше голямо кресло, облечено в синьо кадифе, а над него висеше тъмнопурпурен балдахин, обшит със златисти фигури.

В креслото лежеше мъртвата Ирма!

Малката Лидия стоеше коленичила пред майка си с изкривено от ужас лице.

Когато Роджър се доближи до мъртвата, Лидия скочи и извика:

— Чичко полковник, чичко полковник! — гласът й се задави в плач.

Роджър я взе на ръце и я целуна, след това започна да разглежда лицето на Ирма. Хвана ръцете й — те бяха ледени.

— Ирма! — извика той силно.

Лидия продължаваше да плаче.

Хубавата жена бе неподвижна.

Тогава Роджър помоли Лидия да му разкаже какво се е случило.

Детето описа станалото, както и страха си от човека с черната брада.

— Не е ли този човекът? — попита Роджър, като сочеше Жак.

— Не! — отговори детето. — Когато видях брадатия, помислих, че е същият ужасен човек, който ме грабна от мама.

„Тогава той не е никой друг, освен Норт!“ — помисли Роджър, но за да се увери, попита пак:

— Истина ли е това, момиченце, или си сънувало?

— Не, истина е. Не съм сънувала. Аз виках и той ми каза, че ако продължавам, ще ме хвърли в пропастта.

Роджър слушаше възбудено.

— После какво стана? Как стана, че майка ти сега е тук?

— Не знам.

— Как така си дошла ти самата тук?

— Аз заспах и когато се събудих, се намерих тук.

Роджър бързо реши:

— Шелер, идете и доведете конете и файтона. Ще отнесем Ирма. Помогнете му, Жак!

Когато двамата излязоха, Роджър най-после остана сам с онази, която толкова много обичаше. Но що за щастие бе неговото? Тя бе мъртва. Той започна да й шепне. Думи към мъртвец, скъп и непрежалим.

— Чичко полковник, мама няма ли да се събуди вече? — попита Лидия.

Роджър не знаеше какво да отговори на детето, което не можеше да схване, че майка му е умряла.

Той погледна лицето на Ирма. Стори му се, че по страните й има слаба руменина. Наведе се и долови едва забележимо дишане в гърдите.

Той щеше да извика от радост, ако не бяха ударите, които в това време се чуха на вратата.

Успокои уплашената Лидия и отиде да отвори.

На прага стояха Шелер, Жак и тримата телохранители.

Шелер обясни, че те не му позволили да впрегне.

— Да — намеси се Силвър. — Нашият господар, плантаторът, не позволява да изнесете мъртвата. Той сам ще я погребе. Вие можете да впрегнете, но да си заминете без нея.

— Но с какво право? — каза Роджър. — Аз съм полицейски началник.

— Милорд, вие знаете американските закони — отвърна самоуверено Силвър. — Плантаторите в своите ферми са абсолютни господари. И съдии, и полиция, и всичко!

— Тогава ще ме принудите да отида в града и да взема мерки срещу всичко това.

— Свободен сте да заминете, но тялото на мис ще остане тук.

Роджър, Лидия, Шелер и Жак напуснаха черквицата, а тримата телохранители останаха да пазят Ирма.