Последното писмо, което Мери получи в Ню Йорк от Ирма, беше от Санта Фе. След това изгуби следите й. От друга страна, тя поддържаше кореспонденция и със стария граф, бащата на Ирма, който беше потънал в дълбока скръб след новото изчезване на дъщеря му. Роджър често навестяваше младата жена, за да се осведомява за Ирма. Той беше не по-малко разтревожен от тайнственото изчезване на общата им приятелка. Един ден полковникът дойде сияещ от щастие.
— Ирма е намерена! — извика той радостно.
— Къде? — попита изненадана Мери.
— В момента се намира във форт Дефияс. Ето писмото, което потвърждава това. Изпратено е от коменданта на форта.
Мери прочете на един дъх писмото, което й даде Роджър, и възкликна:
— Боже мой, кой знае какви ужаси е претърпяла клетата ми приятелка при навахите!
— Успокойте се, мисис! Зная много добре, че навахите не постъпват жестоко с жените, фактът, че са я освободили, показва, че тя е съумяла да накара и индианците да я уважават.
— Искам да чуя всичко това лично от нея. Заминавам още днес за Тусон, за да посрещна скъпата си приятелка.
— Много ми се иска да ви придружа, но съм принуден да остана в Ню Йорк, защото имам неотложна работа — каза Роджър с искрено съжаление. — Трябва веднага да съобщим на стария граф радостната новина!
Роджър пожела на младата жена приятен път и напусна жилището й. Но каква беше изненадата й, когато преди тръгването си го намери на гарата.
— Дойдох да ви съобщя — заговори пръв полковникът, — че току-що получих телеграма от Тусон, с която ми съобщават за залавянето на престъпника Норт.
— Най-после този мошеник падна в ръцете на полицията! — промълви тихо Мери и в очите й светнаха радостни пламъчета.
— Поради това стечение на обстоятелствата — продължи полковникът, — скоро всички ще се срещнем в Тусон. Вие ще отидете да посрещнете приятелката си, а аз трябва да отведа престъпника. Поздравете графинята и храбрия Шелер. Представям си радостта му, когато види отново обичната си графиня!…
След няколко минути влакът напусна гарата и потегли към Далечния запад.