Графиня просякиня

Човекът

Досега ние проследявахме живота на Артур Норт, погълнат изцяло от борбата си с Ирма и с полицията, която го преследва. Време е да надникнем в тайните кътчета на неговата душа, където бяха пружините на тази зловеща борба.

Човек се ражда добър и само при изключителни случаи и при психическа обремененост той проявява склонност към отклонение от общия порядък на едно мирно съжителство с подобните нему, с ближните му.

Може би при раждането на Норт са действали много негативни обстоятелства. Много отрицателни качества са се вплели в неговия темперамент и характер, много ненавист към хората и жажда да се ползва от живота повече, отколкото е прието в рамките на обществото, са били унаследени от прадедите му.

При израстването на детето в определена среда, обстановка и отношение между обкръжаващите го хора обаче важна роля играят вече не унаследени, а лежащи извън неговия характер обстоятелства. Отношенията ни към много хора оказват влияние върху тяхното отношение към нас. Внушението е мощен фактор, чието въздействие в много случаи още нито възпитателите, нито мислителите са могли точно да предвидят.

Артур се роди и израсна като извънредно здрав и физически силен човек. Той беше надарен с една рядко срещана красота на тялото и лицето.

Възпитанието ни е такова, че ние често оценяваме хората не по тяхната душевна доброта, а по физическата им красота. Навсякъде във физически хубавия човек хората виждат благородния и добър човек и винаги са готови предварително да допуснат само отрицателни нравствени качества у скромния, некрасив, слаб, съсухрен, с грозно лице човек. На красивия мъж и красивата жена всичко е простено, а на грозните всичко е забранено от раждането им до смъртта. Отрича им се дори най-святото право — на любов, което всъщност е правото на продължение на човешкия род. Всички книги и песни славословят единствено красотата и само тя се смята за добродетел. Когато някъде искат да изобразят подлеца, и писателите, и художниците избират като негов образ външно — грозен човек, без да се съобразяват с факта, че двете неща рядко съвпадат в действителността.

На Артур прощаваха всичко, защото беше красив. „Маминият хубавец“ — го наричаше често майка му. Така тя първа заложи у него покварата.

Хубавите хора — мъже и жени, навсякъде биват приети по-ласкаво и по-доброжелателно. Оказва им се особено внимание и благоразположеност. Така те привикват към определени привилегии и предимства, които те се стараят да изтъкнат навсякъде, подчертавайки своята изключителност. Ако жената е красива, тя свиква да изисква от всички да я ухажват, да я желаят и да й служат. Красивият мъж смята, че има права и може да си играе с всяка жена.

Подобен светоглед бе възпитан и у Артур и точно той определи по-нататъшната му съдба. Още от дете Артур неосъзнато се ръководеше от поговорката „Човек бива посрещан по дрехите и изпращан по ума“. Ето защо още като юноша той се обличаше изискано, спретнато, дори елегантно. Когато порасна, той обръщаше още по-голямо внимание на облеклото си. Що се отнася до ума, той покоряваше с изтънченото лицемерие на осанката си, с хипнотичната сила на очите си, а така също с външното безразличие към всяка добре звучаща фраза всички свои събеседници, особено не кой знае колко склонните към разсъждения и критичен подход към нещата жени.

Артур добре опозна жените и знаеше, че те схващат и възприемат света изцяло през призмата на своите чувства, пориви, страсти, а не чрез разума, и тъкмо тази тяхна особеност той използваше най-умело в своя изгода. Той знаеше, че жената не харесва в мъжа нито разума, нито знанията, изобщо неговия интелект, а се увлича по неговата външност, по външния героически жест, който в много случаи беше всъщност неискрен и фалшив. Когато беше още ученик в Дармщат, един от учителите му беше казал, че е далечен роднина на големия, световноизвестен немски философ Емануил Кант. Учителят често говореше за Кант и го описваше многостранно. Артур обаче скоро разбра, че този философ е бил нехармонично устроен именно защото е бил само разсъждаваща личност, която е пренебрегвала чувствата, влеченията. Така Артур се убеди, че великите хора са мисловни натури, които не са били приемани благосклонно от жените. Последните обикновено се влюбват в артисти, тореадори, циркови жонгльори, борци, певци, физически силни работници и в никакъв случай в хора от рода на Кант, колкото и вечна да е неговата слава.

Ето защо един ден, когато неговият учител започна отново да разказва за великия философ, Артур извика:

— Кант е бил глупак!

Така малкият Артур се опълчи срещу Кант, срещу света и по-късно стана герой в очите на жените. Ако той бе надникнал по-внимателно в душевния свят на някои по-умни, по-грозни по външност жени, на които природата в замяна на красотата е дала по-голяма разсъдителност, то той би видял по-различен свят.

Но Артур не се интересуваше от некрасиви жени. Те просто не съществуваха за него. Смяташе, че светът се състои само от красавици и самата природа го беше предупредила, че те трябва да бъдат завладявани с един замах.

Той беше един от най-големите и рядко срещани сред човешкия род щастливци. Всичко му се удаваше. Във всяка работа той проявяваше сръчност, умение, пресметливост и следователно успехът му бе предварително осигурен. Той ловко избягваше всички препятствия и пречки, които съдбата поставяше на пътя му. Беше майстор в постигането на пари, жени, удоволствие, в преодоляването на всякакви трудности, в убиването и измъчването на хора. Той знаеше, че и доброто, и злото са еднакво нужни на хората. Доброто и злото са равностойни, нещо повече: няма зло, всяко нещо е добро, стига да носи полза на човека, без значение дали вреди на други.

Артур беше вярващ. Сляпо вярваше в своята звезда и усещаше, че една могъща ръка, ръката на съдбата, го защищава.

Веднъж Астрела си позволи да забележи, че той върши прекалено много злини, и го попита докога ще причинява на Ирма и на други хора нещастия.

— Докогато е необходимо — й отговори той със зловеща усмивка и твърда убеденост.

Само едно нещо не притежаваше Артур — власт. Ако я имаше, той щеше да потопи земята в кърви…