Графиня просякиня

Бягството

Макнийл и другарите му се установиха в близката гора и вързаха конете си в гъсталака. От края на гората те можеха да гледат по дясното шосе, което минаваше покрай чифлика на Линкълн. Избраха едно уединено място, така че никой не можеше да мине по шосето, без да го забележат. Но минаха много часове и нищо друго не можаха да видят, освен няколко селяни с волска кола.

Изведнъж Макнийл вдигна глава и каза:

— Ето Фокс, оня търговец, амбулантния.

Другият стражар видя един човек, прегърбен под тежестта на сандъка, който носеше на гърба си. Фокс крачеше бавно.

Изведнъж се разнесе вик. Търговецът се спря.

— Хей, Фокс — повтори гласът пронизително.

Макнийл застана на колене и му направи знак да се приближи. Фокс веднага позна полицейския.

— Добре, че ви виждам — каза той, като се доближи и видя и двамата. — Аз срещнах вчера онази жена. Тя искаше да отиде в чифлика.

— Ами Норт?

— Той не беше с нея. Тя носеше синия воал и обясни, че той предпазва очите й!

— Ти не я ли попита къде е оставила другаря си?

— Да — каза той. — Тя отговори, че той й е мъж.

— Възможно е — засмя се Макнийл. — Други хора имат по една, той има няколко, всяка една за определена цел. Каза ли му тя името?

— Разказа ми, че те били артисти и че се готвели да дадат представление в съседния град.

— Кога каза, че ще отиде в чифлика?

— Днес. Там щяла да чака съпруга си.

— Може би нарочно те е заблудила?

— Не вярвам. Изглежда, че има доверие в мен.

— Я гледай, Роджър и Бърнард идват.

Надалече се показаха двама конника. Това бяха те. Идваха от шосето към гората.

— Сега къде отиваш, Фокс? — попита другият стражар.

— Ще отида в чифлика да се уверя дали жената е още там.

В това време Макнийл излезе от храсталака да пресрещне Роджър и Бърнард.

— Кой е този? — попита Бърнард, като хвърли изпитателен поглед върху амбулантния търговец.

— Той е търговецът, мистър Маршъл — отговори Макнийл.

— Не му се доверявайте много — промълви Бърнард, — макар и да е амбулантен.

— Амбулантните никога не лъжат, милорд.

Роджър се доближи до Фокс и го попита:

— Ти ли си казал, че госпожата със синия воал и Норт са били тук наоколо?

— Тъкмо сега той ни съобщи, че тя е жена на Норт — намеси се Макнийл.

— Поддържам, че онази жена е в чифлика — каза Фокс.

— Не е вярно — възрази Роджър.

— Мистър Роджър, аз напълно вярвам на Фокс — заяви Макнийл.

— Е, какво знаеш за жената със синия воал? — иронично попита Фокс Роджър.

— Тя ми каза, че човекът, с когото съм се срещнал у зидаря, бил неин мъж и че той обхождал тези места, за да подготви едно представление.

— И ти вярваш ли?

— Сигурен съм напълно. Каза, че ще отиде в чифлика да го чака.

— В такъв случай той трябва да пристигне сега, защото, когато ние бяхме там, не се яви.

— Но той може да бъде там и без вие да знаете — забеляза амбулантният търговец. — Те са се уговорили.

— Ние не трябва да се връщаме пак там, защото, ако ни види, той ще се скрие и няма да дойде — каза Бърнард.

— Може и да ви е видял — продължи Фокс. — Възможно е да се е скрил някъде наблизо и да излезе, когато се мръкне.

Роджър само се усмихна.

— Не би било зле ако отида само аз в чифлика и се уверя. В мене те не биха се усъмнили — предложи Фокс.

— И ако са там, дай ни някакъв знак — прибави Роджър.

— Но после не трябва да се връщаш тук — каза Бърнард. — Те биха забелязали ролята ти в такъв случай.

— Г-н Роджър има право — съгласи се Макнийл, — той трябва да ни направи някакъв знак.

— Денем би било лесно, но през нощта е трудно! — каза другият стражар.

— Защо не. Ще намерим начин. Щом въпросът е да заловим един голям престъпник.

Междувременно слънцето залязваше и беше започнало да се мръква.

— Разчитаме на тебе — каза Бърнард.

— Не се съмнявайте, милорд.

— Добре, ще запалиш една свещ или лампа на прозореца. Оттук бихме я забелязали.

— Не вярвам — възрази Роджър. — Разстоянието е доста голямо.

В това време Макнийл се доближи до сандъка с часовниците на Фокс.

— Ей, Фокс — извика той, — я ни отвори твоя магазин.

— Защо?

— Да видя нещо!

Фокс извади ключ и отвори сандъка.

— Не искам да му взема часовниците — обясни Макнийл, като започна да вади часовниците отвътре. — Искам само да опитам дали ще мога да се сместя аз в сандъка. В такъв случай Фокс би могъл да ме занесе в чифлика, без никой да ме види и без да се усъмнят в нещо.

Тази идея се хареса на Бърнард.

— Не е възможно — възрази Роджър, — много е малък.

— Достатъчен е. Аз съм слаб, мога да вляза — каза Макнийл, като започна да се намества в сандъка.

Но опитите му излязоха несполучливи, защото сандъкът се оказа тесен.

— Слушай — каза Роджър на Фокс, — ти ще стоиш на пост, за да видиш дали жената със синия воал е пристигнала или докато пристигне. Ако е пристигнала, ще угасиш свещта към 10 часа. После, когато всичко утихне, ще напуснеш бавно и тихо къщата. В това време ние ще се приближим до чифлика. Ще ни намериш по алеята. Засега само толкова.

— Важното е жената да не се усъмни никак — добави Бърнард.

Фокс кимна одобрително.

— Нищо няма да усети тя. Само вие да не уплашите онзи човек, ако искате да го хванете изведнъж.

— Ние ще дойдем един по един.

Фокс беше много силен. Той прибра часовниците, вдигна сандъка на гръб и тръгна.

Беше се стъмнило вече.

— Към единадесет часа ще тръгнем — каза Бърнард. — Имаме само няколко часа.

— Само Астрела да не види Ирма — прибави Роджър. — Това е опасно. По-добре щеше да бъде, ако я вземехме с нас. Онази жена със синия воал е демон като Норт. Способна е на всичко.

— След няколко часа ще бъдем пак там. Дотогава дано нищо не се случи с Ирма.

В това време Хариета отиде в къщата за гости в чифлика. В стаята на Ирма още светеше. Бедната майка беше замислена и тъкмо слагаше детето да спи. Хариета почука.

Ирма, уплашена, отвори и каза:

— Знам, че идвате да ме питате докога ще злоупотребявам с вашето гостоприемство. Но аз завинаги ще ви остана благодарна, мисис Линкълн.

— Да не говорим за това. То е дребна работа. Идвам при вас по друга работа. Аз съм нещастна жена. Не искам повече да живея с мъжа си. Не мога да остана повече тук.

— Съчувствам ви напълно — каза Ирма. — Нямате ли роднини?

— Нямам никого, освен мистър Роджър.

— Да. Той взе вашата защита.

— И понеже единствено него имам на този свят, искам той да принадлежи единствено на мен — каза Хариета. — Той трябва да стане мой съпруг. Аз го обичам.

— Съмнявам се, мисис Линкълн. Надали! Какво ви кара да ми казвате това тъкмо сега? — попита Ирма учудена.

— Не крийте! Лекомислено е да криете, защото аз мога сега всичко да ви сторя.

— Добре, аз ще ви кажа какво мисля. Разбирам, че сте права, като искате да напуснете мъжа си. Но вярвате ли, че Роджър ще се ожени за вас само защото ви е защитил?

— Значи вие държите още на него.

— Не, мисис Линкълн! Аз не се поставям никак на пътя ви, но при все това не вярвам, че Роджър ще се ожени за вас.

— Защо не? — извика Хариета.

— Защото не ви обича!

— Откъде знаете това? Той ли ви каза?

— Не съм говорила с него и не знаех за вашия интерес към него.

— Той обича вас!

— Но какво съм виновна аз за това?

— Вие сте хитра и сте го увлякла.

— Това обвинение, мисис Линкълн, ме засяга. Аз не го заслужавам.

— Мене не можете да ме измамите. Аз дойдох тук, за да ви накарам да се откажете от него.

— И да се откажа, вие няма да спечелите. Роджър е мъж, който може да обича само една благородна жена, която да заслужава любовта му.

— Аз не съм ли такава? — извика фермерката.

— Да говорим спокойно, мисис Линкълн. Този човек заслужава една жена, която истински да го обича, да отговаря на великодушието му.

— И тази жена сте вие? — иронично се засмя Хариета.

— Не казвам това. И аз не се считам достойна за любовта му. И аз не бих могла да го направя щастлив.

— Но играете ролята на прелъстителка пред Роджър.

— Не играя никаква роля!

— Ще се откажете ли от Роджър?

— Да. Но направете ми една услуга. Оставете ме вече на мира.

— Добре. Но аз имам една молба към вас. Вие влияете с добротата си над хората. Идете при Линкълн и му поговорете да се успокои и да ми прости.

Един вътрешен глас прошепна на Ирма: „Не!“. Тя се поколеба.

— Идете веднага — принуждаваше я Хариета. — Той още не си е легнал.

— Добре, ще отида — каза Ирма, като се преструваше, че ще изпълни желанието на фермерката.

— Бързайте!

— Тогава идете в стаята си и ме чакайте. Ще дойда след няколко минути.

Хариета си помисли, че докато Ирма се върне, тя ще има достатъчно време да открадне детето. Освен това определеният час наближаваше и тя трябваше да го занесе на човека, който чакаше зад къщата на чифлика.

— Добре, ще отида напред и ще ви чакам — каза Хариета и излезе.

Ирма остана като закована. У нея узря набързо един план. Тя събуди детето и започна да го облича. Трябваше да бърза, защото предусещаше, че чифликчийката й готвеше беда. Отвори прозореца и се ослуша. Дворът беше тих. Тя излезе от къщата и бързо напусна чифлика.

Хариета в това време напразно очакваше Ирма. В къщата за гости нямаше никой, освен амбулантния търговец, за който Хариета мислеше, че си е легнал вече, понеже беше изгасил свещта. Но Ирма не се връщаше. Търпението на Хариета се изчерпа. Тя отиде в къщата за гости, влезе в стаята на Ирма, но я намери празна. Тя се вбеси и стисна юмруците си. След това се втурна из двора да търси майката с детето. Първата идея, която й дойде, беше, че Ирма е отишла при Роджър. Тогава тя си спомни за жената със синия воал. Тя беше й казала за онзи човек, който ще чака в храсталака.

През оборите тя се отправи към посоченото място. През малката вратичка излезе зад чифлика. Изплашена, тя видя една сянка. Пред нея застана човек. Той я чакаше. Това беше Норт.

— Къде е детето? — попита той веднага.

— Ирма избяга с него.

— Кога?

— Преди малко. Не е направила и хиляда крачки още.

Човекът изчезна изведнъж.

Хариета промълви:

— Той тръгна по дирите й. Няма да я остави да отиде при Роджър.

Тогава тя се върна в чифлика. Стори й се, че някой ходи из двора. Но не намери никого. Слезе в избата, където беше скрита Астрела.