Графиня просякиня

Нови планове

Норт се чувстваше зле. Раните по лицето му от камшика, който завършваше с оловни топчета, боляха нетърпимо. Лекарят много се учуди на тези белези, но Норт не обясни как ги е получил. Когато се погледна в огледалото, самият той се уплаши от вида си. Нима това беше неговото лице!

Отново си спомни Зенобия. Тя беше напуснала градчето. Дори намери в стаята й парчета от счупената брошка. Явно искаше нищо да не й напомня за него, а това го дразнеше. Въпреки че постигна чрез насилие целта си, Норт не беше доволен от себе си. Това беше първият случай, когато го бе отблъснала жена. Него, Норт, за когото се бяха принесли в жертва такива красиви жени!

Отново образът на Ирма изплува пред очите му. Тя бе най-скъпоценният бисер в огърлицата от победите му над жените. Още не беше срещал по-красива и благородна жена от нея. Къде ли беше сега?

В този миг, вратата се отвори. Норт трепна, но като видя влезлия, извика радостно:

— Хосе!

— Боже, какъв вид имате! — изненада се Хосе.

— Нищо страшно, бих се с един. Но ти как попадна тук, как ме намери? — заразпитва той испанеца.

— Съвсем случайно. Тръгнах след вас, но в Нашвил изгубих следите ви. Преди няколко дена ми се стори, че ви видях тук. Затова разпитах много внимателно във всички хотели.

— Добре, много добре! Какво се говори за мен в Нашвил? — попита нетърпеливо Норт.

— Целият град е развълнуван. Трябва да призная, че сте изиграли много добре ролята си.

— Жената, която бях отвлякъл, върна ли се при съпруга си?

— Разбира се! Само че сега той я е обградил с цяла рота слуги, да не би да бъде отвлечена отново.

— Може да бъде спокоен, повече няма да стъпя в този град. Има ли други новини?

— Има, но първо най-интересната — каза бавно Хосе. — Роджър е наблизо!

— Роджър ли? — сепна се Норт.

— Да, Роджър! И според мен би трябвало да се пазите много от него.

— Дявол да го вземе, та нали той загина при експлозията в реката!

— Не, за съжаление не е загинал! Здрав и читав е и се намира в Падика.

— Бъди сигурен, че ще се избавя от него! — заканително процеди през зъби Норт. — С това обезобразено лице съм неузнаваем. Казвай, надуши ли още нещо?

— Забравихте ли, че ме изпратихте да открия вашата съпруга Ирма? — запита Хосе.

— Не, не съм забравил. Какво откри?

— О, доста много работи!

— Хайде, говори по-бързо! — подкани го нетърпеливо Норт.

— Търсих на много места, докато попадна на сведения за нея. Най-после научих, че е била в един град, където лежала болна, а след като оздравяла, започнала да пее в един шантан. След известно време се отказала от ангажимента си и заминала. Скоро след това била видяна да се скита по пътищата с някаква негърка.

— С негърка ли? — попита гневно Норт.

— Да, мистър, с негърка! По-късно била в Марвил. Казала, че изчезналото й дете било намерено от някакво семейство в този град, което за нещастие тъкмо било заминало нанякъде. Тогава тя заедно с някакви техни роднини тръгнала да го догони.

— В каква посока?

— Това не можах да разбера, мистър.

— Това не е хубаво. Трябваше да имаме някаква следа, по която да тръгнем — каза недоволно Норт.

След като помисли малко, той каза:

— Ще бъда принуден да остана още малко тук. Имаш ли предвид подходящо място в някой град, където да бъда сигурен, че няма да ме открият?

— Разбира се! — отвърна веднага Хосе. — Познавате ли Балмънд, мистър?

— Балмънд ли? Не! Къде се намира този град?

— Това е колония от вили близо до град К. Там ще бъдете в пълна безопасност.

— Добре, ще ти дам пари, за да наемеш една вила за мен. Но трябва да бъдеш много внимателен при избора й.

— Ще останете доволен от мен, мистър! — увери го Хосе.

На източната страна на хълмовете, които обграждаха амфитеатрално град К. се намираше колонията от вили на гара Балмънд, една от най-прекрасните местности наоколо. Хълмовете бяха покрити с гъста гора. В края й беше разположена усамотена вила, която се ползваше с лоша слава.

Вилата беше построена от някакъв учен, който се беше оттеглил от шумния живот, за да пише на спокойствие научните си трудове. Това обаче продължило кратко време. Един ден той бил намерен убит в леглото си. Убиецът не беше открит. По-късно някакъв богат търговец купил вилата от наследниците на учения. Но и него го постигнала съдбата на предшественика му. След като и третият притежател на вилата загинал по същия начин, вече никой не искаше да живее в нея, защото хората започнали да говорят, че в нея живеят зли духове. Даже нощем се чували стъпки и писъци. Затова удивлението на жителите на Балмънд беше много голямо, когато разбраха, че вилата има нов собственик.

Като пристигна в Балмънд и огледа вилата, Хосе прецени, че близостта й до гората е доста изгодна за тях, а слуховете за зли духове щяха да ги пазят от любопитни посетители. След него пристигна и Норт, чието лице беше неузнаваемо от превръзките, които все още носеше. На гарата острите му очи видяха Ирма, която слизаше от влака. Той бързо извика Хосе, показа му бившата си жена и нареди:

— Проследи я и разбери къде ще се установи. Щом разбереш, веднага ела да ми кажеш!

— Ще бъде изпълнено, мистър! — отговори лаконично Хосе и се скри в тълпата.

С помощта на хитрата Юнона Ирма нае една стаичка в град К. Беше отчаяна, защото не знаеше в каква посока да продължи издирването на момиченцето. Обявите във вестниците не дадоха никакъв резултат. Не й оставаше друго, освен да се надява на случайността.

Една вечер, когато беше останала сама в стаята си, вратата се отвори и вътре се втурна Юнона.

— Мисис, има писмо за вас!

— Кой ти го даде? — учуди се Ирма.

— Юнона не знае. Както стоеше на улицата, изведнъж видя това писмо в ръката си. Чудна работа!

Ирма отвори плика и внимателно прочете писмото. Като стигна до подписа, лицето й посърна. Тя прочете отново с треперещи ръце:

Писмото падна от ръцете й и Ирма потъна в мрачни мисли. Норт я беше открил и отново я принуждаваше да се върне при него чрез любимото й дете. Но дали наистина Лидия беше при него, или това бе поредният капан? Тя добре знаеше, че Норт е способен на всякакво престъпление, а лъжата е едно от най-малките. А може би наистина беше намерил Лидия, защото възможностите му бяха много по-големи? При тази мисъл сърцето й тревожно заби.

Нямаше друг изход, освен да отговори на писмото. Взе перото и написа:

После постави писмото в един плик и повика Юнона.

— Наближава десет часът. Ще излезеш на улицата и ще се разхождаш с това писмо в ръка. Някакъв човек ще се приближи и ще вземе писмото от ръката ти. Огледай го внимателно, за да ми го опишеш, като се върнеш! Разбра ли всичко, което ти казах?

Юнона потвърди с глава и бързо излезе от стаята.

Голямо вълнение обземаше Ирма. Плашеше я съдбата, която отново изпречваше Норт на пътя й. Мислеше, че повече няма да го види, и само мисълта за него й беше омразна, но по някакъв тайнствен начин той отново я беше открил и беше готов да нанесе удар изотзад. За нея той беше геният на злото и при мисълта за сатанинските му планове потръпваше от ужас. А и вероятността Лидия да е при него й беше непоносима. С нетърпение и тревога очакваше тя завръщането на негърката. Юнона скоро се върна и Ирма веднага попита:

— Казвай, взеха ли писмото? Какво представляваше човекът, който го взе?

— О, мисис, Юнона вървя много. Изведнъж един човек идва и пита: „Носиш ли писмо, негърко?“. Юнона отговаря: „Преди да дам писмото, трябва да видя кой си. Мисис така заповяда!“. А той наметнат с голяма мантия, с качулка на главата. Юнона пак казва: „Покажи си лицето!“. Той казва: „Никога!“. И пак иска писмото. Тогава Юнона скача върху него, дръпва качулката и вижда лицето му: черноок като индианец! Той удря Юнона, тя удря него, голям смях, мисис! Накрая Юнона дава писмото, той тръгва и вика: „Проклета негърка, следващия път ще ти скъсам врата!“.

— Добре — каза Ирма. — Сега иди да си легнеш. Не се знае какво ще ни донесе следващият ден.

По-късно и тя си легна, но дълго не можа да заспи. Молеше се на всевишния да я спаси от омразния Норт, да й помогне да намери детето си. Едва късно през нощта умората затвори очите й.

Тя още спеше, когато на следващия ден Юнона влезе в стаята, подскачайки. В ръката си размахваше като трофей ново писмо.

— Ето още едно писмо, мисис!

— Видя ли кой го донесе?

— Не, мисис. Някой хвърли писмото през прозореца и уплаши Юнона.

Ирма скъса плика и прочете:

Съдържанието на писмото ужаси Ирма. Тя знаеше, че този демон ще изпълни заканата си. Пред очите й изплува случаят, когато Норт насочи параходчето към скалата и стреля в нея. Той беше толкова коравосърдечен и безмилостен, че нямаше да му мигне окото да убие едно невинно дете, пък било то и неговото собствено. Никакви молби не биха умилостивили каменното му сърце.

За Ирма имаше само един път — да жертва себе си заради своето дете. За да го избави от смъртната опасност, трябваше да се остави в ръцете на своя заклет враг. Ако можеше само да разбере дали Лидия наистина се намираше в ръцете му! На неговите клетви и обещания тя не можеше да вярва. Норт беше в състояние да престъпи всяка клетва. В главата й постоянно се въртеше мисълта, че това е някакъв капан, който Норт бе измислил, за да я хване отново в ръцете си.

Междувременно Юнона си беше намерила интересно занимание. Беше обвила около лявата си ръка въже, дълго около двадесетина метра, а в дясната държеше края му, завършващ с примка. Това беше ласо — страшното оръжие на американските каубои. В дъното на двора беше забила висок тънък кол.

— Сега ще видим дали Юнона може още да хвърля — промърмори негърката.

Изви тялото си назад, размаха въжето и хвърли примката. Тя падна точно върху кола. Едно силно дръпване — и Юнона го изтръгна от земята.

— Добре, много добре! — кимна доволно с глава негърката и нави ласото около кръста си. — Ако мъжът дойде пак, няма да се отърве. Юнона ще го хване.

— Юнона, къде си, Юнона? — извика Ирма от прозореца.

— Тук съм, мисис, сега ще дойда!

След ужасна душевна борба Ирма реши да отиде на срещата с Норт. Надяваше се да го убеди да й върне детето. Смяташе да не казва нищо на негърката, защото не искаше да излага на опасност и нея. Но Юнона, макар и примитивна натура, почувства, че Ирма крие нещо от нея, и след като я наблюдава известно време, промълви тихо, на себе си:

— Мисис иска да прави нещо, което Юнона да не знае. Добре! Юнона хитра, прави се, че не знае нищо, но скрито ще тръгне след нея. Така ще види какво ще прави мисис.

Часовете минаваха един след друг. Безпокойството, измъчващо Ирма, растеше всяка минута. Струваше и се, че времето върви много бавно. Най-после очакваната с толкова тревога вечер настъпи. Тя се наметна с мантията и повика негърката.

— Юнона, аз трябва да изляза за малко. Ако се забавя, не ме чакай, а си легни.

— Добре, мисис — отговори тя. — Аз ще остана тук и ще чакам мисис да се върне.

Когато Ирма излезе, вярната негърка я последва, като умело се прикриваше в сенките на къщите и дърветата. Не губеше нито за минута от погледа си любимата си господарка.

Най-после Ирма стигна до шосето, което водеше за Блекли. Младата жена закрачи смело по пустия път. Скоро стигна кръстопътя и се огледа за тополата. Там наистина имаше едно голямо дърво и тя тръгна към него. Сърцето и туптеше така силно, сякаш всеки миг щеше да се пръсне. Изведнъж й се стори, че чу някакъв шум. Обърна се, но не видя нищо.

Юнона, която беше проследила господарката си, беше легнала бързо в крайпътния ров. От това място негърката можеше да следи зорко какво прави господарката.

Тополата беше наблизо и Ирма, след като се поуспокои от внезапния шум, погледна към дървото. Там нямаше никой. С тревога си помисли, че може да е сбъркала мястото. Направи още няколко крачки към дървото. В този миг зад него се показа една черна сянка.

— Ти ли си, Ирма? — позна тя гласа на Артур.

— Аз съм — отвърна тихо тя.

Двамата съпрузи се изправиха един срещу друг.