Графиня просякиня

Неприятели

Графът напусна хана. На улицата той се ослуша. После бързо се отправи към мястото, където се намираха колите на циганската трупа на Роса…

На покрития с пясък площад светеха слабо два фенера. Прозорците по къщите също светеха, но навсякъде бе тихо.

Джирарди се приближи до първата кола.

Той искаше да изненада ония, които се намираха вътре. Погледна през прозореца и видя няколко цигани и циганки, които спокойно разговаряха.

Отиде до втората кола. Прозорчето й бе закрито с дебела завеса.

Джирарди понечи да отвори вратата, но тя се оказа заключена. Тогава той почука.

Отвори му полковникът.

Двамата се гледаха яростно, като изпитваха смъртна неприязън един към друг.

Графът влезе в колата, осветена само с една газова лампа.

— Добре, че дойдохте — каза леко пребледнелият Уилсън. — Ние трябва да поговорим, защото аз още не съм забравил срещата у сенатора Ууд. Тогава уважих гостоприемството му, а вие се отнесохте с мен като с подлец.

Графът затвори вратата.

— Напразно губим време с приказки — каза той. — Ти си престъпникът Норт, който се беше скрил под името Гулд, а сега под името полковник Уилсън. Аз те познах.

— Ще ми платиш за тази нова обида! — извика Уилсън, като хвана сабята си.

— Я остави това… Сметка не се дава на престъпник…

— Тогава ще получиш онова, което заслужаваш.

— Остави сабята, която нямаш право да носиш, и ме последвай… Арестувам те!

— Ето отговора ми! — извика полковникът, като извади сабята си и замахна да удари италианеца.

Но той не бе съобразил, че за такова движение колата е много малка. Сабята не можа да стигне до графа, тъй като върхът й се закачи за тавана.

Графът се възползва от този миг и се спусна, за да хване Уилсън. Той обаче отстъпи една крачка назад и Джирарди не можа да го достигне.

— Предай се! — викаше той и посегна да извади револвера си. Беше забравил, че го е дал на Ирма… Той беше без оръжие.

Полковникът в това време се съвзе и удари противника си.

— Ти си Норт! — извика Джирарди, като се олюля от удара. Кръв бликна от гърдите му. Той падна и изгуби съзнание.

Когато Уилсън понечи да изтегли сабята от гърдите на Джирарди, последният падна по гръб на пода. Черната му шапка отхвръкна от главата му заедно с черната перука.

Тази промяна във вида на Джирарди, станала съвсем неочаквано, изведнъж промени нещата.

Уилсън погледна ранения и се ужаси. В лицето на своя полумъртъв враг той позна полицая Бърнард.

Наистина това бе Бърнард, който, предрешен, търсеше и преследваше Норт. Той бе сигурен, че Норт владее изкуството да се преобразява и да се вмъква и в най-доброто общество.

Бърнард притежаваше силен нюх и не бе се излъгал в предположенията си за полковника още при първата среща в салоните на Съливън. Преоблечен като граф Джирарди, той го срещна, без Уилсън да може да го познае, и започна да го следи, докато най-после го намери тук и за нещастие стана негова жертва.

Уилсън разбра, че макар и Бърнард да е безвреден за него, все пак той, Уилсън, е в опасност.

Несъмнено Бърнард водеше след себе си и полицейски агенти. Може би те вече пазеха площада и околните пътища.

Норт никога не можеше да повярва, че този зле настроен срещу него граф Джирарди е Бърнард, така неузнаваемо променен.

Бърнард го бе надхитрил.

Норт се ослуша.

Навън бе тихо и спокойно.

Какво можеше да се случи сега?

Бърнард лежеше в безсъзнание. Той реши да го скрие.

В това време отвън се чу гласът на циганина Роса.

— Госпожо — викаше той, — госпожо Астрела.

— По дяволите! Какво искаш? — обади се полковникът сърдито. — Госпожата е оттатък.

— Прося извинения, милорд — каза Роса. — Не знаех, че сте тук. Имах да съобщя нещо на госпожата.

— Аз ще й кажа да дойде във вашата кола — отвърна Норт.

— Благодаря, милорд.

Циганинът се отдалечи.

Засега пътят пред Артур бе все още свободен. Но ако Бърнард остане в колата и бъде намерен там?

Норт угаси лампата. Стори му се, че вън произлезе съмнителен шум. Той се ослуша внимателно.

Никакво движение не се долавяше от съседната стая. Очевидно Астрела не се интересуваше от онова, което се бе случило в предното отделение. В нейната стаичка лампата светеше.

Чу се тропот на конски копита.

Норт погледна през едно прозорче.

На площада имаше полицейски агенти.

В Гардънфийлд нямаше стражари. Следователно те бяха дошли отвън.

Дали Бърнард не бе довел полицията от Филаделфия? Норт правеше разни догадки.

Тези агенти търсеха Бърнард. В това не можеше да има никакво съмнение. Опасността растеше с всяка измината минута. Можеше ли той още да се избави? Уилсън реши да отиде при Астрела за съвет и помощ.