Графиня просякиня

Макнийл

В оръжейната стая на хасиендата дамата със синия воал беше седнала на едно кресло, украсено с рога от елен. Не беше свалила воала и седеше много неспокойно и самонадеяно. Изведнъж тя се изправи с решителността на човек, който е намислил нещо. Премина в съседната стая — спалнята на плантатора. Тя беше мебелирана с голяма разточителност. Един огромен креват от скъпо дърво заемаше близо половината стая. Освен него тук имаше кресла, маси от мрамор, необикновено големи огледала и каси за лед, чието предназначение беше да изстудяват помещението. Изрисуваните стени допълваха разкошната мебелировка. Дамата с воала се заинтересува от това помещение. Тя запали една свещ. Тук имаше няколко гардероба и скринове. Те не бяха заключени и гостенката можеше безпрепятствено да разгледа тяхното съдържание. На дъното на един от тях й се мярна нещо червено. Тя го извади и видя, че това е военна униформа с всички отличителни знаци на полковника.

Този мундир изглежда твърде много заинтересува дамата с воала, защото тя го взе и го отнесе в оръжейната стая. Там тя го сложи на едно кресло и го покри. След това пак седна на предишното си място. Свещта осветяваше просторната стая със слабата си светлина. Погледът на дамата се плъзна разсеяно по оръжията, които бяха закачени по стените.

Гласове достигнаха до слуха й. Тя не можа да схване думите. Приближи до масата. В този миг вратата се отвори и плантаторът се показа на прага. Той се спря за малко и огледа жената. По лицето му се изписа иронична усмивка. Той се приближи, запита:

— Кой си ти?

И тогава с едно неочаквано движение дръпна воала, преди жената да успее да се отстрани. Норт се изсмя дяволски.

— Я гледай ти, под воала се крие брадата муцуна.

Наистина това беше Макнийл. Той се приближи до плантатора и каза с твърд глас:

— Арестувам те в името на закона. Ти си Йохан Гулд!

Норт се изсмя с див глас.

— Удивителна шега! Този човек влиза преоблечен като жена в къщата ми и иска да ме арестува.

— Предай се! Ти си убиецът на корабопритежателя Шмит — извика Макнийл и понечи да хване Норт. Но той с презрение блъсна полицая и го отстрани от себе си.

— Махай се, негоднико! — изрева той. — С обикновени крадци като тебе се разправяме иначе.

— Твоите извъртания няма да ти помогнат с нищо, Йохан Гулд. Ти си разобличен! Имам доказателства, че ти си отдавна търсеният престъпник, който, преоблечен с униформата на полковник Уилсън, рани Маршъл Бърнард.

— Имаш ли доказателства за това? — попита Норт, смеейки се. — Къде са те? Не мога ли да ги видя и аз?

Макнийл дръпна покривката от креслото и откри червения мундир.

— И сега ли ще отказваш, клетнико? — извика той. В очите му горяха гневни пламъци.

Норт се вцепени пред тези необорими доказателства, но скоро се овладя.

— Какво ме интересува този мундир! Той не е мой. Кой знае от кого е останал в тази стая! А пък колкото до твоята идея да дойдеш преоблечен тук, за да ме ограбиш, и при това да разиграваш ролята на полицай, ей Богу, по-великолепно нещо от това досега не съм виждал!… Нечувана история! Собственикът на дома да бъде арестуван от крадец!… Аз съм единственият господар на тази къща и на околните полета и по силата на властта си арестувам тебе!

— Аз съм полицейският агент Макнийл — извика полицаят и с един бърз замах свали роклята и забрадката, които скриваха униформата му. — Можеш спокойно да разиграваш комедията на ограбен стопанин, обаче това няма никакво значение…

— Момчета! — извика Норт със силен глас.

Евънз и другарите му се появиха.

— Хванете този натрапник, който се е промъкнал тук, преоблечен като жена. Хванете го и го пазете добре! Той ще остане наш пленник.

Макнийл разбра, че беше изпаднал в опасно положение. Той беше сам срещу четирима. Тримата телохранители се хвърлиха като диви зверове към него и скоро той беше здраво вързан.

— По-късно ще реша какво да правите с него. Засега го пазете добре! — каза Норт.

Силвър вдигна роклята и забрадката и заедно с шапката и синия воал ги отнесе в съседната стая.

— Имаш късмет, че не си сам! — извика Макнийл с глас, треперещ от яд. — Сега ти ме държиш във властта си, но бъди сигурен, че няма да се избавиш от участта, която те очаква. Не след дълго време къщата ти ще бъде обкръжена от войници и тогава ще стане ясно на всички, че ти си убиецът Йохан Гулд. Аз те познавам! И горко ти, ако дръзнеш да посегнеш на живота ми! Това ще бъде последната мръсотия, която извършваш.

— Този човек е или луд, или някой изкусен мошеник — каза Норт. — Засега да остане тук! Но той може да има съучастници, които чакат отвън някакъв знак. Затова претърсете около къщата и после заемете постове така, че да можете да наблюдавате кой влиза и излиза оттук.

Норт излезе от стаята и отиде в салона. Телохранителите го последваха. След това се отдалечиха мълчаливо, за да изпълнят заповедите му.

Макнийл не можеше да помръдне. Хората на Гулд го бяха вързали здраво за креслото. Но все пак той имаше една надежда: знаеше, че Роджър се намира някъде наблизо.

Съмна се, а Макнийл стоеше все още вързан. Въжетата бяха се впили в тялото му и му причиняваха ужасни болки. При това го измъчваше и страшна жажда. Напразно Макнийл се опитваше да развърже възлите. Най-после умората го надви и той заспа.

Междувременно Норт откри бягството на Ирма и избухна в страшен гняв. Той ругаеше телохранителите си и ги заплашваше. Когато се поуспокои малко, той им заповяда да търсят навсякъде. Евънз, Хари и Силвър се пръснаха на различни страни… Напразно, те нищо не намериха.

През следващата нощ Евънз се върна запъхтян в хасиендата „Върмънт“. Той завари Норт още буден в салона.

— Идват! — каза припряно Евънз.

— Кой иде, подлецо? — попита Норт, без да стане от канапето, на което беше се изтегнал.

— Полицията.

— Каква полиция?

— Роджър с един негър — отвърна Евънз. — А колко още идват след тях или колко са тук наблизо, не зная.

— Какво искат тези безобразници? — почти извика Норт с рязък глас.

Евънз показа стаята, в която се намираше пленникът.

— Ами ако намерят онзи там?

— По дяволите! — изруга Норт. — Този нещастник жив ли е още?

— Бях преди малко в стаята — каза Евънз.

— Е, и какво намери там!

— Пленникът седеше на канапето със затворени очи.

— Изнесете този негодник оттам!

— Къде да го занесем, милорд? Полицаите сигурно ще го търсят навсякъде.

— Хвърлете го в ямата на дивите котки.

Евънз се усмихна лукаво.

— Вярно, там той ще бъде на сигурно място.

— Хвърлете го чак на дъното! Ти знаеш къде е ямата, нали?

— Зная, зад градината. Но ние трябва да изнесем човека от къщи. А ако до това време полицаите я обградят?…

— Проклетнико, ти си винаги по-страхлив, отколкото трябва! — кресна Норт и удари с всичка сила Евънз по лицето.

Евънз се разтрепери от гняв. Той не очакваше това от Норт, който беше по-голям престъпник от него. Посегна да се хвърли върху него, но в това време очите му срещнаха очите на Норт. А те притежаваха странна сила, една неописуема, магическа сила, която смрази Евънз.

— Какво искаш да правиш, нещастнико? — извика Норт.

Евънз не отговори.

Норт показа вратата.

— Донеси забрадката, роклята и шапката със синия воал! — заповяда той.

Евънз беше благодарен, че се е избавил от ужасните очи на Норт. Той сведе глава и след малко донесе исканите неща.

— Остави ги на този стол! — извика Норт. — Какво прави онзи разбойник?

— Не се и помръдва дори. Седи неподвижен на мястото си с глава, отпусната на гърдите.

— Извикай и другите!

Евънз изпълни заповедта. Силвър и Хари се появиха в салона.

— Хвърлете чужденеца в ямата на дивите котки!

Това беше тъкмо по вкуса им. Те изпитаха радостта на звяра, когато разкъсва плячката си.

— Няма ли в ямата и тигри… пантери? — попита радостно Хари.

— Не се бавете! По-скоро хвърлете чужденеца в ямата!

Хари и Силвър се заеха с изпълнението на заповедта. Евънз тръгна след тях. В гърдите му бушуваше страшна омраза. Макнийл, лишен от чувства, седеше облегнат в креслото. Силвър и Хари започнаха със смях и подигравки да го развързват. Евънз стоеше настрани.

— Значи искате да го хвърлите в ямата? — попита той.

— Така заповяда плантаторът.

— Много добре! Това значи с този полицай в ръце навън да попаднем сами в ръцете на други полицаи. Това, което ви очаква в този случай, можете сами да отгатнете.

Силвър вдигна глава и изгледа учудено Евънз.

— Той има право — каза Силвър, обръщайки се към Хари.

— Следвайте ме! — заповяда Евънз. — Аз ще ви покажа един сигурен път.

— Умно момче е Евънз — каза Силвър. — Той винаги знае как да постъпва.

Силвър и Хари вдигнаха Макнийл на ръце. Евънз мина напред, за да осветява пътя на другарите си. Той слезе по стълбата, която водеше за избата. Другите го следваха бавно.