Графиня просякиня

Печално известие

Поради нездравословния климат на Южна Каролина граф Фон Хоенщайн трябваше да се откаже за известно време от търсенията на дъщеря си, докато се възстанови напълно.

Роджър беше бдял денем и нощем над стареца и чак когато опасността премина и графът настоя да го остави, полковникът си тръгна. Ернст трябваше да го придружи, понеже Йохан оставаше при господаря си. Така Роджър се раздели с графа и тръгна за Луисбърг, където се надяваше да научи нещо за изчезналата жена.

Ирма наистина бе стояла четири седмици в този град и бе доставила удоволствие на тукашната публика с хубавите си песни. Всички говореха с възхищение за красивата певица, която бе изчезнала като ангел небесен в небето. Тя бе живяла в една частна къща и Роджър не можа да намери нито един ред, писан от нея, но научи, че е била дълго време и в Синсинати. Той веднага замина натам и отседна в същия хотел, в който бе нощувала и Ирма. Хотелиерът му разказа как певицата е била измамена от своя импресарио и даде адреса на къщата в Нюпорт.

Роджър приказва с хазайката на Ирма, която каза, че от певицата е останала само една нотна тетрадка. Когато Роджър видя почерка, у него вече нямаше съмнение, че това е била самата Ирма.

— Кога замина тя оттук? — попита той.

— На двадесет и първи октомври, с вечерния влак за Колумбия.

— За Колумбия ли? Как беше облечена?

— В пепелява рокля.

— Негърката с нея ли отиде?

— Да, с нея. Бързаха много. Чух само, че говореха за някакво момиченце.

— Сега съм напълно сигурен, че е била тя!

Роджър започна издирвания във всички градове и хотели, където Ирма беше отсядала. Така стигна до Атланта. След това, движейки се по следите, оставени от Ирма в хотелите и техните пътнически регистри, стигна до град Огъста, където Ирма трябваше да е прекъснала пътуването си. Тук обаче той узна, че тя е заминала с влака, който претърпял катастрофа. Келнерът, който му каза това, добави:

— Но тази хубава жена с пепелява рокля е тук и сега.

— Какво, тук? — извика Роджър.

— В гробищата, там е погребана.

Роджър беше зашеметен от страшното известие и за момент изгуби равновесие. Когато дойде на себе си, поиска да прочете всички вестници, които бяха описали катастрофата. Постепенно се убеждаваше, че Ирма наистина бе загинала. Сега животът му се виждаше напълно безсмислен. Как щеше да съобщи на стария баща печалната вест!