Графиня просякиня

Второ предложение

Радостна изненада очакваше Роджър на следващия ден. Докато те очакваха да попаднат в дирите на Норт и бяха успели да променят Линкълн, Ирма се приближаваше към имението, водеща за ръка малката Лидия.

След дълго и уморително пътуване тя стигна до хубавата и голяма господарска къща. Искаше да потърси там убежище и да си почине. Хариета се намираше в двора, когато Ирма влезе с Лидия за ръка. Като помоли господарката да й окаже гостоприемство, Ирма с последни сили можа да се изкачи по стълбата, следвайки Хариета, която я прие много любезно. В широката трапезария Роджър, Бърнард и Линкълн закусваха. Хариета въведе Ирма.

— Свети боже! — извика Роджър, като видя Ирма с Лидия, и се спусна към тях.

Ирма остана удивена. Тя не очакваше, че ще намери тъкмо тук оня, чиято къща беше напуснала така мъчително. Признаваше в себе си, че го обича, но го обичаше с всичката решителност да се откаже от него завинаги.

— Как дойдохте тука? — попита той. — Много съм благодарен на съдбата, че пак ви виждам!

Хариета остана много изненадана, като видя, че Роджър познава чужденката и че я поздравява така горещо, както може само човек, който обича.

— Не бих дошла тука, ако знаех, че ще ви срещна! — пошепна Ирма.

— Вярвам! Но виждате ли, че съдбата е определила друго. Аз зная всичко, четох вашето писмо.

Бърнард и Линкълн гледаха мълчаливи двойката.

— Донеси храна и питие за гостенката! — поръча Линкълн на жена си.

Ирма и детето ядяха с голям апетит. Бърнард попита за Норт. Ирма се изчерви. Тя разказа онова, което й се беше случило в червената воденица, и как намери Лидия. Нейният разказ учуди твърде много двамата полицаи.

— В такъв случай оня акробат ни е измамил — каза Роджър, който внимателно гледаше Ирма, без да забележи, че Хариета го наблюдава.

— Дали Астрела е още там, в цирка, не зная — каза Ирма.

— Сигурно е едно — че Норт трябва да е тук наблизо — намеси се Бърнард.

Хариета отведе Ирма с детето в съседната къща и ги настани в една хубава стая. През това време тя разпита Ирма откога се познава с Роджър. Като не се съмняваше в нищо, Ирма отговори, без каквото и да е предпазване на всичките зададени въпроси, благодарейки за оказаното й гостоприемство.

Хариета излезе, след като спусна прозрачните транспаранти, за да не проникват в стаята слънчевите лъчи и да не безпокоят Ирма и Лидия. В трапезарията тя завари Роджър, Бърнард и Линкълн в разговор върху съдбата на нещастната Ирма и престъплението на Артур Норт. Хариета слушаше внимателно. Когато разказваше, че Ирма е родена графиня Хоенщайн, Роджър забеляза иронична усмивка по устните на Хариета.

— Да — каза той, — вижте, мистър Линкълн, каква съдба е била предопределена на Ирма.

— Тя има вид на просякиня — отбеляза тя.

— Въпреки това е графиня по потекло.

— Графиня просякиня — засмя се фермерката.

В този момент ревност разяждаше сърцето й. Виждаше ясно с женския си инстинкт, че Роджър и Ирма се обичат. Ирма дойде в момент, когато тя хранеше толкова надежди към хубавия полицейски шеф.

Линкълн беше безчувствен. Той слушаше с безразличие онова, което се говореше. После разказа нещо за своите черни робини, от което Роджър разбра колко е суров този плантатор. Въпреки това той уважаваше много Роджър, понеже последният му показа своята сила. А този човек се прекланяше само пред силата.

Хариета постоянно гледаше Роджър. Той отиде до пианото, разтвори го и удари няколко клавиша.

— Свирете, моля ви се — пошепна на ухото му Хариета.

Той засвири една тъжна мелодия.

Линкълн не отдаваше никакво внимание на музиката. Мислите на Бърнард бяха насочени към Норт и Астрела.

Когато Роджър свиреше, ненадейно вратата се отвори и на прага се показа Ирма. Сладките звукове на пианото я бяха събудили. Остави Лидия да спи и отиде да слуша. Някога тя също свиреше на пиано, и то много хубаво. Когато я видя, Роджър я помоли:

— Заместете ме.

Ирма седна и започна да свири, пригласяйки си с уста. Тя пееше с хубав, чист глас, увлекателно и с вълнение.

— Какъв прекрасен глас имате! — каза Бърнард. — Ако мисис Норт се реши да пее на сцената, ще жъне успехи.

Ирма прекъсна свиренето. Забележката на Бърнард отваряше една нова надежда за нея. Тя би могла добре да се препитава от пеене. Когато отиде отново в стаята си, Ирма оставаше все неспокойна, но в ушите на Роджър продължаваше да звучи нейната песен.

Към полунощ Роджър излезе да се поразходи из парка. Той намери там Ирма, облегната на едно дърво…

— Колко се радвам, че пак мога да говоря с вас — каза той. — Вие знаете, че аз ви обичам. От писмото ви разбрах какво ви се е случило. Не ме отблъсквайте!

— Оставете ме, мистър Роджър. Аз виждам, че няма да мога да ви направя щастлив.

— Не ми говорете така. Вие знаете чувствата ми към вас. Аз ви обикнах още от първото виждане.

В това време вратата на къщата се отвори. Но Роджър и Ирма не чуха. Хариета излезе тихо и пропълзя близо до тях, за да може да чуе разговора им.

— Аз знам, че и вие не сте безразлична към мен — продължи Роджър.

— Но върху мене лежи петното, че съм била жена на оня престъпник. Той продължава да ме следи и измъчва. Не мога да се отърва от миналото.

— Но аз ви обичам и само това заличава напълно това минало. Не мога да живея без вас.

— Не ме обичайте от състрадание.

— Искам да се оженя за вас.

— Тогава дайте ми срок от няколко дни, за да размисля върху предложението ви.

— Добре — каза Роджър, като отпусна ръката й, която беше хванал.

Тогава те се разделиха.

Една сянка ги следеше. Това беше Хариета, подслушала любовния им разговор. Той унищожаваше всичките й надежди. След това тя взе отчаяно решение.

Не след дълго друга една сянка се промъкна в двора на Линкълн. Няколко лъча от месечината бяха достатъчни да се познае в нейното лице жената със синия воал. Тя се доближи до един осветен прозорец и погледна вътре. Позна Ирма. Бедната майка се молеше.