Графиня просякиня

Жената в бяло

Ирма се събуди посред нощ.

Огледа добре стаята, в която се намираше. Близо до нея Лидия спеше дълбоко.

Отвън се чуваха силни удари! Кой искаше да влезе посред нощ?

Тя отвори вратата на съседната стая… Там завари една жена, цялата облечена в бяло.

Коя беше тази жена? Нали бяха й казали, че освен Жак, никой друг не се намира в къщата?

Ирма бе видяла добре, че този среднощен призрак има бели ръце, следователно не можеше да бъде негърката Леси!

Привидението направи няколко крачки, отвори вратата на коридора и изчезна.

Ударите отвън продължаваха.

Силвър ругаеше:

— Проклет надзирател! Къде е той?

Наистина тези, които удряха така силно, бяха не други, а Евънз, Силвър и Хари.

Най-после Жак отвори.

— Какъв е този шум? — попита той Евънз, който стоеше пред него.

— Не викай толкова — отвърна Евънз. — Сега ще разбереш. Ние идваме по поръчение на господаря ти — Върмънт. Той ни нареди да дойдем тук и да чакаме. Следователно ние сега сме негови представители и ти трябва да се отнасяш с нас почтително, защото иначе ще те изгоним, драги приятелю.

— Докажете с писмо, че сте пратеници на господаря. Трябва да се уверя в това, което говорите.

— Не се разправяй с него — намеси се Силвър. — Кой ще заповядва тук, ние или този слуга?

— Не е възможно да ви е пратил бившият ми господар Върмънт — отвърна спокойно Жак, без да обръща внимание на заканите на Силвър. — Той продаде фермата си.

В този миг Силвър и Хари се хвърлиха върху Жак и с помощта на Евънз го повалиха на земята. Те го завлякоха в една стая и го заключиха. После започнаха да тършуват из къщата. Забелязаха светлината в стаята на Ирма. Когато стигнаха до вратата, видяха през ключалката как изплашена, Ирма бе коленичила до леглото на Лидия и милваше главичката й.

Евънз я позна. Той се задоволи само да каже:

— Една самотна жена. Оставете я на мира. В къщата има достатъчно помещения, за да имаме нужда от нейната стая.

— Вероятно тя е съпругата на плантатора — забеляза Хари и като се обърна театрално към вратата каза: — Не се страхувайте, миледи, няма да ви сторим никакво зло.

— Елате с мен! — заповяда Евънз.

Хари и Силвър го последваха.

Когато излязоха в коридора, той нареди да прегледат стаите на горния етаж. Щом се отдалечиха двамата безделници, той веднага се върна до стаята на Ирма, чиято врата бе останала полуотворена.

— Миледи — каза той, — не се безпокойте. Другарите ми нищо няма да ви сторят.

Тя не отговори.

— Вие сте певицата Олденбург — заговори той. — Аз ви познах веднага. Можете да останете без страх във фермата.

— Не, не! — извика тя уплашена. — Тази къща е зловеща. Искам веднага да си тръгна.

— Но бъдете сигурна, миледи — успокояваше я Евънз, — ние говорим от името на плантатора. Ние сме тук негови представители.

— Но аз не го познавам.

— Но той ви познава, миледи!

— Уви! Колко съжалявам, че потърсих тук убежище. Щом се съмне, ще тръгна, файтоните и конете ми са в обора.

— Ще чакате завръщането на плантатора, който има желанието да ви види.

— Тази къща е ад!

— Изглежда, че сте се уплашили от шума. Виновен е надзирателят. Но сега всичко е спокойно.

Точно в този момент се чу гърмеж от огнестрелно оръжие.

Евънз се изненада и отиде да види какво се е случило.

Хари и Силвър се качиха горе и влязоха в първата стая. Тя бе разкошно мебелирана. Но изведнъж Хари се вцепени. Той забеляза жената в бяло.

Лицето й не бе покрито.

Силвър извика:

— Хей, коя сте вие?

Непознатата не отговори и не удостои Силвър с поглед. Тя продължи да се движи леко, сякаш плуваше.

— Чакай поне да видя коя си — каза той и я догони.

— Че прегърни я, де! — изсмя се Хари.

Жената не бе достигнала още до вратата, а минаваше край стената, където висяха окачени разни оръжия, пушки и пищови.

Когато Силвър се приближи до нея, тя се спря заплашително и хвърли към него пламтящ поглед с големите си черни очи.

Силвър я сграбчи и поиска да я целуне.

Но стана нещо неочаквано.

Тя бързо протегна ръка към стената, взе единия револвер. И преди Силвър да успее да реагира, тя изпразни оръжието в него.

Стаята се задими.

Силвър викаше Хари на помощ. Когато Хари се опомни и отиде при другаря си, жената бе изчезнала.

— Тичай след нея! — извика Силвър.

— Ранен ли си?

— Не знам.

Двамата се спуснаха да догонят жената.

В това време пристигна и Евънз. Тримата започнаха да претърсват стаите, но не намериха и следа от непознатата.