Графиня просякиня

Мистър Роджър

Борба имаше и в сърцето на Роджър. Съмнението и любовта бяха в двубой. Не намери ли той при Ирма нейния собствен мъж въпреки нейните уверения, че тя го мрази? Не беше ли това едно доказателство, че тя още не е скъсала окончателно с Артур? Той виждаше по нейното лице ангелска кротост, а събитията я уличаваха в потайност и двуличие. Да си обясни обаче напълно нейното поведение сам той не можеше. Когато намери стаята празна и се убеди, че Ирма беше избягала, сърдечната болка бе голяма, но така също и съмнението в нейната искреност. Той прочете писмото. „Аз си отивам и вие никога няма да ме видите вече!“ — пишеше тя.

— Но аз ще те намеря пак — промълви той на себе си.

„Няма да ви забравя никога. Бъдете щастлив!“ — завършваше тя в края на писмото.

Ръцете му стиснаха хартията, а очите му се просълзиха.

Той пак се зае с търсенето на Ирма, защото сега тя се намираше в по-голяма опасност от Артур, който беше свободен и в състояние да й напакости.

На другия ден той започна с палатките на фокусниците край града. Беше в униформа. Запита един от цирковите артисти не е ли видял едно малко момиченце между акробатите.

— Значи и вие търсите това дете — отвърна комедиантът усмихнат. — Вчера една жена също го търси. То беше в цирка „Бумпо“. Той се вдигна оттук преди няколко дни.

— Как беше облечена жената? — запита Роджър.

— В черна рокля.

— И накъде отиде?

— В селото Йорк, закъдето замина и циркът.

Значи Роджър попадна в дирите и на майката, и на детето. Два пътя водеха към селото Йорк. Когато стигна там, беше късно. Той остави коня си в един хан и отиде към цирка.

При входа стояха двама души.

— Кой е притежателят? — попита ги той.

— Управителят Бумпо. Аз съм Бумпо — каза единият от тях.

— Виждаш ли кой съм? — каза Роджър.

— Да, изглежда, че сте полицейски агент.

В това време другият човек влезе в цирка.

— Не е ли идвала тук някаква жена вчера? — продължи Роджър.

— Никаква жена не е идвала при мен и не познавам, освен моите ездачки. Защо питате?

— Тя търси момиченцето си. Не ти ли е предадено още в Ню Йорк от един господин едно малко момиченце?

— Момиченце ли? Какво момиченце? — започна да говори провлачено циркаджията, за да печели време.

— Да, това момиченце е при тебе — каза Роджър натъртено.

И без да обръща повече внимание на съдържателя, вдигна завесата и се озова пред арената. В средата един музикант свиреше на цигулка, а наоколо му няколко момиченца в акробатски костюми говореха тихо. Вниманието на всички се насочи към новодошлия. Жената на Бумпо, която беше също там, се обърна към мъжа си, стоящ зад Роджър, и каза:

— Кого ми водиш тук?

— Негова милост идва тук да търси едно момиченце.

— Момиченце ли? — повтори жената.

Роджър започна да се убеждава, че работите в цирка „Бумпо“ не бяха чисти, че всички лъжат и се стараят да го заблудят със своите дебелашки извъртания и преструвки.

— Това момиченце е тука — отсече Роджър.

Като видя, че нищо не може да разбере от лъжите на акробатите, Роджър поиска да разгледа всички помещения, коли и палатки на цирка. Без да обръща внимание на брътвежите на жената на Бумпо, той направи щателен оглед, но не намери нито детето на Ирма, нито някакви указания, че то е пребивавало тук. Тогава напусна цирка, отиде в една съседна градина и реши да изчака идването на Ирма, която сигурно щеше да обикаля около цирка и да издебне удобен момент да направи внезапен преглед на цирка.