Графиня просякиня

Върхът на лъжата

— Тази Ирма, графиня фон Хоенщайн, както тя обича да се нарича — започна да разказва Норт, — е много подозрителна и опасна личност. Тя е била дълго време затворена в една лудница в Германия. Дъщеря е на един наистина порядъчен гражданин, някога известен и богат, но после изпаднал поради собствените си грехове. Аз посещавах къщата им, но скоро прекъснах гостуванията си, понеже тя започна да ме отегчава с любовните си предложения. Преследваше ме денем и нощем със своите странни желания и нямах миг спокойствие, щом ме зърнеше.

— Все пак ти си се оженил за тази жена! — възрази Мери ядосано.

— Не! Не е истина! Заклевам ти се, че не е истина! — извика Норт с престорено отчаяние. — Тя ме гонеше и си беше втълпила, че не трябва да обичам никоя друга жена, макар че бях отблъснал с презрение нейните досадни любовни признания. Преследваше ме и тук, отвъд океана, и се намеси в нашето семейно щастие.

Когато разбра, че с нищо не може да ме привлече, и след като я изпратих в лудницата, тя измисли една нагла клевета. Набеди ме, че съм убиец на твоя баща.

По-късно нейният любовник я освободи от лудницата и избяга с нея.

— А детето не е ли твое? — попита Мери, едва дишаща от възбуда.

— За Бога, Мери! Как можеш да помислиш подобно нещо? Ти искаш съвсем да ме съсипеш, да ме отчаеш, да ме убиеш! Как ти хрумна, че такова нещо може да бъде истина? Приказката за детето не е нищо друго, освен поредната лъжа. Всичко, което е разказвала тази неуравновесена жена, е измислица, плод на болното й въображение. Ако детето беше наистина нейно, трябваше да й послужи, за да ме принуди да се върна при нея. Ти знаеш, че има жени безплодни, които много искат да имат деца. И тъй като не могат да имат, изпадат в истерия, загубват разум и започват да си въобразяват, че имат дете. Бог да пази онова дете, което тя нарича свое! Такава истерична жена е и тази Ирма. И естествено маниите на такива хора са най-разнообразни.

Тя ми попречи да се върна при тебе и направи всичко възможно да ни раздели.

Когато избягах от Ню Йорк — продължи Артур, — аз дълго преследвах престъпната двойка, за да я разоблича, а след като я изгубих от очи, случаят ми помогна да разбера за голямо съжаление, че ти си била болна. От тази минута вече аз не можех да бъда спокоен ни денем, ни нощем. Твоят образ бе винаги пред очите ми. Накрая реших да опитам всичко, да изложа себе си на хиляди опасности, само и само да те видя, мила моя!

И така дойдох в Ню Йорк.

Мери не казваше нищо. Само неспокойното дишане издаваше борбата, която се водеше в душата й.

Недоверието още я измъчваше. Тя мислеше за лошото минало, което бе имала с този мъж.

Питаше се: „Истина ли е всичко това, което чувам?“.

Жената погледна в хубавите очи на този неотстъпчив човек, когото по-рано бе любила с такава топлина.

В очите на този демон, които я гледаха умоляващо, тя искаше да отгатне истината. Състрадание заигра в душата й, но тя бързо задуши това чувство.

— Защо не ми писа и не ми обясни причините за твоето бягство? — попита тя внезапно.

— Исках преди това да разоблича престъпниците и после да се върна при тебе чист и освободен от всякакви подозрения. Ти не можеш да повярваш колко много страдах и мислех за тебе. През цялото време ти беше единствената ми мисъл, през всички тези минути на мъки, на страдания. Претърпях оскъдица и нищета, дори съм гладувал. Нито един ден, откакто те напуснах, устните ми не можеха да се усмихнат, единствена моя любов!

— Истина ли е това, което говориш? — попита Мери с треперещ глас.

— Да, истина е. Бог ми е свидетел! — извика Норт. — Аз ти се заклех, че съм невинен, че не съм бил друго, освен жертва на онази интригантка, от която пропищя светът, че е моя законна жена и която ме преследваше като демон. Скитах се, борех се с нищетата, докато чух, че моята единствена обична жена и спътница в живота била болна на легло. В един миг забравих всички опасности, които ме застрашават. Но ето, идвам си у дома и какво виждам! Уви! Боже, моята съпруга ме обвинява в убийството на собствения й баща!

Норт закри лицето си с ръце и започна да плаче с глас.

В стаята настана мъртва тишина.

Най-после Артур се изправи. Той действително имаше вид на съкрушен човек.

— Остани със здраве, Мери! — пошепна мъжът с умело подправен глас. — Ти няма да ме видиш повече. Ти беше единствената ми надежда. Сега ме отблъскваш! Да! Това е смъртен удар. Получавам го от тебе, моя любима!

Той говореше убедително и се отправи, олюлявайки се към вратата.

— Остани! — извика изведнъж Мери.

Норт се обърна. В очите му се появи тържествуващ блясък. Той се спря.

— Какво искаш още? — попита я с глух глас. — Искаш да продължиш страданията ми?

Мери пристъпи няколко крачки към него.

— Истина ли е всичко това, което ми казваш? — попита тя по-спокойно.

— Всяка дума е вярна. Но само ти не ми вярваш — каза Норт с отчаяние.

— Закълни се в паметта на своята майка! — каза Мери, като се приближи близо до него.

— Заклевам се! — отговори той решително.

— Сега ми отговори на няколко въпроса.

— На всички, които ми зададеш, любима Мери, ще знаеш всичко, което искаш!

— Не си ли давал някога обещание на онази мръсница, на онази Ирма? — попита младата жена.

— Не, никога. Тя бе полудяла. Считаше, че обикновената усмивка и вежливото обръщение са знак на благосклонност от моя страна и са някакво признание в любов. Не отричам, че отначало това момиче ме интересуваше в известна степен. Но всичко бе несериозно и за много кратко време. Веднага се оттеглих, когато узнах, че е имала много любовници.

— И тази нещастница те преследва чак до Ню Йорк? — попита гневно Мери.

— Да, както виждаш! И тъкмо това обстоятелство може да обясни някои работи, които са те изненадвали и учудвали — потвърди Норт с ненадминато спокойствие. — Бащата на Ирма е един изпаднал човек, той беше от същата партия, към която и аз някога принадлежах в Германия. Щях да избегна приятелството му, ако бях узнал навреме неговите планове. След арестуването му узнах в какво опасно общество съм попаднал. Неговата дъщеря, която подробно познаваше плановете на баща си, поиска да се оженя за нея. Заплаши ме, че ако не се съглася, ще ме предаде на властта като съучастник в заговора на баща й. Когато разбрах опасността, която ме застрашаваше, не ми оставаше друг начин за спасение, освен бягството, и то колкото се може по-скоро.

— Но ти ми я представи като дама компаньонка — отвърна Мери.

— Да, но аз не бях я виждал в Ню Йорк, тя ми бе препоръчана от един приятел като дама компаньонка. Беше си сменила името и се бе променила така, че едва можах да я позная, когато ме заговори на стълбата!

— Мръсница! — извика Мери.

— Не исках да смущавам душевния ти покой с всички тези печални случки от миналото — продължи Норт. — Затова предпочитах да мълча, което за мене бе много мъчително. Аз обаче укорих тази жена за нейното отношение към мен. Но изглежда, че моите укори не помогнаха, напротив, тя стана по-дръзка, по-нахална и толкова се самозабрави, че поиска дори да се разведа с тебе и да се оженя за нея. Разбира се, с ярост и възмущение отблъснах това предложение. Ти сама присъства на сцената, когато тя ме нападна и като че ли побесня, след което се наложи да я заведа в лудницата! Но преди това тя беше извършила с помощта на своя любовник убийството и търсеше начин да ме погуби, като ме направи съучастник. Само бягството ми помогна да се спася и да проваля безсрамния й план.

— Изглежда, че тя е тази, която е взела и ключа от вратата? — каза Мери, като поразмисли малко.

— Сигурно — съгласи се той успокоен. — Тя беше свободна да влиза във всичките ни стаи. Следователно не й е било трудно да извърши подлост и да унищожи със злодейската си ръка нашето семейно щастие.

— Ужасно! — извика Мери. — Само един демон може да скрои такъв план.

— Кажи, моля ти се — каза Артур, радостен, че е спечелил наново доверието на съпругата си и че я е убедил достатъчно, — какви поводи бих могъл да имам аз да убивам баща ти, когото обичах толкова много? Защо?

В гласа му зазвуча престорена болезненост.

— Нямах никакъв мотив, който да ме принуди да пристъпя към подобно ужасно дело.

— Да! — отговори Мери, попаднала отново под влиянието на Норт. — Тази мисъл често ме е занимавала и ми се е струвала неубедителна.

— Убиецът е бил ядосан за нещо, той явно е искал да ограби покойния ти баща! — извика Норт. — Но понеже не е успял в това, е скроил своя план за моето погубване и е скрил в чекмеджето доказателствата, с които да бъда уличен.

— Да! — извика Мери. — Така трябва да е било!

Норт стана и взе в ръка пардесюто си.

— Къде отиваш? — попита Мери.

— Отивам там, където ме зове моят дълг — да преследвам убийците. Няма да мога да се успокоя, докато не хвана престъпниците и не ги принудя да признаят вината си.

— Искаш да ме оставиш?

— Трябва, скъпа моя! Заклех се да намеря онези негодници. Само съобщението, че ти си болна, ме накара да дойда. Исках толкова много да бъда при тебе и да ти помогна. Но не бива да забравям и моята цел, само когато я постигна напълно, ще мога спокойно да се върна при теб.

— А ако не ги намериш? — попита Мери с интерес.

— Ще ги намеря дори ако трябва да преобърна всички пътища на земята! — отвърна Норт. — Остани със здраве, любов моя, и мисли постоянно за своя съпруг, който трябва да се скита без почивка, докато докаже невинността си.

Той се отправи към вратата, но преди да стигне, усети топлината на две меки ръце. Горещите и треперещи устни на Мери потърсиха неговите и се сляха с тях в една гореща целувка, тъй отдавна жадувана.

Норт се отдръпна внимателно и поиска да махне ръцете й.

— Мери! — каза той. — Аз съм под подозрение. Аз съм нещастен човек! Остави ме!

— Не! Няма да те оставя, мили мой! — пошепна Мери. — Ти си мой! Аз ще те утеша с любовта си и с нея ще излекувам болките, които си претърпял. Искам пак да има щастие за нас. Онази жена е безсилна да ни раздели.

— Мери, помисли добре. Ако някой дойде и ме види, аз съм погубен завинаги — каза Норт, като я милваше нежно.

— Зная едно място, където не ще те намери никой, скъпи мой, и където ще бъдем сигурни и ти, и аз — прошепна Мери, упоена от щастие, и притегли своя обожаван съпруг към себе си.