Графиня просякиня

Пещерата

— Трябва да останем тук — предложи Евънз.

Тримата намериха слама, направиха си легла и скоро заспаха, уморени от дългия път.

В това време Ирма, след като прекара съдбоносната нощ и започна да се скита без определена посока, се присъедини на сутринта към двойка изселници, която поради липса на средства отиваше пеша за Филаделфия. Но след няколко дни, като видя, че няма никаква следа от Норт, и като предполагаше, че тези хора могат да й сторят някакво зло, тя се раздели с тях, без да им разкаже за целта на своите странствания.

Съсипана, лишена от всякакви средства, Ирма вървеше сама по пътя за Филаделфия. Тя почти изостави мисълта да намери по пътя следите на детето. Стигна дотам, че беше принудена да проси. Така стигна до една пещера с множество сталактити. Трябваше да си почине. И без да мисли за някаква опасност, влезе вътре. Величествената гледка я изненада. Сталактитите бяха осветени от пламъка на горящи пиниеви клони. Тя искаше да отиде по-навътре и се огледа внимателно. Забеляза някакъв мъж. Той се приближи до нея. Когато светлината от огъня озари лицето му, Ирма позна Фриц Шелер.

— Боже мой! — извика тя.

— Каква среща — отвърна мъжът. — Вие ли сте, мисис Норт? Как сте попаднали тук?

— Защо се криете тук? — попита Ирма.

— По-тихо — помоли Шелер.

— Какво има?

— Три лица, много подозрителни.

— Да не би да е и самият Норт?

— Гулд ли? Не, той не е тук. Но без да съм видял още тези трима души, от разговора им, който долових, разбрах, че са съмнителни. Сега спят. Не ги ли чувате как хъркат?

Ирма се ослуша.

— Вие не можете да останете тук, мисис Норт!

— Но аз съм капнала от умора!

— Не се безпокойте. Аз ще дойда с вас, ще намерим някоя колиба. Къде искате да отидете?

— Във Филаделфия, мистър Шелер.

— Тогава пътят и на двамата ни е в една посока!

— Радвам се, че ви срещнах, мистър Шелер.

— Доверете ми се, мисис Норт. Вие търсите мистър Гулд, нали?

— Него ли? Не. Търся детето си, което той ми отне, за да ме принуди да тръгна с него.

— Какъв подлец! Да вървим по-скоро, мисис Норт!

Той изведе бившата графиня, уловил я за ръка.

— Утре ще можем да отпътуваме за Филаделфия. Пари не ни липсват.

Ирма се изчерви.

— Аз нямам никакви пари, мистър Шелер — прошепна тя.

— Не се грижете за това — успокои я той. — Достатъчно е, че аз имам.

— Вие сте добър човек! Благодаря ви за помощта.

— Е, мисис Норт, човек има много странни неща да преживява — каза Шелер. — Някога аз бях бръснар на г-н графа, баща ви. Вие бяхте много добра с мене. Сега е мой ред да ви се отблагодаря.

Двамата вървяха през една долина. Скоро острият поглед на Шелер забеляза далечна светлина.

— Там трябва да живеят хора — каза Шелер. — Да отидем при тях. Ще си отпочинем и ще се нахраним. Вие не можете да вървите — забеляза той. — Не сте свикнали на дълъг път. Но имайте воля, потърпете още малко.

Ирма се ободри от добрия съвет и закрачи по-уверено. Скоро се приближиха до един двор. Навътре се забелязваше къща и един от нейните прозорци светеше. Шелер вървеше напред. В това време от къщата излезе една жена. Тя носеше в ръка една кофа и отиваше да налее вода от кладенеца. Като видя двамата, жената се спря.

— Добра жено — каза й Шелер, — ще ни дадеш ли подслон в къщата си за през тази нощ? Ще ти заплатим. Ние не сме лоши хора, въпреки че пътуваме нощно време и пеша. Не сме злосторници.

— Къде искате да отидете? — попита тя.

— Във Филаделфия.

— Имате още един ден път.

Тя изгледа Ирма.

— Нейна милост трябва да е жена ви?

— Не. Не съм достоен още за нея. Аз съм ерген. Но познавам родителите й и съм обещал да я заведа здрава и читава във Филаделфия.

Погледът на жената се изпълни със състрадание към хубавата Ирма.

— Елате вкъщи — каза тя. — Съпругът ми не е у дома. Закара добитък в града, ще се върне тази вечер или утре. Той ми забрани да приемам в негово отсъствие непознати хора вкъщи, но…

— За нас можеш да направиш изключение — отвърна Шелер. — Ще ти платя. Гладни сме и сме жадни.

Жената донесе вода от кладенеца и отведе Ирма и Шелер в стаята, в която гореше огън и светеше лампа. Ирма падна на стола, смазана от пътя. Когато жената донесе яденето, Ирма яде с голяма охота, а Шелер й разказваше весели анекдоти. В това време домакинята приготви две стаи за през нощта и запита Ирма от какво още се нуждае. Ирма си легна и веднага заспа. Шелер плати на жената дължимото и пошепна:

— Господи! Ако графът и графинята биха могли сега да видят в какво положение е тяхната дъщеря! Колко жестоки са били те, като са я изгонили! Но биха й простили веднага!