Графиня просякиня

Завръщането

Едно необикновено оживление цареше по улиците на спокойното друг път градче М. Въпреки суровия студ мъже с нахлупени до ушите калпаци, жени, загърнати в дебели шалове, обикаляха площада, а магазините едва побираха купувачите, надошли от близките села. Наближаваше Коледа, празникът на любовта и радостта, най-щастливият ден за децата, които очакваха с нескривано нетърпение много подаръци. Радостта от близкия празник се четеше в очите на всички.

В този ден от железопътната гара пристигна шейна. От време на време някой от минувачите спираше и поглеждаше към завитото в мантия същество, седящо на капрата, от което се виждаше само едно черно лице с големи светли очи, които гледаха приятелски хората около себе си. Но те веднага извръщаха глава от него, защото им се струваше, че то идва от някакъв друг свят.

Ние обаче познаваме добре негърката Юнона, както и седящия до нея Фриц Шелер, който се забавляваше от реакцията на хората, видели негърката. И другите пътници са ни познати. Красивият строен мъж в шейната е полковникът от полицията Роджър, дошъл тук от далечния Ню Йорк. А коя е прелестната млада жена, която седи до него? На устните й играе щастлива усмивка като на човек, който вижда отново родните си места.

Тази жена е Ирма, връщаща се отново тук след тригодишно отсъствие. Скоро тя ще бъде в замъка на нейните прадеди и ще прегърне своя баща. Но усмивката й угасна, когато си спомни как преди три години, един ден преди Коледа, тя бе напуснала бащиния си дом с болното си дете на ръце. Сега, според желанието на капризната съдба отново един ден преди Коледа, тя се връщаше в обятията на любимия си баща, който отдавна й беше простил!

След като се спасиха от ужасната буря, която заплашваше да потопи парахода, тя продължи пътуването си веднага щом слезе на германска земя, за да може да пристигне колко то се може по-бързо в бащиния замък.

След малко шейната отмина и последните къщи на града и конете препуснаха по шосето. До пътниците долетя звън на църковни камбани. При тези божествени тонове очите на Ирма се изпълниха със сълзи. Тя гледаше с умиление познатите места, замръзналата река, пътя, който водеше до замъка Хоенщайн. Не искаше обаче да издаде вълнението си, мислите си пред мъжа до нея. Той също разбираше нейните чувства, затова я остави да изживее радостта от завръщането си.

Шелер беше също така развълнуван от завръщането в родината си, но трябваше да утешава Юнона, неприятно изненадана от снега — нещо, което досега не беше виждала. За разлика от друг път това дете на природата не проронваше нито дума. И въпреки топлите дрехи трепереше като лист.

— Уви, мистър Шелер — оплака се най-после тя, — това тук е ужасна страна! Това ли е отечеството на мисис? Това наистина е ужасно, аз цялата съм скована от този проклет студ!

— Е, това все още нищо не е. Напротив, времето днес е много приятно. Но внимавай, може да настане такъв студ, че докато усетиш, ще ти замръзнат краката, ушите — пошегува се той с негърката.

Скоро стигнаха границите на имението на Хоенщайн. Ирма трепереше от вълнение. Пръв видя шейната Ернст и веднага съобщи на графа. Срещата на стария граф и Ирма беше трогателна. Той я притисна до гърдите си и не я пускаше, сякаш го беше страх да не я загуби отново. Три години изминаха от деня, в който той направи грешката, че прогони детето си. Години на страдания, мъки и лишения!

Но още по-вълнуваща беше срещата на Ирма с Лидия. Майка и дъщеря се хвърлиха една към друга и дълго не можаха да отронят нито дума, само плачеха от радост, че са отново заедно.

Когато избликът на изживявания попремина, графът се приближи към полковник Роджър. Той беше разбрал за неговите чувства към Ирма, защото не само заради служебните си задължения полковникът беше рискувал живота си. А явно и Ирма го харесваше, макар да не го признаваше открито.

— Полковник Роджър — каза граф Фон Хоенщайн, — аз разбирам защо сте жертвали живота си за моята дъщеря, защо сте направили всичко, за да облекчите нейната съдба през тези три години. Вие ще имате нейната ръка!

— Татко! — извика Ирма.

— Да, дете мое — каза със сълзи на очи графът. — Моята грешка ще бъде поправена. Зная, че ти също обичаш този достоен мъж.

Ирма отиде до Роджър, прегърна го и нежно го целуна. След това каза на Лидия:

— Отсега нататък, дете мое, това е твоят татко, нашият татко.

Лидия заскача на място от радост, след това се хвърли на врата на полковника.

Графиня Ирма фон Хоенщайн и Уилям Роджър скоро се венчаха. Сватбеното тържество беше бляскаво. На него присъства дори представител на кайзера, който от негово име обяви Роджър за граф като възнаграждение за заслугите, които той имаше към старата благородническа фамилия Хоенщайн.

След около година Ирма роди момченце, което нарекоха Вилхелм Уилям Роджър.

Най-интересното обаче беше, че Фриц Шелер се сближи с Юнона дотолкова, че най-накрая се ожени за нея и всички заживяха щастливо в замъка Хоенщайн.