Графиня просякиня

Съучастниците

Преди да разкажем какво се случи през тази нощ във вилата, нека видим как полковник Уилсън бе успял да избяга преди няколко седмици от лагера на циганите.

Норт се бе измъкнал през пода на колата в тъмнината, без да остави никакви дири от себе си. Роджър се видя принуден да се върне в Ню Йорк, като прати няколко полицаи по следите на жената със синия воал, която те наистина откриха.

В един от следващите дни пред една кръчма край малко градче седяха трима скитници, които за малко щяха да бъдат хванати от полицията във Филаделфия. Това бяха същите, които се бяха промъкнали в къщата на Съливън. Бившият учител Евънз бе откраднал голяма сума, но той бе принуден да издържа своите двама другари, защото те бяха останали съвсем без средства. Парите на Евънз се свършваха, но това не пречеше на тримата да влизат от кръчма в кръчма и да пиянстват. Те замисляха нови кражби.

Като хвърляше поглед на всички страни, Евънз изведнъж забеляза една жена със син воал.

У него моментално се породи една идея: да намери чрез нея Норт, който му бе сега много нужен. Искаше да го накара този път скъпо да плати мълчанието му.

Той тръгна след жената със синия воал.

Тя беше влязла в една стая в пристройката до кръчмата.

Когато обаче отиде до стаята, която му показаха, и отвори вратата, намери се лице в лице с Норт.

— Вас търся, мистър Гулд!

— Не произнасяй това име. Сега аз съм полковник Уилсън.

— Чудесно, г-н полковник, трябват ми пари.

— Ти си подлец и крадец. Не трябваше да те спасявам, а да те предам на слугите на Съливън.

— Е, добре щяхте да направите, защото сега заедно бихме се разхождали в затвора. Но не еднакво щяхме да прекараме там. Аз щях да прекарам там няколко месеца, а пък вашата глава щеше да бъде заложена на карта.

Артур хвана сабята си.

Хитрият Евънз не трепна, а продължи да настоява:

— Моля, господин полковник, дайте ми пари!

Но изведнъж той млъкна сам. През прозореца бе забелязал Хари и Силвър. Посочи ги с пръст.

— Не се обръщайте! — извика той на Артур. — Ще ви видят. Хари ви познава.

— Защо ми водиш тези мерзавци? — извика ядосан Норт.

— Те са тук случайно. Не съм ви издал. Но се пазете от тях. И аз виждам, че трябва да се освободим от тези мошеници. Като кърлежи се залепят за нас. Дайте им по неколкостотин долара!

— Ти си луд!

— Иначе не можете да се отървете от тях, господин полковник.

Вратата се отвори.

Хари и Силвър се вмъкнаха вътре. Те бяха пияни.

— Господин полковник, имам честта! — каза престорено любезно Хари.

— Какво значи това? — извика Артур. — Аз не искам да се срещам с вас.

— Напротив, вашето общество ни е много приятно — намигна лукаво Силвър на останалите.

— Дайте им пари — обади се Евънз.

Артур извади една банкнота от сто долара и я хвърли на масата.

— Най-добре ще бъде да ни вземете със себе си — продължи Евънз. — Виждате, полковник, че няма да можете да се отървете от нас. Само така ще сте сигурен, че няма да бъдете издаден. Да вървим заедно на юг.

Хари се приближи до Артур и го потупа по рамото.

— Вие все ще имате нужда от нас. Ние сме решителни хора. Добра армия ще ви бъдем. Ако ни плащате добре, ще минем и през огън.

— Да живее полковник Уилсън! — извика ухилен Силвър.

Артур се усмихна в знак, че е съгласен с предложението, макар че то не беше много изгодно за него.

— Знаете ли къде е град Колумбия? — попита ги той.

— Колумбия ли? — отвърна Силвър. — Ще го намерим.

— Ако тръгнете от Колумбия направо по шосето за Джорджия, близо до границата ще намерите една плантация. Тя е моя.

Силвър и Хари ококориха очи, а бившият учител наостри уши.

— Значи вие сте станали голям плантатор — отбеляза Силвър.

— Сигурно имате и роби? — добави Хари.

— Да. Притежавам негри: един надзирател и една негърка. Но в чифлика си съм ходил само веднъж, когато го купувах. Сега не мога да отида там, защото тук ме задържа много важна работа. Търся една жена, която обичам. Та чифликът ми трябва да се наглежда. Ако вие отидете там, ще се наредите добре и ще прекарате чудесно.

— Ще го направим, милорд, точно така ще направим! — извика Хари.

Той и Силвър потриваха ръце от удоволствието, което им доставяше надеждата за безгрижен живот, а Евънз се приближи до Артур и каза:

— Очевидно имате някакви планове. Можете да разчитате на нас тримата. Но коя е жената, която търсите?

— Певица.

— Как? Хубавата Олденбург ли? Познавам я. Виждал съм я!

— Загубих я!

— От парите, които дадохте на онези двамата, аз няма да получа нищо, г-н полковник! Дайте ми и на мен!

— Тръгнете още тази вечер — каза Артур, но вече на висок глас. — Искам от вас да ме наричате полковник Уилсън и когато се обръщате към мен, и когато говорите за мен помежду си.

Силвър и Хари обещаха.

— Вървете — каза им Евънз, — сега ще дойда и аз.

Евънз остана сам с Артур.

— Ще ви бъдем много полезни, г-н полковник — повтори той. — Ще отидем в чифлика и ще чакаме заповедите ви. Надяваме се, че ще бъдете доволен от нас, но я вижте на какво приличаме — той извади празния си портфейл, отвори го и го показа на Артур. — Вижте сам!

— Ти си ненаситен подлец — скръцна със зъби Артур. — Какво направи парите, които ти дадох последния път?

Евънз се засмя и не отговори.

— На! — извика Артур, като пъхна в ръката му няколко златни монети. — Но повече няма да ти давам! Тръгвай! — и посочи вратата.

Късно вечерта, след като пиха порядъчно в кръчмата, тримата бандити тръгнаха за железопътната гара, за да вземат влака за имението на Уилсън. Освен с влак те изминаха и едно значително разстояние пеша и стигнаха в плантацията доволни, че имат покрив, храна и постоянен източник на пари — кесията на Артур.