Графиня просякиня

Нарушеното празненство

Ирма и Юнона пристигнаха благополучно в Луисбърг. Там бързо намериха евтин хотел и в него наеха една малка стая. Тъй като бяха много изморени, Ирма реши да останат няколко дни в градчето.

Юнона се радваше, че прозорецът на стаята гледаше към пазара, защото можеше да стои на него по цял ден и да наблюдава пазаруващите хора. Както стоеше облегната на прозореца, тя попита:

— Мисис, оттатък пазара има някаква особена къща. Постоянно влизат и излизат хора. Дали няма някакво празненство? Ето и сега, тичат като луди, влизат вътре и после излизат, махат с ръце. Има нещо там, мисис!

Ирма стана от канапето и се приближи до прозореца. Зад пазара наистина се виждаше фасадата на някаква красива сграда. Пред нея имаше доста хора, които се вълнуваха от нещо. Ирма се вгледа в тълпата, но не можа да разбере причината за вълнението им.

— Юнона, ти сигурно си гладна. Хайде да отидем в гостилницата и да хапнем.

— Юнона винаги гладна — зарадва се негърката. — Много обича да яде!

Ирма се усмихна, но през главата й веднага премина мисълта, че парите им бяха на привършване.

Когато влязоха в гостилницата, тя беше празна, но масата за хранене беше сложена, което показваше, че има и други клиенти. Откъм коридора се чуха разни гласове и Ирма изпрати Юнона в стаята за слугите, защото познаваше добре американските предразсъдъци спрямо негрите. В този миг шумът отвън нарасна и в салона влязоха няколко човека. Между тях беше и управителят на хотела, придружен от съпругата си.

— Ще ви помоля за малко тишина! — извика той. — Ако продължаваме да говорим всички едновременно, няма да можем да се разберем. Хайде, разкажи какво се е случило. Тя ще дойде ли или не?

— Не, няма да дойде! — каза мъжът, към когото се бяха обърнали. — Когато й телефонирахме и настоятелно я помолихме да приеме поканата ни, тя отвърна, че няма желание. След това се извини, че е болна, а последния път не даде никакво обяснение.

— Това е голяма беда! — изохка жената на управителя. — Благотворителното празненство може да се провали.

— Така е — потвърди мъжът. — Концертът е немислим без нея.

— И какво мисли комитетът за това? — попита управителят.

— Че концертът трябва да се отложи.

— Да се отложи няколко часа преди началото на празненството? Това е невъзможно, публиката ще недоволства!

— Но кой няма да дойде? Нищо не мога да разбера! — намеси се един от присъстващите.

— По-видните граждани тук отдавна искат да последват примера на големите градове и да направят благотворителен концерт в полза на бедните — обясни управителят. — За тази цел се създаде организационен комитет, който с много усилия успя да убеди една от прочутите певици на Съединените щати да участва в концерта. Но точно днес, в деня на концерта, тя отказва да дойде. Това е направо катастрофа!

— В този случай вината е на комитета — каза мъжът.

— Донякъде е така, затова кметът се чуди какво да направи. Ако не е съпругата му, която е много енергична жена, да се е скрил в миша дупка.

Този разговор направи впечатление на Ирма. Хрумна й, че тя би могла да замести певицата, която беше отказала да дойде. Но дали ще можеше да задоволи вкуса на тукашната публика? Щеше ли да бъде в състояние да пее пред много хора, след като толкова време не беше пяла пред публика? Тези мисли я притесняваха. От друга страна, тя помисли за бедните, които щяха да бъдат излъгани в надеждата си да получат някаква помощ, ако концертът не се състоеше. Реши, че трябва да опита, затова стана и отиде при жената на управителя. Поздрави я любезно и попита:

— Как бих могла да разговарям със съпругата на кмета?

— Със съпругата на кмета ли? Страхувам се, че сега е много заета — отвърна й тя.

— Разбирам това, но аз искам да й съобщя нещо във връзка с концерта, който трябва да се състои тази вечер — обясни кротко Ирма.

— Така ли? — учуди се жената и погледна през прозореца. — Виждате ли онзи висок господин, който минава през площада, придружен от една дама?

Ирма потвърди, като кимна с глава. — Това са кметът и съпругата му — продължи жената. — Докато сервират обяда, можете да отидете и да разговаряте с нея.

Ирма й благодари и напусна бързо ресторанта. Настигна кмета и съпругата му, които разговаряха оживено. Лицето на кмета беше червено от гняв. Виждаше се, че и съпругата му е не по-малко ядосана, но се мъчеше да го успокои.

— Не зная какво да правя — говореше кметът. — Въпросът е как да успокоя публиката, и то няколко часа преди концерта. Какво ли ще направят, като разберат истината!

— Но какво си виновен ти, че певицата е отказала няколко часа преди концерта?

— Не разбираш ли, че това никого не интересува! Аз съм организаторът на това празненство, следователно съм единственият отговорен. Ох, по-добре никога да не ми беше минавала през ума тази злополучна идея!

Съпругата му не отговори. Тя добре разбираше, че това е истината. Той продължи ядосано:

— Ти си виновна за всичко! Толкова настояваше за този концерт! Кой знае как ще свърши всичко това?

— Извинете ме, ако ви безпокоя — звънна до спорещите приятен женски глас. — Не бихте ли ми отделили две-три минути?

Двамата съпрузи се обърнаха. Пред тях стоеше Ирма, която се бе приближила, без те да я забележат. Кметът вдигна шапка за поздрав, любувайки се на красивото лице на непознатата.

— Случайно научих за затруднението, в което се намирате — каза Ирма предпазливо. — Аз съм певица. Може би бих могла да заместя певицата, която ви е отказала да дойде?

Съпругата на кмета я изгледа недоверчиво и бързо попита:

— Певица ли сте по професия? Как се казвате?

— Не бих желала да се знае името ми. Пяла съм във Филаделфия пред отбрано общество, затова мисля, че ще мога да задоволя вашия вкус.

— Дамата, която за нещастие ни отказа, е първокласна певица. Публиката я познава и я очаква с голямо нетърпение. Смятате ли, че ще можете да я заместите достойно? — изгледа я недоверчиво съпругата на кмета.

Ирма не отговори. Кметът дръпна жена си встрани и й каза:

— За бога, нека да опитаме. Важното е да пее горе-долу прилично. Освен това е красива и външният й вид ще отвлече вниманието на публиката. Направи поне един опит!

Жената кимна с глава и се обърна към Ирма.

— Добре, приемаме предложението ви! Но позволете ми да ви попитам имате ли подходящ тоалет?

— Не съм очаквала, че ще трябва да пея, затова не съм много подготвена — смутено каза Ирма.

— Това няма значение — каза невъзмутимо жената. — Ще ви изпратя една рокля и шивачка, която да я преправи. Къде живеете?

— Тук, в хотела.

— Благодаря ви! Най-късно след час шивачката ще бъде при вас с роклята.

Ирма се поклони леко и си тръгна, а кметицата каза на съпруга си:

— Изпълних желанието ти, но дали няма да се изложим тази вечер? Може да е някоя непрокопсаница, щом живее в хотела. И да е пяла някакви песни пред общество, което според нея е изискано. А сега си въобразява, че може да замести такава известна певица.

— Нищо не можем да направим. И аз мисля, че ще се изложим, но главното е да се състои концертът. Ако пее лошо, негодуванието на публиката ще се излее първо върху нея, а след това върху нас.

— Но представяш ли си, че ще станеш за смях, ако тя наистина не може да пее?

— Пак ти казвам: главното е, че е красива. Така че, ако не бъде задоволен слухът на публиката, ще се насладят поне очите й.

Съпругата му го изгледа ревниво и каза ядосано:

— Какво пък толкова хубаво виждаш в нея? На мен не ми трябва красавица, а певица. Аз си умивам ръцете, изборът е твой.

„Наистина е така! За първи път и ти да изпълниш мое желание!“ — каза си наум кметът, но не посмя да отвори уста.

— Сега се прибирам, за да изпратя рокля на тази чужденка — продължи жена му, — а ти иди и дай необходимите нареждания за довечера.

Кметът се отправи с широки крачки към залата, където щеше да се състои концертът. Един слуга тъкмо разлепваше някакво съобщение, а до него стояха членовете на комитета с недоволен вид.

— Стойте, не залепвайте това съобщение! — тичешком се приближи кметът. — Нося ви една добра новина: концертът ще се състои!

— Нима певицата е решила да дойде? — запитаха едновременно няколко човека.

— Не, няма да дойде! Ще я замести друга певица, преди малко говорих с нея.

— Как се казва?

— Не мога да ви кажа, защото тя не желае да се съобщава името й. Мога само да ви кажа, че е изключително красива жена!

— Кмете, внимавай да не те чуе жена ти! — предупреди го на шега един от мъжете.

— Щастлив съм, че концертът ще се състои! — радостно заяви кметът, без да обръща внимание на забележката. — Ще ви помоля да бъдете точни довечера.

— Не се безпокойте! Точно в седем часа всички ще бъдем тук — увериха го членовете на организационния комитет.

Мъжете бързо се сбогуваха, защото горяха от нетърпение да съобщят по домовете си, че известната певица ще бъде заместена от някаква непозната чужденка.