Графиня просякиня

Цирк „Бумпо“

— Тя не е тук, нито детето й — каза Роджър на Бърнард, когато се срещнаха в Йорк, в околността на градчето, в една къща близо до цирка. Онази жена е предугадила опасността и навреме е избягала, като е взела детето със себе си.

— Вярвате ли, че е дошла тук с детето?

— Уверих се, че не. Електрическата жена, или Астрела, сама е тръгнала от Ню Йорк.

— А уверихте ли се, че детето не се намира в цирка „Бумпо“?

— Да. Също, че Ирма Норт не е тук.

— Но къде може да бъде самият Норт?

— Вероятно скрит някъде в Ню Йорк.

— Или избягал зад граница.

— Помислете само колко малки хотели има в Ню Йорк — каза Роджър. — Кой държи сметка кой ги посещава? В един такъв грамаден град човек може много лесно да се укрие.

— Цялата ми надежда е в жената със синия воал. Ако намерим нея, ще намерим и Норт.

— Ето един човек вън, който неспокойно се оглежда. Като че ли търси някого.

Бърнард отвори прозореца. Човекът съгледа униформата му.

— Милорд, най-после ви намерих. Много се радвам. Търсих ви къде ли не. Праща ме управителят Бумпо.

Човекът влезе. Роджър го изгледа с недоверие.

— Е, та какво? — попита той.

— Едно известие за вас от голяма важност, понеже търсите Астрела.

— Говори.

— Тя наистина замина за Йорк. Но освен този Йорк има още един Йорк, по-голям град, който е разположен по на юг. Тя заминава за него.

— Грешка имаш, драги ми. Тя е дошла тук или поне някъде наоколо. Така ми каза каруцарят — отвърна Бърнард.

— Не е идвала тук, милорд. Тя се намира в другия Йорк, а не в този.

Роджър, знаейки, че жената се смята преследвана, започна да вярва на думите на човека. Бърнард от своя страна знаеше, че Астрела не е в цирка.

— Сега правете каквото искате, аз изпълних задачата си — каза дошлият и излезе.

Роджър се приближи до Бърнард.

— Жената, която търсим, не е дошла в цирка. Детето също не е в цирка. Нека да отидем по другото направление.

— И ако там не сполучим, можем да се върнем пак тук — добави Бърнард, като се съгласи на предложението.

— Да вървим!

Тъкмо когато пристигаха на железопътната станция, един човек, който тичаше зад тях, им извика. Това беше Шулц.

— Вие полицаи ли сте? — попита той, като се доближи запъхтян. — Едно откритие: снощи убиецът Норт пренощува в моя хан. Избяга с една жена, като скочили през прозореца.

Роджър го погледна строго.

— Норт ли? И ти идваш чак сега да ни съобщиш това.

— Да не мислите, че съм негов съучастник. Боже мой! Аз съм кръчмар, казвам се Шулц.

— Ами не знаеше ли, че полицията търси убиеца?

— Знаех го добре. Аз дори разговарях с него по убийството.

— Не подозираше ли, че лицето, с което говориш, е самият убиец?

— Нито можех да помисля.

— А как разбра после?

— Една жена стана причина. Много хубава, с черна рокля. Когато я видя, той каза, че иска да се скрие, да я изненада, понеже много я обичал. И когато тя пренощува при мен, изморена от дълъг път, през нощта чух свада. Дочух думата Норт. Реших да ги издам. Но беше късно, защото през нощта и двамата избягали през прозореца. Търсих ги доста, но не можах да ги намеря.

— Това е ужасно — каза Роджър. — Той пак е хванал жертвата си. Да вървим, Бърнард, бързо!

— Ами какво да правя, ако той пак дойде при мене? — попита Шулц.

— Няма да дадеш да се разбере, че знаеш кой е. Затвори го добре в стаята и веднага прати за полиция. Но аз не вярвам, че той пак ще се върне при тебе.

Роджър и Бърнард отидоха на гарата, а Шулц се върна в червената воденица. След един час човекът, който се беше явил при двамата полицаи от името на Бумпо, се върна при последния и тържествуващ заяви:

— Тръгнаха. Сега съм спокоен. Отпратих ги на противната страна.

— Къде е Астрела? — попита Бумпо.

— В гримьорната си.

— Знаеш ли къде са плакатите? Иди и впиши в тях, че електрическата жена ще играе. Ще имаме много публика.

Когато клоунът отиде на вратата да окачи обявата, маса любопитни се струпаха на входа, за да узнаят дали Астрела ще играе тази вечер. В това време жонгльорът отиде при електрическата жена.

— Какво има? — попита тя.

— Всичко е наред. Добре ги изиграх.

— Не зная какво искат тези хора от мен.

— Сега няма да ви безпокоят вече, мисис!

— Тогава кажи на директора, че ще играя!

Съседната стая се изпълни със смеховете на момичетата, които се обличаха.

Бумпо се намираше в обора и даваше своите нареждания. Жена му стоеше на касата и продаваше билети. Един клоун на входа с пресипнал глас канеше публиката. Парите просто валяха в цирка. След много номера най-после дойде редът на мисис Астрела. Тя се беше нагиздила и напудрила. Червената й като кръв коса беше посипана със златен прах. Тя повика момиченцето:

— Ако не направиш така, както ти заповядвам, ще те изгоря с нажеженото желязо. Горко ти, ако заплачеш. Трябва да бъдеш постоянно усмихната. Чу ли?

Детето едва надви плача си и се опита да се усмихне.

— И също да не си посмяла да се страхуваш, когато започнат да изскачат искрите и когато те хвана. Трябва да се смееш, когато те друсам.

Звънецът иззвъня. Слугите занесоха насред цирка една поставка от дъски, боядисани като мрамор. Астрела хвана момиченцето за ръка и излезе с него на арената, където беше посрещната с бурни аплодисменти. Тя благодари с елегантен мах и когато музиката започна да свири, по-голямата част от лампите бяха изгасени. Астрела се покачи по стълбата на поставката, държейки момиченцето за ръка.

— Усмихни се! — пошепна тя.

То започна да се усмихва, когато електрическите искри захванаха да блещукат от всички страни. Детето усещаше такъв голям страх, че цялото му тяло трепереше. Зрители те обаче не обръщаха внимание на това. Цялото им внимание беше съсредоточено в необикновеното явление, което представяше жената, която чрез допир поглъщаше светлинна електрическа енергия, без каквато и да е телесна повреда.

Изведнъж в цирка се разнесе писък на изплашена жена. За минута настана тревога, обаче жадните за зрелища посетители заглушиха с ръкопляскания вика на жената.

Астрела тържествуваше. Тя беше донесла грамадна печалба на Бумпо.